Беронов: Първанов излъга. За всичко.

Доц. д-р Неделчо Беронов e завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" през 1951 година и Висшия икономически институт в София през 1972 година.

Бил е арбитър и главен арбитър в Държавния арбитраж в Стара Загора, Сливен и Варна през периода 1954-1991 година. Заема длъжността арбитър в Арбитражния съд при Българска търговско промишлена палата през 1977-1997 година.

Неделчо Беронов е хоноруван извънреден доцент по гражданско и облигационно право в Юридическия факултет на Икономическия университет и Техническия университет във Варна в периода 1993-1997 година. Бил е народен представител и член на Комисия по правни въпроси в XXXVІІІ Обикновено Народно събрание (1997 - 2001).

През 1997 година е избран с безпрецедентно единодушие за съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Беше посочен от колегите си за председател на Конституционния съд с тригодишен мандат през октомври 2003 година след смъртта на председателя Христо Данов.

Той е независим кандидат за президент на България. Издигнат е от инициативен комитет и подкрепен официално от партиите СДС, ДСБ, ЗНС, Демократическата партия и БСДП за Президентските избори през 2006. Подкрепа за него е заявила и Европейската народна партия.

- Вие приканихте всички настоящи и бъдещи участници в надпреварата за президент и вицепрезидент да представят документ, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Как си обяснявате нежеланието им да го сторят? Как президентската институция може да повлияе за пълното отваряне на досиетата, за така необходимия дебат за същността и ролята на репресивния апарат на ДС?

Кандидатите за президент и вицепрезидент не са задължени от закона да искат справка за чисто минало, но ние с г-жа Николова го направихме, защото го считаме за свой морален дълг. И вече получихме отговор от МВР, а днес дойде и отговор от министъра на отбраната, че не сме били по никакъв начин сътрудници на бившата ДС и военното разузнаване.

Призовахме и останалите кандидати да докажат, че нямат нищо общо с репресивния апарат на комунистическата държава. Но досега не знаем някоя от останалите 6 кандидатски двойки да го е направила. Обществена тайна е също, че трима от кандидат-президентите имат агентурно минало. Понеже явно няма как да си извадят «индулгенции» за чиста биография, единственият изход за тях е пълното мълчание.

Но хората трябва да си дадат сметка колко важно е техният държавен глава да не е бил обвързан с някогашните тайни служби, за да бъде изразител на тяхната, а не на нечия невидима чужда воля.

Ако бъда избран за президент, аз ще използвам целия авторитет на президентската институция за незабавно и пълно отваряне на всички досиета. Не направим ли това, ние никога няма да можем да разберем докрай какви са били механизмите на комунистическите репресии и да осмислим пълноценно миналото си.

Тази зависимост продължава да влие много силно в политиката, в администрацията, в бизнеса, в медиите. И тя е мощен лост за злоупотреби - не само морални, но и финансови.

Как си обяснявате неучастието на НДСВ на изборите и призивите на Бойко Борисов да не се гласува?

- НДСВ взе своето решение, защото очевидно няма сили да издигне свой кандидат. Ако обаче НДСВ наистина е национално-отговорна партия, привързана към ценностите на демокрацията, няма нищо по-естествено от това да подкрепи нашата кандидатура на втория тур.

Столичният кмет облече своя призив в твърдението, че никой от кандидатите не е достатъчно убедителен за него. Но нека гледаме реалистично - този призив само помага на Георги Първанов. Хората в България отдавна са наясно кой губи и кой печели от неучастие на изборите. Затова смятам, че е честно хората да бъдат призовавани да гласуват и да гласуват според собствените си убеждения.

„В последните години много хора се обезвериха, загубиха ориентация, следваха лъжепророци. Всичко това е един факт, с който аз се съобразявам и ще подчиня цялата си предизборна кампания на това.“, казахте Вие при номинирането Ви за кандидат-президент. Кои са стъпките, които дясното в България трябва да предприеме, за да върне доверието на хората?

- Най-важната стъпка сега е десните избиратели да си повярват и да излязат на 22 октомври да гласуват. Ако аз, като техен кандидат, спечеля изборите, това ще е началото на възраждането на дясното.

Аз съм безпартиен кандидат, разчитащ на подкрепата както на поддръжниците на 5-те партии, които застанаха зад мен, така и на гражданите, разочаровани от партиите, включително десните. Както казваше един голям британски политик, когато партиите са слаби, гражданите трябва да са силни.

Това за мен е пътят за възраждането на дясното. А неговият Рубикон е 22 октомври.

Кой е основният Ви конкурент в тази кампания?

- Досегашният президент Георги Първанов. И не защото съм си го избрал лично или произволно. А защото той излъга българския народ - излъга за социалния президент, за миналото си на агент “Гоце”, за сделката с ДПС и НДСВ.

Това е предателство към хората, които му повярваха през 2001 година и гласуваха за него. Не е морално той да иска втори мандат на държавен глава, защото той злоупотреби с доверието на българите и с достойнството на институцията.

По-иначе стои въпросът с останалите кандидати за президент в тази кампания. Те де факто не са противници на Георги Първанов.

Ясно е вече, че Волен Сидеров за него е най-желаният противник за втори тур, защото така се надява да повтори по един или друг начин двубоя Льо Пен – Ширак. Сидеров е осъден вече за насаждане на омраза и дискриминация. Срещу него са заведени още осем дела по този повод. Депутатският му имунитет беше отнет заради подбуждане към лъжесвидетелстване.

Георги Марков помага на Първанов да откъсне десни гласове. Това е видимо от хода на кампанията му досега. Петър Берон също. Любен Петров и Григор Велев пък са единственият резерв на г-н Първанов за втори тур – те обират разочаровани от соцпартията крайно леви гласове, които не могат да преглътнат американските бази и социалните разочарования и не биха гласували директно за “предателя” Първанов.

Вашето мнение за президентската република?

- Аз съм твърдо убеден поддръжник на парламентарната република. На дебат - политически, граждански, експертен, могат да бъдат поставени правомощията на българския държавен глава, начинът му на избиране - това е нормално в една демократична страна.

Да си го кажем направо - зад израза президентска република мнозина виждат шанс за “управление на твърдата ръка”. А това е крачка назад, отстъпление от демокрацията. Така че, за мен въпросът за президентска република у нас не стои.

Какво очаква Европейската народна партия от президентските избори в България?

- Максимален синхрон между партиите-членки в подкрепа на общата кандидатура. В ЕНП са наясно, че ако ние с г-жа Николова спечелим, това неминуемо ще издигне авторитета и ще увеличи поддръжниците на тези партии у нас.