Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В повечето държави в ЕС над половината от електричеството се произвежда от атомни електроцентрали. Въпреки това в началото на века водещи европейски страни като Германия, Белгия и Испания решиха, че от съображения за сигурност атомната енергия трябва да остане в миналото.

Десет години по-късно Германия се отметна: „Новите технологии не са достатъчно развити, за да се откажем от АЕЦ. Ще удължим срока на експлоатация с още 8 до 14 години”, обяви канцлерът Ангела Меркел.

Така, след години дебати, Германия избра по-евтиния начин за производство на електроенергия (инфраструктурата вече е изградена и системата работи без допълнителни инвестиции), вместо да застане зад новите екотехнологии. Това може да се окаже обобщаващо и за континента.

За Франция например е ясно, че по-скоро ще събори Айфеловата кула, отколкото да се откаже от атомната си енергетика. Общо 59 ядрени реактора в страната произвеждат 77% от общия обем електрическа енергия. Страната е най-големият износител на електричество в света, както и лидер в износа на технологиите за АЕЦ. Всъщност правителството планира инвестиции в нови технологии, но не в соларни инсталации, а за разработване на ново поколение ядрени генератори.

Париж дори се зае да помага на „закъсалата” Италия, която се поуплаши след чернобилската трагедия и през 90-те години затвори всичките си атомни централи. Сега обаче се оказа, че това излиза много скъпо – Италия е сред най-големите вносители на ток. Затова премиерът Силвио Берлускони подписа договор за енергийно сътрудничество с френския президент Никола Саркози. Така на Ботуша започва изграждането на атомни централи.

Великобритания също се готви за ядрена революция, заменяйки старите АЕЦ с нови. Планът, стартиран преди две години, трябва да завърши до 2020-а. Все пак Обединеното кралство е първата държава, която започва да използва ядрената енергия за граждански нужди (1956 година). Едва ли ще е първата, която ще се откаже от това.

Претенциите към тази роля имат Испания и Белгия – и двете страни са поели ангажимент, обвързан със закон, за спиране на атомните си реактори, съответно 8 и 7.

За иберийците това се очертава по-лесна задача предвид срока (2034 г.) и сравнително малкия процент, който производството на ядрените реактори заема като част от общия обем – 18%. За Белгия срокът е 2015–2025 година, но там делът на атомната енергетика е 54%, което предполага затруднения.

Съседна Холандия няма такива проблеми. В страната има само една АЕЦ, която произвежда едва 4% от тока в страната. Тя ще бъде затворена през 2034 г., като има планове на нейно място да се построи нова, модернизирана.

В Швейцария пък решиха с референдум да не удължават наложения през 1990-а десетгодишен мораториум върху изграждането на нови АЕЦ и да не се отказват от атомната енергетика.

Така петте реактора, които доставят 39% от електричеството в алпийската страна, ще работят, докато не дойде време за подмяната им с нови.

Референдум през 1980 г. решава Швеция да води политика на премахване на зависимостта от атомната енергия. Сега обаче шведската общественост е все по-позитивно настроена към присъствието на АЕЦ в страната. Затова правителството вдигна забраната за изграждане на нови реактори. Сега в страната има десет реактора, които осигуряват почти половината от електричеството.

Въпреки протестите на екоорганизации Финландия също планира изграждането на нови реактори. Съществуващите четири произвеждат 30 на сто от електричеството в страната.

В Централна Европа не остават по-назад. Страни като Чехия, Словакия, Унгария и Словения са силно зависими от своите АЕЦ (около 50% от производството на електроенергия) и нямат никакво намерение да се отказват от тях. Дори напротив – разширяват мрежите си от атомни централи.

Бившите съветски републики Украйна и Литва без страх от белега Чернобил развиват ядрената си енергетика като сигурен начин за прекъсване на енергийната зависимост от Русия. Литва дори е на второ място след Франция по производство на атомна електроенергия – 64 на сто от електричеството в страната.  

Що се отнася до България и Румъния, ние се оправяме с по 2 работещи реактора. До 5 години румънците ще имат още 2. За нас не е много ясно. По план до 2014 АЕЦ „Белене“ ще заработи, но да видим. Централата в Козлодуй произвежда 1/3 от електричеството у нас.  

Изглежда, че поне в обозримото бъдеще Европа ще остане силно зависима от енергията, отделяна при разпада на атомното ядро.