Спорът за мюфтийството се премести пред вратите му03.09.2010 23:30
Юристът Асан Имамов: Положението е много неприятно
|
![]() Мюфтийството, петък вечерта. Снимка: БГНЕС |
Положението е много неприятно. Назначена е жива охрана, която не допуска служителите на Главно мюфтийство да влязат в сградата, а ние не смеем да излезем, защото, ако го направим, няма да ни пуснат обратно. Това заяви пред агенция БГНЕС юристът на Главно мюфтийство Асан Имамов.
Охранителите са показали заповед на Недим Генджев, на база на която извършват своите действия.
Според Имамов този документ има фалшив изходящ номер от изповеданието, тъй като в архивите на мюфтийството такава заповед няма.
Мустафа Хаджи е издал друга заповед, която да отмени заповедта на Генджев. Охранителите не са се съобразили със заповедта на Мустафа Хаджи.
На въпрос колко време ще могат да стоят в сградата, Имамов отговори: “Колкото е необходимо. Ние от тук няма да се махнем“.
Според юриста решението на Върховния касационен съд не възстановява Генджев в заеманата от него длъжност, а само отменя легитимността на избраните органи от провелата се през 2008 г. конференция.
В сградата на Главно мюфтийство има около 20 души.
В четвъртък от Министерския съвет съобщиха, че министър-председателят Бойко Борисов се е срещнал с председателя на Висшия мюсюлмански духовен съвет Недим Генджев и бившия главен мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи.
Повод за срещата беше породилото се напрежение в мюсюлманската общност след влязлото на 12 май в сила решение на Софийския апелативен съд, потвърдено от Върховния касационен съд. С него решенията на Националната мюсюлманска конференция от 2008 г. бяха прогласени за нищожни, а вписването на Мустафа Алиш Хаджи като главен мюфтия и представител на Мюсюлманското изповедание – заличено.
„Държавата не може и няма да се намесва в работата на съдебната система, нито ще взема страна по казуса”, заяви министър-председателят. Според него е важно да се намери по-бързо разрешаване на въпроса, с оглед гарантиране спокойствието и правата на българските граждани. „Конфронтацията не е полезна за никого. Надявам се и двете страни да направят своите отстъпки в името на едно бъдещо обединение”, допълни Бойко Борисов.
Коментари (47)
Напиши коментар | Скриване на коментаритеЗа разлика от теб, който не знае от къде произлиза, аз знам, че произлизам от най-чистите и стари българи, а ти може би от някой африканси роб.
Голям комплексар си, само се моли, въобще ако знаеш това какво е, да не се върнат турците който бяха изгонени, защото тогава ще се чудиш къде да се навреш от страх!
Точно такива като теб разделиха Сърбия, няма кой да плашиш ни най-малко, ние не сме предишните, да се оставим да ни мачкате!!!
Изписано е много за свободата, не съм се постарал да прочета много от написаното и затова не съм специалист по темата, но това не ми пречи да се правя на такъв. Особено след двудневния ми престой зад решетките. Тези решетки са по особени, те не ми пречат да излезна навън, а пречат на останалия свят да влезне тук.
Всеки има някакво отношение към свободата, всеки може да философства по темата до къде и как се простира свободата му и колко страдаме заради свободията. Но като че ли хората имат различно отношение към своята свобода и тази на другите. Поне в България е така. Отношението общо взето е следното: „ Важна е моята свобода, а твоята е формалност”.
Оказа се, че през 2010г., в днешната България, в страна член на ЕС, в правова държава, с важното за всяко демократично държавно устрйство, разделение на властите, се получават следните парадокси:
1. Страната ни се управлява според Конситуцията и законите на страната.
- за мен от два дена не е така, при мен правилата са определени от един човек, който се оказа, че може да издава заповеди по най-различни поводи и на най-различни фирми и тези заповеди никак не са в съответствие със Конституцията и законите;
2. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
- тук пак сме изключение от правилото, аз съм вътре на работното си място, отвън има охранител, той твърди, че неговото работно място е там. За да изпълня задълженията си към работодателя ми трябва да влезна на работното си място. Охранителят, за да изпълни своите задължения към работодателя си трябва да ми попречи да влезна на работното си място. Повечето ми колеги са отвън. На тях охранителите ясно им показаха, че те имат право на труд и заплата, но мюсюлманите в България не.;
3. Чл. 6 (2) от КРБ „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.”
- Този текст е просто много дълъг, няма как да се спазва всичко това. Ето например вчера един мюсюлманин (районен мюфтия) се помоли на служителите от МВР, да му помогнат да влезне в сградата, в която се намирам, за да си изпълни служебните задължения (каквото законово право има), но не само, че МВР счита, че това не е тяхна работа, но и му бе заявено, че ако се опита да влезе ще бъде задържан за хулиганство. Най-големите хулигани в тази държава са тези, които ходят на работа. Ето аз втори ден не напускам работното си място и вече дежурния прокурор е уведомен, че върша сериозно закононарушения. (Между другото два дена не мога да се свържа с прокурора, за да му се оплача, че тука едни хора пречат на колегите ми да влезнат на работните си места). Но те щом пречат на някои да влезне на работните си места, са явно са помагачи на отдела на МВР за борба с хулиганството и противообществените прояви. Много се отплеснах трябваше да кажа какъв е парадокса. Парадокса е, че когато един друг немюсюлманин каза, че чадъра, който прогонените ми колеги са си сложили на тротоара, за да се скрият от дъжда представлява незаконна постройка, същите тези служители оказаха незабавно съдействие (в събота, в неработно време в три часа следобед, при силни валежи)и доведоха инспектор Николов от Столична община, който беше много отзивчив, скри се от дъжда под незаконно поставения чадър и там на сухо състави акт за грубото закононарушение на Бирали Мюмюн и нареди след като се прибере в колата на сухо, чадъра да бъде премахнат.
4. Чл. 13 (1) от КРБ гласи: „Вероизповеданията в България са свободни”
- От 17 месеца работя за второто по-големина вероизповедание (или по-точно изповядващи го приблизително милион и половина български граждани, защото най-много са атеистите в тази държава, а тях не знам как да ги броим, но това си е проблем на статистиците). Та след 17 месеца работа в това вероизповедание, мога да се закълна в най-святото за мен, че: „вероизповеданията в България не са свободни”;
5. Чл. 13(4) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения не могат да се използват за политически цели.
- Могат, могат и не са необходими 17 месеца, за да го разбереш. Достатъчно е да следиш отношенията между централни и местни парийни структури. Ето какво казва самопровъзгласилият се за председател на джамийско настоятелство партиен лидер в Пловдив – Ашим Асан: „Разчитам на министър Цветан Цветанов, с когото се познавам добре. Не забравяйте, че аз направих първия клуб на ГЕРБ в "Столипиново" ”. Някой сега да не вземе да си помисли, че Ашим Асан след като разби вратите на настоятелството в Пловдив и преби имама, председателя на настоятелството и мюфтията, остана ненаказан, защото е приятел с Министъра на вътрешните работи. Тук изпълнителната власт няма нищо общо. Просто Пловдивския районен прокурор Трифонова, счита, че при така изложените обстоятелства спора не е имуществен и не представлява престъпление. На това се вика демокрация. Можеш да си биеш представители на някое изповедание (авторитетни свещенослужители в случая)колкото щеш и ако не става въпрос за имуществен спор няма проблеми. Между другото завършил съм и аз училище за имами. Много мои съученици станаха имами. На един още имам да му връщам един бой, защото ми надраска с химикал якето. Ще ида в джамията ще го понатупам и нека всеки знае, че за мен боя е въпрос на чест и нямаме никакви неуредени имуществени отношения. Тогава да ги видим кой ще ме пипне;
- и друг парадокс от действителността е, че министъра, който отговаря за вероизповеданията в България, в случая това е „ш*бания” Божидар Димитров, който вероятно е член на някоя политическа партия , уволни районния мюфтия на Смолян в ефира на една телевизия. Никой не беше закачал районния мюфтия до онзи момент, но дни след изказването на Димитров, със заповед на кмета на община Смолян бе наредено районния мюфтия да бъде заличен от регистъра. Е....не ме карайте да обяснявам за парадокса, който се получава при чл. 13, ал. 2 от КРБ, да разделени са вероизповеданията от държавата, но Божидар Димитров не го знае може би.
6. Тази точка я оставям, трябваше да спомена за частната и публичната собственост, за неприкосновеността на едната и достъпа до другата, но от два дена се съмнявам, че до момента въобще съм правил разлика коя каква е, така, че за да не ви заблудя и вас няма да се правя на специалист.
7. Стигнахме до чл. 16 от КРБ : „трудът се защитава от закона”:
- Няма да го обяснявам този парадокс, елате запознайте се с нас и прочетете и закона.
8. Чл. 118 от КРБ: „Правосъдието се осъществява в името на народа”.
- Една част от народа (в случая българските мюсюлмани) като всяка по голяма общност си имаме изповедание и като сме прочели някъде, че държавата е отделена от вероизповеданията сме решили да създадем правила и да си изберем органи и изцяло да се грижим за управлението на изповеданието. И така през 1997г. (по рано има още по интересни събития) този народ си определя правилата и си избира органите, които да работят според установените от тях правила. Но един човек (за Недим Генджев говорим, той все пак е човек) не бил съгласен с решението на този народ и се опрял на правосъдието. Показал колко погрешно били гласувани правилата, колко погрешно били избрани органите и съдът в името на народа обявил избора на народа за нелигитимен. След това този народ през 2000г. като си взел бележки от пропуските първия път и след като ангажирал куп юристи със задачата да организира този път по добре избора на ръководни органи провел ново гласуване (по определения в закона ред). Но онзи човек, който не бил съгласен с избора и този път не му харесвало избрания духовен водач и пак в името на народа съдът заличил конференциите. Същото се повтаря през 2005 и 2008 година и така в името на народа единствения човек, който не бил съгласен с избора на народа се оказало, че претендира, че той е духовен водач на този народ. И аз не съм съгласен с избора на народа някой път. Дали ако заведа дело срещу избора ня кой депутат, ще имам шанс да застана на негово място или без да съм се кандидатирал нямам шанс?
9. Чл. 121 (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
- в последното дело, което Генджев е завел срещу изповеданието на „Мюсюлманско изповедание” му е назначен особен представител. Т.е. Генджев има право да определя кой точно ще се грижи за правата и интересите му, но останалите милион и половина мюсюлмани нямат това право, за тях оставя особения представител. На това се вика равен старт. И не, че се фукам, но ако не съм аз останалите милион и половина мюсюлмани няма и да разберат, че срещу тяхното изповедание отново се води дело и че тях никой не ги пита какво мислят по въпроса. Тов са условият на състезателност, може и да не разбереш, че се надбягваш с някой докато ти просто се разхождаш.
Свободата и правата, така както са описани на хартия нямат нищо общо с това, което е в действителност. Всичко е наобратно. Всичко е един голям парадокс. Казват, че дявола чете евангелието отзад напред. Погледнете Генджев, вижте го, дали все пак е човек? Уж го гледаш човек, а той дявол. Това е предпоследния ми парадокс за днес. Последният е, че докато стоя зад решетките, аз се чувствам свободен. Но може би някой и това право ще ми отнеме.
Християни, мюсюлмани - все тая - пак сме си българи и по български се дърляме и плюем. :)