Египет. Част първа

Снимки от страната на фараоните

В Египет е въведено военно положение от президента Хосни Мубарак след убийството на предишния президент на страната Мохамед Аноар Садат през 1981 година.

Управлението на Мубарак е автократично, базирано предимно на армията. Не знам до каква степен политиката на управлението му е социално ориентирана, знам обаче, че доста добре управлява собствените си бизнеси.

Бизнесът, парите и властта в Египет всъщност са в ръцете на няколко известни фамилии. Видях например един от хотелите на сина на Мубарак – Мохамед. Е, наистина внушителен... много, много по-впечатляващ от пирамидите. Най-огромната сграда, която някога съм виждала с интересна модерна архитектура.

В Кайро видях и кортежа на президента. Кола след кола, след кола, след кола... край нямат. „Той е много богат човек – страхопочитателно прошепна таксиджията, който ме возеше. – Има много коли...“

Така и не успях да разбера дали хората в Египет обичат или не президента си. Арабите е трудно да ги разбереш изобщо... никога не може да си сигурен какво точно си мислят, а на приказките им няма смисъл да се доверяваш, защото те са едни лъжци. Лъжат не само когато става въпрос за пари.

Но за сметка на това не крадат, не знам дали защото религията им го забранява, или защото имат страх от тежките наказания, които предвижда законът за кражба.

Армията в страната е многобройна, а голяма част от нея представлява така наречената Туристическа полиция – мъже в бели униформи, които следят за сигурността и спокойствието на туристите.

Как избирали кои от редовната армия ще станат част от туристическата полиция ли? Ми строявали ги и казвали: „Сега грамотните да минат вдясно, неграмотните – вляво“. Хората се престроявали, а който остане по средата – отива в туристическата полиция.

Тези военни, както и огромните каменни саксии пред заведенията и хотелите (за да попречат на евентуален взрив на кола бомба), са част от мерките, предприети след атентата в Шарм ал Шейх преди няколко години.

Всичко това е една голяма бутафория обаче, защото никоя от изброените мерки не би могла да възпре един добре организиран атентат, както и посегателство върху туристи.

Туристите в Египет са винаги придружени от Туристическата полиция. Всеки автобус е ескортиран от автомобил на полицията отпред и отзад.

Някои туристически обекти (като Долината на царете, например) изобщо няма начин да посетиш, освен с организиран кордон автобуси, придружени от Туристическата полиция. Кордоните също са бутафория, разбира се, не че има опасност някаква, а така е по-интересно.

За Долината на царете всеки ден от град Луксор тръгват десетки автобуси, по Коледа те са над 200, пълни с туристи. Те образуват един внушителен кордон, а смятайте какъв приход за страната е само посещението на фараонските гробници край Луксор.

Само да вметна, че заплатата на полицаите е около 70 долара, което ги кара да просят (всички в Египет искат бакшиш, а полицаите го искат тихичко, с половин уста). Но и за бакшишите после...

Основните приходи на страната са от туризъм, разбира се (8-9 милиарда долара годишно), като в това число не се отчитат приходите от продажба на сувенири – бизнес, който всеки египтянин върти.

На второ място са приходите от таксите за преминаване на Суецкия канал (граница между Африка и Азия; чрез него се избягва заобикаляне на нос Добра надежда в Южна Африка, за да се стигне от Европа до Азия). Макар и ниски, таксите докарват големи приходи на държавата.

На трето място са приходите от продажбата на петрол и природен газ, от които Египет изобилства. Горивото там е много евтино - за един долар пълниш резервоар. Горивото е евтино, но пък данъците за автомобил са много високи. Еднократно се плаща данък от 60% от стойността на автомобила, затова повечето там карат евтини трошки.

Египтяните отглеждат прочутия дълговлакнест египетски памук, захарна и папирусна тръстика, житни култури. Но само около долината на Нил, естествено. Обработваемата земя е едва 2% и постепенно намалява заради урбанизацията и бързото нарастване на населението, което пренатоварва естествените ресурси.

И макар и от плодородните земи по протежението на Нил да се вадят три реколти годишно, храната заплашва да не стига.

Египтяните адски се гордеят с кораловите рифове в Червено море. Има защо, прелестни са, но и те постепенно умират заради нефтеното замърсяване. Вече най-близките до брега рифове са сиви. Сиви.

И все пак, от Египет е много по-лесно да изнесеш зад граница камък от пирамида или ценен предмет на 5 хиляди години, отколкото коралов риф. Глобата за повреждане или изнасяне на корал е солена (нещо от порядъка на 20 000 долара), а може и до затвор да се стигне.

Но пък, както вече казах в първата част, никой няма да те спре да повредиш ценен стенопис от някоя фараонска гробница, например. Да, спокойно можеш да си изчегърташ съвременен йероглиф в стената, видях такива в гробницата на Рамзес-някой-си-поред.

От 80-милионен Египет 20 милиона живеят само в Кайро. Поради военното положение е малко трудно придвижването от град на град – става с открит лист. Средната работна заплата в страната е около 80 долара, хората живеят мизерно, но има, очевидно, и много богати.

И докато Северът е е по-богат и отворен, в Южен Египет населението е наистина бедно и крайно консервативно. Там жените са забрадени от горе до долу (включително с чорапи и ръкавици) и е немислимо да покажат друго, освен очите си, а мъжете са облечени в традиционните мъжки роби.

Естествено, съвременните египтяни нямат нищо общо с древните. Населението е съставено предимно от араби, малко нубийци, малко копти (те са християни, за тях се смята, че са преки наследници на древните египтяни. В езика им са съхранени много думи от древноегипетския език), малко дервиши и бедуини за разкош.

Дервишите са едни такива странни хора, които могат да се въртят като пумпали повече от час-два без да им се завие свят. „Този танц е тяхната молитва, така изпадат в транс и осъществяват връзка с кораба-майка“, каза приятелят ми Стоян, който е екскурзовод в Египет.

Те са членове на суфистка религиозна група в исляма (отшелници) и аскети, живеят мизерно и дават обет за безбрачие. Дервишите имат различни ордени и вярвания, които се отдалечават от традиционния сунитски ислям. Има дервишки ордени, които пък произлизат от шиитския ислям. За дервишите се носят слухове, че могат с музиката си да прогонват скорпиони и други гадини, както и да лекуват.

Другата интересна група хора в Египет са бедуините. Все още има и такива хора – които живеят без документи, без социални придобивки, скитащи свободно из пустинята, за които няма граници.

Бедуините са дребни и въшливи хора, крайно затворена група, които се женят помежду си и които кръстосват пустинята на камили и коне. Те, колкото и невинни да изглеждат отстрани обаче, се оказва, че са основни трафиканти на оръжие и наркотици и са отговорни за атентата в курорта Шарм ал Шейх преди няколко години.

Трите най-важни думи в Египет били „бакшиш, мафиш (няма нищо, няма проблем) и хашиш“. Всички там се опитват да ти продадат нещо, адски досадни са и е невъзможно да не те въвлекат в пазарлъка, колкото и да си твърдо решил да не купуваш...

Снимки на Египет

Следва продължение, в което ще разберете за хашиша, алкохола, наргилетата и бакшишите; в което ще разкажа за невероятните паметници, останали от древните египтяни, за пустинята и за морето...

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase