Напоследък в асансьора, освен обичайните целофанчета от цигари, има и доста борови иглички. Гражданите изнасят труповете на коледните дръвчета и ги струпват край препълнените кофи за пластмасови опаковки. Гледката наподобява екологичен холокост и решавам да си я спестя поне през уикенда.
Отивам с приятели при живите борчета във Врачанския балкан. Далеч от комерса на лъскавите витрини с надписи – 50%. Там, където нервите и напрежението са не с 50, а със 100 процента по-малко и намалението е целогодишно, а не кампанийно.
Ботевградско шосе, в събота сутринта. Казвам “Здравей!” на два кроасана в OMV (един солен и един сладък) и “Чао!” на цивилизацията. Довиждане на пръцкащите касови апарати и на досадните въпроси от типа “А нещо за пиене?”, “Някакви дребни?”, “Фактура желаете ли?”.
След 120 километра Астра-та ми започва да си фръцка задника на легналите полицаи във Враца. Градът изглежда свежо. Имам чувството, че съотношението сгради / хора по улиците е малко неестествено. В смисъл, че няма достатъчно хора за всички тези жилища, но който иска тълпи, да си стои в София. Сега не е време за социологически анализи.
Малко след града идва ред на серпентината, която води към хижа Леденика и хижа Пършевица. Сещам се за кравата от телевизионната реклама, която се оплакваше, че я извикали за рекламно лице, ама никой не й казал, че мандрата е на цели 1300 метра надморска височина.
След всеки завой гледката става все по-хубава, а януарското слънце сърдито пече и на човек му иде да извика “Му му мух мули, майкоууу, каква природа!”. Тази серпентина наистина те отпраща в някакво друго измерение.
А измерението е приказно и в буквален смисъл, защото Врачанския балкан си има Горска пътека на приказките. Сигурно това е идеалното място за туристическия прощъпулник на малкото ти дете, което все още те слушка. Тя вероятно е и най-лошото място за семейна разходка с борещ се за независимост тийнейджър, който нихилистично ще мърмори през цялото време “Баси глупостите!”.
За какво става въпрос ли? По трасето (с наистина детска дължина) са разположени дървени табла, с изписани по тях кратки приказки или стихотворения. Има си и къщичка на Баба Яга, пътят до която представлява лабиринт, осеян с дидактични надписи за грешките в живота. А самата Баба Яга виси заплашително над пътечката, като топъл януари над селскостопанската реколта.
След литературната пътечка, по която срещнахме само възрастни и нито едно дете, се разхождаме още час-два по баирите и компанията решава да се прибере в уютните стаи на х. Леденика. Аз обаче имам нужда от още и продължавам сам. От двете страни на пътя се редуват самоделни табели, указващи кошари и наличието на сирене за свободна продажба (без касов апарат и въпрос “А нещо за пиене?”). Не обичам овче сирене, но от любопитство се отбивам.
На поляната ме пресреща Дядото. Ухилен и зачервен като великденско яйце. Като всеки, който живее на чист въздух, пийва винце на обяд и не му се налага да проверява мейла си през пет минути. Още не сме влезли в къщата и той вече знае какво образование имам, семейно положение, родно място и т.н. Цялата информация, за която ние, градските хора, губим дни и часове. Правим си срещи по кафенета и ресторанти, плащаме скъпи сметки и даваме бакшиши, за да научим постепенно неща, за които се срамуваме да попитаме директно.
“Аз съм на 72 годин (без “и” накрая). Ти кой набор си?” – пита Дядото и след като му отговарям, веднага изчислява къде се намирам във времето спрямо децата му.
Докато е млад, човек си мисли, че неговата рождена година е като нулева за летоброенето. След това новата ера се премества и всичко започва от децата, мисля си аз, докато влизаме в къщата и леко стряскаме Бабата, която е полегнала за следобедна дрямка.
Стопанката веднага скача, за да извади от тенекията кило сирене, а Дядото ми връчва халба, пълна с неговото винце. Двамата живеят в стаята с печката, а останалите помещения са като огромен хладилник. От тавана висят сушени мръвки и сланина. Дядото вади ножката и мезето е осигурено. “Яж, аз нямам зъби за това” – хили се той. Виното му е резливо, леко газирано. Питам го дали слага ориз или нещо друго. “Нищо не слагам, това е от въздуха.”
Канят ме на топло, при печката. Мизансценът включва стенен календар с Боримечката, кибрити Zebra, лекарства в найлонова торбичка, закачена на пирон и гоблен над леглото със сърнички и езерце.
“Тук няма бандити. Вече 15 години се заключваме само с един изкривен пирон” – нарежда Бабата. “Седни, момче! Да ти обеля печен картоф.” Жената поръсва сол и “лютивко” направо върху мушамата, топва картофа в двете купчинки и ми го подава. Истинско гурме изживяване!
Хортуваме си известно време. Децата и внуците им са в близкото село Згориград, което всеки новодошъл чува като “Сгуриград”. На изпроводяк през ума ми минава неприличната мисъл “А дали вечер бабата и дядото все още ...” При този чист въздух и спокоен живот. Тъкмо да се засрамя от себе си и тиквата ми ражда друга мисъл “А защо пък точно вечер? През седмицата тук почти не минават хора и нищо не пречи и през деня да ...”
Прибирам се при моите хора в хижа Леденика, където някой остарява с една година и прикрива нервността си с фойерверки и викове.
На следващия ден се разхождаме по друга образователна пътека, чиито табла въвеждат в планинарството. Екипировка, ориентиране, малко за отровните змии и други такива. Маршрутът е три часа, а маркировката на места е предизвикателство и за туристите с опит. За пещерата не си и помисляме. При това хубаво слънце...
За жалост, връщането към София е неизбежно. По серпентината надолу. Като Джейми и вълшебното фенерче, но не за да попаднем в приказния свят, а за да излезем от него.
Срещаме се челно с реалността още на околовръстното край Ботевград. Там има един равен и прав участък, където момичета с криволичещи съдби махат на камионите. И сякаш махат за сбогом на уикенда.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
КЕВР: Предложените цени за тока и парното от 1 юли са реалистични
Военната прокуратура и ДАНС проверяват договори в Министерството на отбраната
Бюджетната комисия прие поемането на нов дълг до 3,8 млрд. евро
САЩ и Израел вече не могат да крият различията си относно Иран
Мила Христова: Може да се наложи отлагане на мачове на Мондиал 2026 при висок топлинен стрес
Transform IT Awards отличи технологичните иновации на бизнеса
Трагедията в Тетевенско: 15-годишният шофьор се успал за училище и подкарал автомобила на баща си
Еди Рама провокира в Албания с кожен минижуп и бюстие (+ВИДЕО)
В "Денят ON AIR" днес от 19:15 часа: Рокадите в МВР и оставката на Кандев
Медведев: Санкциите? Икономиката на Русия остава стабилна
"Гранична полиция" получи 13 автомобила и 88 камери за 10,5 млн. евро
Левски решава бъдещето на Мартин Луков до дни
ЦСКА може да продаде Исак Соле в Турция
Левски готви трети трансфер, Муса Сумано се доближава до „Герена“
Национал на България тресна колумбиец в Италия
Хулио Веласкес с важна пресконференция за бъдещето на Левски
Диян Божилов се завърна начело на Добруджа с договор за три години
5 дизайнерски трика, с които холът става два пъти по-голям
Как всяка зодия преживява раздяла
„Разговорите“ от Алисън Уд Брукс: Науката за общуването и изкуството да бъдем себе си
10 навика, подсказващи за ниска интелигентност
5 супи за Петрови пости
Кои летни напитки ни дават енергия и кои храни ни изтощават?
Три спектакъла тази седмица в Кукления театър във Варна
Шишков: „Баба Алино“ е новата емблема как може да се прави незаконно строителство в България
Украински туристи чакат до 12 часа на границата с Румъния по пътя към България
Музеят на Възраждането във Варна организира занимания за деца през лятото
Вече 3 месеца неизвестен стрелец се прицелва в търговски обекти и сгради във Варна
Пенсиите да се вдигнат със 7,8% по швейцарското правило от 1 юли, обсъжда НОИ
Обновиха правилата: Ето как светът трябва научи, ако бъде открит извънземен разум
Изненадва ли НАСА с имената в екипажа на мисията „Артемида III“
Мощен вятър излиза от гигантската черна дупка – какво означава откритието на астрономите
„Обаждане“ от отвъдното: 7 зловещи знака, че някой се опитва да се свърже с вас
Откриха нова линия на симетрия на Земята: Разделя я на източно и западно полукълбо
Уникални същества, открити в китайски пещери