Станимир Илчев: Яне да слезе от коня за малко

От НДСВ призоваха депутата от ОДС и лидер на партия "Ред, законност и справедливост" Яне Янев да слезе от коня за малко. БГНЕС публикува пълния текст на изявлението на говорителя на НДСВ Станимир Илчев по повод поканата от страна на Яне Янев към Симеон Сакскобургготски да се включи към протеста на пенсионерите на 14 февруари, за да им обясни как да преживяват с пенсиите си.


На "Врабча" 23 следим с неотслабващ интерес изявите на г-н Яне Янев. Те са, както обикновено, изразителни и динамични. Вдъхновяват ги не просто факти и събития от живота ни, а преди всичко собственият му борбен дух, елмазеното му чувство за справедливост и бликащото му въображение. Последното качество обаче трудно ще го изведе до пиедестала на обективен хроникьор и прогнозист.

Не става ясно с какъв критерий Яне Янев предвещава за Симеон Сакскобургготски "оттегляне на заслужена почивка". Завършекът на нечия политическа кариера, както впрочем завършекът на всяка кариера в демократичните общества, обикновено се обсъжда трезво и непреднамерено.

А когато стане дума за управленския мандат на един доскорошен министър-председател, и най-критичните анализатори се движат предпазливо и професионално. Писмото на Яне Янев до Симеон Сакскобургготски не го нарежда дори и сред непредпазливите анализатори.
На пръв поглед Яневата емоция обгрижва българските пенсионери. Така ли е наистина?

За Яне Янев "пенсионер" е нещо като етикетче върху оръфан ревер. За Янев хората с такъв етикет са безкрайно удобни. Техните протести го държат в перфектна площадна кондиция. Гарантират му средата, извън която би бил един много обикновен г-н Янев, толкова по-дързък, колкото по-отдалечен във времето е самият той от статута на пенсионера. За Янев "пенсията" не е резултат на сложни, а в българската действителност и на унаследени неблагоприятни икономически реалности.

Положението на пенсионерите в България той отказва да разглежда в конкретната социална среда. Третирането на този проблем за Янев е функция само на политическа доброжелателност или на отсъствието й.

Янев не спори с експертите-икономисти, не лансира нов пенсионен модел (например модела "Я-Я" – по-добрият модел!"). Той не пита управлявалите страната през последните 15 години, не изсипва гнева си върху половин дузина социални министри и асистиралите ги екипи и институти. В края на писмото си Янев кани министри и депутати на митинга на пенсионерите, но го прави хитровато и неясно. Той е гневен главно на Симеон и само на него по една много прозаична причина.

Ако се закачи с който и да е от небезизвестните социални авторитети, политическият келепир може да се окаже има-няма колкото една коледна добавка за Яневия електорален апетит. Друго е да се нахвърлиш на Симеон. Току-виж светнеш с отразената светлина на човека, през чийто управленски мандат държавата окончателно се стабилизира и направи солидни крачки напред в модернизирането си.

Не отричаме правото на Яне Янев да разсъждава на глас, дори по линията на нелогично персонифициране на иначе сериозните обществени проблеми. Но не сме съгласни, че всекиму е гарантирана всепозволеност във воденето на политическата борба. Когато Янев прави това непрекъснато, неволно се питаме дали го прави безкористно, като известни в историята ни народни трибуни, на които неистово иска да прилича, но с които няма нищо общо?

Не отричаме и способността на г-н Янев да се развива. Еволюцията на неговите похвати е любопитна и поучителна. Веднъж той атакува Слънчев бряг като водач на стадо крави. Тези дни близо до парламента пусна гълъби – да отнесат послание до председателя на Народното събрание. Това е благоразумно – гълъбите отлитат безшумно. Виж, ако кравите се обърнеха срещу лидера си...Веднъж Янев хвърли димка срещу събрание на политическа сила, към която малко по-късно се присъедини, за да стане депутат. Вече Янев не хвърля димки, хвърля тежки думи и прави грозни сравнения между изкуствено надутия имотен казус и...маниера на "османския поробител".

Някаква доза първична ирония авторът на писмото до Симеон е заделил и на информационната кампания на НДСВ "Европейски перспективи". Какво точно не му харесва, не е съвсем ясно. Остава да допуснем, че Яне Янев не обича думи като "информация" и "перспектива", а "европейското" не става за лесен трамплин към властта, която Янев ненавижда с цялата си същност и във всичките й измерения, но иначе безпроблемно обитава. За г-н Янев знаем, че имал чудесно хоби – да язди коня на дядо си през свободното си време. Сигурно и в този случай еволюцията си казва тежката дума. Все по-често Яне Янев язди протестите и критичните настроения на различни групи български граждани и през свободното, и през работното си време. Яне умора няма!, завършва Станимир Илчев.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.