Investor Dnes Bloombergtv.bg Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Катя, я люблю тебя!!! Петя

Или как да се обясниш в любов (в) на Будапеща, градът, в който не се вдигат наздравици с бира, но вдигат цял театър, за да си топиш краката в езеро и други маджарски работи

11 юли 2006 17:38,

Неизтриваемият "люблю" надпис в центъра на "неизтриваемата" Будапеща. Снимки: Dnes.bg

Катя, я люблю тебя!!!Петя...Това може би е първото любовно обяснение, което се е превърнало в туристическа атракция.

Не в Русия. Не и у нас. А в Будапеща. Да, да, именно в унгарската столица и то изписано на руски с кирилица върху един от символите на града – Верижния мост над Дунав.

Надали аристократичният граф Сейчани, на който е кръстен мостът, е подозирал, че 150 години след построяването му, съоръжението ще бъде украсено с любовните признания на Петя.

Един приятел, живеещ в Будапеща, ми обясни, че общинските власти непрекъснато трият надписа, но той се появява отново. Този Петя явно е много влюбен. Или пък може Катя още да не е прочела обяснението му и той да го изписва до припадък върху будапещенската историческа скъпоценност.

Независимо от причините, посланието се е превърнало в една от забележителности на Будапеща, наравно със Замъка на хълма на Буда, Паркът на героите и мостовете над Дунав, съдейки по това как туристите яростно щракат Катя, Петя и люблю-то.

Нямаше как унгарската столица да не ми направи впечатление с това си мостово излияние. След смазващ самолетен полет и еднодневно обикаляне, през което аз и мой колега извървяхме пеша Буда и Пеща (идваше ми да запищя буквално), водени неизменно от нашия неуморим и знаещ всичко персонален гид, този надпис нямаше как да не се набие абсурдно в главата ми.

Освен Петенка и Катичка, унгарската столица си е доста, ама доста впечатляващо място. Досега смятах, че Прага е любимият ми източноевропейски град (а и изобщо европейски), но Буда плюс Пеща много ми се понравиха. И то не само с известните си места, които всеки щрака, обикаля и гледа в екстаз, все едно е открил две кила диаманти.

Първо, чешмичките в града имат много хитра система да напоят зажаднелия турист. Водата си тече от една голяма тръба, извита надолу. Не се пие с подлагане на шепа обаче. Къде ти такава простотия. Номерът е да затвориш тръбата и от една дупка почва да пръска вода. Ако не си предупреден ставаш мокър, като удавен в Дунав трансилванец.

Второ, унгарците са истински печеливши от дрязгите между властимащите.

Благодарение на разправиите между леви и десни, столичани си имат прекрасно езеро-галерия, в което може да си топиш краката и да си лежиш край зелена трева с фонтани и изрядна чистота.

Всъщност, прекрасният кът се родил, след като социалистите решили да строят грамаден театър в центъра на града. Властта се сменила и десните, които поели кормилото на държавата, спрели строежа.

Дупката в земята обаче не останала да зее, както би се случило тук. Основите сега са галерия, която е със стъклен покрив, върху който се шири изкуственото плитко езерце, а около него има фонтани и зелена полянка.

Театъра все пак го построили и то точно до Дунав, малко надалеч от центъра, но пък наистина си е доста грамаден и красив. Да ти се прииска да поставиш една постановка.

Като един нетрадиционен турист, който се впечатлява от нетрадиционни неща, нямаше как да не ми направи впечатление, че унгарците са изкусни майстори да подобряват архитектурни шедьоври.

Сградата на парламента е копие на английския, Националната опера пък е изкопирана от Виенската и т.н. Всичко обаче е направено с ред подобрения и с ръка на сърцето си казвам, че изглежда много, много, много внушително. И красивовпечатлително. Това си е моя дума.

Оказва се, че доста от впечатляващите сгради в града, като Рибарските кули и базиликата Свети Ищван, са построени през 19 век. За голямо световно изложение. Брей, брей какъв строителен кипеж е паднал.

Между другото унгарците са много зле с чуждите езици. Въпреки че Будапеща е туристически и изключително космополитен град, почти никой не знае английски.

- Здравейте, говорите ли английски?

- Йес!

- Искам две бири. Колко струват?

- Йес!

Чудно. Хубаво е, че можеш да се разбереш по петопръстната система и с жестове. С доста усилия, де. Вече имам чувството, че мога да правя жестомимичен превод в ефир. Неслучайно унгарците са втората нация в ЕС, която знае най-малко чужди езици . Първи са жителите на Великобритания.

Между другото, като казах бира, унгарците не се чукат с бира. Тоест не вдигат наздравици с пенливото питие. Вие какво си помислихте.

Този обичай бил въведен, когато унгарските воини загубили важна битка за отделянето си от Австро-Унгарската империя преди 150 и няколко години.

Тогава лютите маджари се заклели, че няма да посягат на наздравици с любимото питие на австрийците – бирата. Въпреки че срокът от 150 години изтекъл преди 5-6 години, унгарците все още спазват традицията.

Будапеща между другото може да се похвали и с първото континентално метро. Най-първата подземна европейска железница е на Острова, в Лондон.

В метрото на Будапеща цари усмъртяваща жега. Първи, не първи, ама климатизацията е отпреди 100 и кусур години. Иначе влакчетата са същите руски мотриси, като в нашето метро, но доста по-очукани.

Само дето в момента в метрото на Будапеща върви яростен ремонт и обновление, та скоро жителите на 3-милионния град ще си пътуват под земята климатизирани, в нови мотриси и в пълно задоволство.

Наземният транспорт също е уреден, върви по график и т.н. Както си и трябва в държава от ЕС. Така ми се прищя и София да си има нощен транспорт. В рейсовете в Будапеща през нощта, дори и през седмицата, е пълно до дупка с хора. И после ще ми разправят, че в София кипял нощен живот.

В сравнение с унгарските клубове и нощни купонджии, София прилича на Долно Мормарево. Общо взето лудницата, която заварих в два летни клуба на Дунав, които са близо един до друг, би могла да се получи в нашенска София. Но само ако се вклинят вкупом всички столични клубове, включително и тези в Железница и Горна Яна (там предполагам бъка от такива).

Та общо взето Будапеща се оказа ултраякарски град. Пак е моя дума, и означава „много, на 62-ра степен готин". Или:

Будапеща, обичам те!!! Алекс

Будапеща, я люблю тебя!!! Алекс

Budapest, szeretlek!!! Alex

(последното е на унгарски, много ясно:)

Още малко от Будапеща в снимки...тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: