Едно кубинско кафе

И бутилка ром в Хавана. Куба, част първа

Бях забравила затворените си обувки в хотела в Хавана. Обадих се да си ги прибера, но къде ти? Забрави за тях, казаха ми, камериерките никога не биха ти ги върнали. Те смятат всичко, забравено в хотела, за подарък и за нищо на света не биха ги върнали. Та познайте как Вита се прибра в зимна България? По сандалки :)

И ако знаех, че в Куба нямат дрехи, бих взела много повече, за да подарявам. Раздадохме дрехите си, раздадох козметиката си, която за мен е нищо, а за кубинската ми приятелка Айлейна, се оказа чудо невиждано.

Тези неочаквани подаръци бяха за нея нещо изключително ценно. Тя веднага си сложи червило, спирала и после още сто пъти ми благодари. На другия ден се оказа, че Айлейна е задигнала и блузката ми. Не й се разсърдих, не й се ядосах. Стана ми много тъжно, малко гузно, че не й я предложих сама и ме хвана срам.

В Куба се засрамих много пъти, всъщност. На сутринта в град Матансас, където бях преспала, се събудих с единственото желание за голяма чаша от силното ароматно кубинско кафе. Къде ти... Чонги каза, че кафе нямал, но да съм изчакала само минутка така.

След което изскочи с чашка в ръка и след малко се върна с 5 милилитра (буквално толкова) кафе на дъното й. Беше го взел от съседките си специално за глезлата Вита. Това кафе е много хубаво, каза, с мляко, заповядай.

Ето ви и поредният абсурдизъм: в Куба - крупен производител на кафе, кафе няма. Хората рядко си позволяват да пият кафе, за тях то е лукс, доставят си го контрабандно.

Беше най-хубавото кафе, което съм пила някога. Изпих го на три мънички глътки, почервеняла от срам поради факта, че всичките тези дни в 5-звездния си хотел „ол инклузив“ във Варадеро моя милост изпиваше поне по 4-5 чаши ароматно кубинско кафе.

Ненаситна консуматорска свиня! Силно подозирах, че персоналът на хотела мрази туристите, но тогава разбрах със сигурност, че е така и защо е така. За хората, които работят в хотелите във Варадеро и които са се нагледали на туристи, ние не бяхме нито интересни, нито привлекателни.

Не, служителите в хотелите са се пренаситили да гледат туристи със странните им аксесоари. За тях те са мазни, тлъсти, лакоми консуматори, които от сутрин до вечер се тъпчат с храна, с която може да се изхранят няколко кубински села и се наливат с дайкири, търсейки ъ-ъ-ъ-ъ екзотиката, но повече комфорта и удобствата.

Красотата на природата, която няма как да усетят със закърнелите си сетива. Вкусът на плодовете и кафето, които няма как да оценят поради пренасищане. Туристите, които ненаситно плюскат, а после си заминават с по една дебела пура в устата, нагълтали се с чист тропически въздух, поели мек слънчев загар и забравили да оставят бакшиш...

Консуматорите. Дебелаците. Сексуалните маниаци. Които мислят, че щом имат пари, всичко им е позволено.

Абе нека ви разкажа една случка. Една вечер с Чонги сме на дискотека във Варадеро, която се посещава и от местни, и от туристи. Не знам поради каква причина, един млад канадец ме помисли за местна и реши, че на всяка цена непременно ще бъда негова тази нощ.

Налетя ми грубо и безцеремонно, без изобщо да се интересува от това, какво казвам. Казах му да се разкара, казах му, че съм с приятеля си, Тоя ли, бе?! – погледна пренебрежително Чонги и демонстративно ме целуна по устата, продължавайки да ме тегли към изхода. Аз съм от Канада, имам пари, идвай с мен! Казах на Чонги да не се меси, че сама ще се оправя. И се оправих, след като му изкрещях на наглия канадец с парите, че съм турист и че здраво ще пострада, ако продължава.

Е, недоразумение, разбирате ли? Взел ме за местна (щото съм много мургава, разбираш ли, пък и то тъмно, пък и то в Куба всякакви ги има). Ето, такива брутални типове са туристите, как да не ги мразиш? С пари всичко се купува, с това мото напред щурмуват острова и не изтрезняват от началото до края на ваканцията си. Туристите са царе в Куба, особено във Варадеро, на тях всичко им е позволено.

Но има и нещо друго. Местните момичета в тези дискотеки проституират на 100%. Така че и моето поведение май му се е видяло странно...

Както и да е, връщам се на историята с кафето. Онази същата сутрин, когато пих петте милиграма най-вкусно кафе в живота си. Чонги ме хвана за ръката и ме поведе по криминалните миризливи вътрешни улички на града. Улиците в Матансас са перпендикулярни, но в сградите е лабиринт от малки улици, които водят към входовете на полуразрушени мизерни жилища.

В една такава уличка, никога не бих я намерила сама, се оказа, че продават кафе. Нелегално, разбира се, в Куба хранителните стоки се въртят нелегално. Една белокожа леля продаваше кафе по 1 кубинско песо, а количеството беше, о, Боже, цели 15 милиграма, сигурна съм, защото имам същата мерителна лъжица за сироп за кашлица, с която тя отмерваше количеството и наливаше на дъното на големи стъклени чаши. Имаше доста хора, гаврътват си кафето, връщат чашите, лелката ги замива и налива на следващия. Да, чашите, както и всичко, всичко в Куба, са кът.

Какво говоря... не знам как да ви опиша разрухата в страната. Сградите в Хавана се рушат неумолимо, не са ремонтирани отпреди революцията, подпират ги с греди и пак живеят в тях. Често, особено по време на дъждовния сезон, се случва да се срутят сгради, под разрушенията остават затрупани хора.

Снимки на западнала Хавана

Инак са красиви – били са красиви – испанска колониална архитектура, но западнали. А пред сградата на Капитолията се върти бясна търговия с храна. На сергии под парещото слънце продават боб, ориз, яйца и печено свинско месце. Пльоснали цяло прасе под горещото слънце, и продават мръвки. Ако хапнеш от това, умираш на място, сигурна съм, казах на Андрей.

Ние да, може би ако хапнем, непременно ще се гътнем от коремен тиф, но местните ядат с голям апетит.

И музиката, надута до дупка. Между впрочем, музиката единствено не е цензурирана в Куба. Слушат и нова, и стара музика от целия свят, но най-вече салса. И танцуват, навсякъде танцуват. И навсякъде оркестри, които, като видят туристи, идват да свирят Buena vista, писна ми направо!

Всичките песни по 100 пъти ги чух във всевъзможни версии. Много са талантливи, но са малко досадни, особено когато започнат да ти предлагат да си купиш сиди с музиката им.

Музиката и танците са навсякъде в страната. А във Варадеро е купон безкрай. Само че аз не това исках да видя от Куба.

Очаквайте продължение...

Снимки на западнала Хавана, но пък купонът няма край

Още от мен