Френска...неее, не любов. Усмивка.

Франсис Вебер едва ли ще е непознат на любителите на френското кино. Всъщност, ако си гледал 5 френски филма, е много възможно един от тях да е негов.

Той снима много и доста от сниманото му се получава. Не че е нещо особено, обаче французите, според мен, просто си имат усет към комедията. Доста от неговите филми напомнят на старите ленти с Луи дьо Финес например.

Неговите „Руби и Куентин“ и „Как да се спасиш от уволнение“ не са изключение от общото правило. Вебер обича и има възможността да снима с големите звезди на френското кино (както и с доста от световното) - Жерар Депардийо, Жах-Пол Белмондо, Жан Рено, Жулиет Бинош, Кристин Скот Томас, Ник Нолти, Даниел Отьой.

Освен това е писал сценарийте на лекия и забавен "Деня на бащата" и на култовия "Клетка за птици". Любимият му образ е на малко смотания, но иначе дорбичък Франсоа Пиньон, който се появява често като персонаж във филмите му, изигран от различни актьори и поставен в различни кофти и неудобни ситуации.

Обстоятелствата в "Дубльорът" са точно такива. Сюжетът на филма е прост: важна клечка си има любовница - топмодел. Обещава й че ще се разведе, но когато жена му излезе от депресията. Всъщност, тя хич не е толкова депресирана, а е просто заплашителна за състоянието на милиардера.

И точно в момент на поредната разпра с дългокраката манекенка, папарак хваща в кадър двамата на улицата и в крачка нищо неподозиращия Франсоа Пиньон, който просто си минава от там.

Той е леко задръстен, както и леко депресиран, защото приятелката му отказва да се ожени за него, защото иска да си бъдат само приятели, а и мисли как да си върне дълговете на банката.

Решението на проблема на тайната двойка се оказва - поне привидно - и решение на неговия. Той казва пред медиите, че е гадже на манекенката и живее с нея, за да не се усъмни никой.

За това му се плаща сума в размер на дълговете на любимата му. Естествено, ситуацията едва не причинява инфаркт на истинския й любовник, както и на родителите и "бившата" приятелка на Франсоа.

Освен това води и до игрички и надигравания между участниците в конспирацията. Докато сладкият и невинен Франсоа, притеснен и леко объркан, спи до яката фотомоделка, а горкият му приятел е впечатлен и втрещен от случващото се.

Съвсем обаче не се трогва съпругата на милиардера, която много ясно осъзнава каква е ситуацията и дори съумява да я овладее накрая.

Иначе филмът е лек, забавен и приятен. И ако истинската комедия се познава по чувството, което изпитваш след като си я гледал, "Дубльорът" е сладък френски филм за неделя следобед. Топъл есенен следобед.

Като онези, в които преди години излъчваха филмите на Луи дьо Финес. Смехът не е бурен, а е по-скоро усмивка, която не слиза от лицето ти почти през цялото време. Наистина френч - ненатрапчиво, малко напрегнато и в крайна сметка - добро. Заслужава си само за хора a la française...