Като си в Рим, прави като римляните, са казали хората. Като римляните, а не туристите, повтарям аз. Защото туристите са едно, но пич, римляните са си съвсем друго.

Киро се самопровъзгласява за новият лидер на движението алтуризъм или алтернативен туризъм. Този нов туризъм се изразява в следното: отивате в голям град, като Рим, например, слизате на произволна централна спирка от метрото и излизайки от подлеза, попадате на място, което дори и не сте сънували.

Без да гледате никакви карти се впускате в разходка без да имате никаква цел и без да има сила, която да ви кара да вървите напред. Следвайки различни улици, ходейки единствено по интуиция неизменно пред вас ще изкочи някоя страшна забележителност.

Тогава вече можете да извадите картата и да погледнете къде се намирате. Най-доброто нещо в този вид туризъм е изнендата. Какво по-добро от това да ходиш след някоя прекрасна италианка и докато я съзерцаваш, пред теб да се появи колизеумът.

Разглеждаш колизеума и тръгваш след следваща италианка и ако нямаш късмета тя да те заведе у тях, поне попадаш на друго красиво място.

Съвет: пазете си силите. Не се насилвайте през деня да гледате ненужен камънак. Спестете сили за нощна разходка. Тогава можете да усетите духа на самия град.

Замъци, руини, колони, пилони, улици с павета, улици с трафик, улици с призраци.

Клуб Риалто. Страшно място. 5 евро вход и не те проверяват за пиене на входа. Един ред бул вътре е 3,50, а ако си като нас и си внесеш бутилчица с уиски, си уреден за цялата вечер.

Няколко зали, различна музика, външен бар. Екстри всякакви, не разбрахме дали се продават наркотици, бяхме пили повече от обикновено.

Мацки бол – направо е комплексиращо. Пробвахме да продадем една колежка, но тя беше готова и за без пари да потъне в обятията на някой галантен италиански Ромео. Ние не се уредихме, то си се подразбира, даже и не пробвахме, поради наличието на страшна музика.

Такситата возят по 6-7 човека без проблем, учтиви са и лъжливи. За разстояние от 200 метра ни возиха 20 минути, но така е, като не гледаш картата.

АКО СЕ ИНТЕРЕСУВАШ ОТ ТУРИСТИЧЕСКИ ШИТОВЕ, ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ЧЕТЕШ

(Забранено за католици)

Рим е голям град. Може да се прехожда и пеш при наличие на желание или при липса на средства. Пълен е със всякакви църкви, забележителности, камъни, фонтани, мини купъри и красиви жени. Рим е топъл приятен град, но е пълен с туристи.

Има една книга “Глупаци в чужбина” на Марк Твен, дето все не я дочитам до края, но напълно се съгласявам с факта, че в днешно време бих бил подходящ за ролята на някой от главните герои. Но какво да направя при положение, че мразя туристическите забележителности.

Да започнем с базиликата "Св.Петър". 5 евро, за да се качиш по стълбите и 7 за асансьор. Ако ходите, си вземете асансьор, макар че и той няма да ви спаси от клаустрофобичното изкачване на тунела в купола на базиликата.

1 час чакане (но това не е нищо) за да се качиш на най-якия римски покрив. После в самата базилика няма и помен от църква. Т.е. не можеш да се молиш, говориш с Джизъс и тем подобни. Навсякъде цари комерс и става само за гледане. Не ти дават да седнеш дори на земята, а досадни немски и японски туристи превръщат мястото в дискотека с блицовете на фотоапаратите си.

Сикстинската капела. Нареждаш се на опашка с дължина над километър в 7-8 сутринта, като трябва да знаеш, че отварят в 10. Взимат ти и 13 евро. Ако искаш, даваш 25 и влизаш първи.Има интересни неща, разни гоблени с размери на къщи. Ако ви интересува, поровете в интернет. Това не е образователно-културен блог. Фреската на Микеланджело е... неочаквано мъничка. Като цяло атмосферата е на мол, а не на музей или свещено място. Исус е изгонил търговците от храма, но мол Ватикана ги е приютил обратно.

Не можеш да кихнеш дори. Ако Господ изпрати при нас поредния си син, съм сигурен, че без пари няма да го пуснат там.

На едно място видях картинка като обложката на последния албум на Slayer.

На всеки 50 метра има магазини, които продават всякакви боклуци под логото на Ватикана. За 5 евро си купувате часовник, който дори и не работи. (Колежката Елена се прееба).

Всъщност единственото място, което навяваше повече за нещо по-специално, бе гробът на Папа Йоан Павел Втори, както и плоча с имената на всички папи, някои управлявали доста малко. К'во да се прави - Рим - често ти режат главата там.

“Да идеш до Рим и да не видиш папата”, бе мотото, което следвахме неотлъчно. Докато другите бяха на св.Петър да гледат чудовището Бенедикт незнам си кой, ние бяхме на плаж. Там ядох чирози и макарони за 19 евро.

Рим е як град. Усетете атмосферата му. Тя е малко в руините, но много повече по улиците, метрото, градския транспорт, малките заведенийца, съмнителните тъмни улички, нощните сенки, под градските мостове, след 12 часа. Тогава градът живее.

Практикувайте алтуризъм. Ходете без карта и се оставете случайността да ви изненада. Яжте сладолед, пийте кафе и се тъпчете с пица.

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase