Бруталяги, кръв, секс и ирония

Честно казано, изобщо не очаквах толкова да се изкефя на новото от тандема Тарантино – Родригес. Последните им неща някак не ме грабнаха толкова, колкото шедьоврите от 90-те и почти не очаквах да направят нещо ново и брутално.

И тези дни направо се размазах като видях какви са ги надробили.

Не, честно, ако някога си бил фен на Тарантино или Родригес, просто трябва да гледаш Бибрутално! В оригинал - Grindhouse – по името на специализираните кина в САЩ, които през 70-те години прожектират така наречените exploitation филми - кунг фу, хорър, италиански хорър, sexploitation, blaxploitation, спагети уестърни.

В еxploitation филмите доминиращи теми са насилието, сексът и кръвта, като основната им идея е да шокират с големи количества и от трите.

Е, двамата режисьори наистина разцепват с много от всичко и ни сервират един (или два, ако ги гледаш отделно) адски забавен продукт, сготвен с необходимите съставки за да е неповторим вкусът на яденето – яко кръв, смърт, секс и оригинални диалози. Не знам какво повече да искаш...

Вярно, има някаква вероятност да се поразочароваш от "Разходка смърт" (този на Тарантино), но тя е само в случай, че нямаш никакво чувство за хумор и хич, ама наистина хич не си падаш по феминистко-момичешките разговори.

Защото първата част от Grindhouse е съставена предимно от забавни диалози между тийнейджърки и екшън с елементи на преследване. А, и късчета стари филми на Тарантино, но ние отдавна сме свинкали с умението му да се самоцитира.

В Бибрутално: "Разходка смърт" две сладки стада от по 4 мацки си говорят, пътувайки из Америка, докато по петите им е Каскадьорът Майк, чието хоби е да схрусква малки задници и лакирани крачета и да ги прави на меле в пътни катастрофи.

Психясалият чичка обаче е малката и зловеща връзка между двете части на филма, а сиропът и черешката на лентата са всъщност самите мадами – които си заслужава да видиш и чуеш.

Истинският екшън става едва в края на втората част, където има забавна гонка с коли и наистина странен и зловещ финал.

И не се опитвай да отгатнеш какъв – първо не е важно, и второ – най-якото на филмите на тандема е, че рядко можеш да очакваш каквато и да било логика.

И ако този филм е иронията към седемдесетарските поучителни секс-хоръри, то пробвай само 20 минути от Родригес, за да видиш що е то ирония и брутална изродия.

"Бибрутално: Планета Страх" е заигравка с филмите за зомбита и екшъните. Започва със секси танц на стрийптизьорката Чери (Роуз Макгоуан). Междувременно се намесва тайният биоексперимент в някаква страшна военна база около малко градче в Тексас.

Експериментът по погрешка заразява жителите на селището и околностите и ги населява с кръвожадни зомбита.

Сюжетът е динамичен, в него се намесват шерифът на градчето, запален барбекю-готвач, комично сериозният Брус Уилис като шеф на зомбитата, Марли Шелтън като доктор Дакота Блок (персонаж, който участва и в двата филма), Фърги от Black Eyed Peas в епизодична роля на лесбийка, която в последствие остава без мозък и с половин черепна кутия.

Участват и доста други персонажи, всеки от които прибавя тонове черен и кървав хумор в бруталията на Родригес.

Филмът има размазващо много кръв, която тече, пръска, маца и шурти от екрана, много насилие, малко секс (супер неочаквано решение, което прекъсва единствената секс-сцена с надпис "Загубена ролка") и наистина адски качествена ирония към класиките в жанра.

Абсолютно всяко клише, за което се сетиш, там е, показано е по най-класическия начин и в този кретенски смешен контекст просто никога няма да можеш да го видиш като "сериозно".

Двата култови момента с еднокраката Чери и детето на Марли Шелтън просто ме довършиха и изгониха двамата дядовци, с които бяхме в салона по време на прожекцията.

Така, сама и в екстаз от яката идея, си догледах филмчето. И го препоръчвам. Не на хора със слаби сърца, да сме наясно. Трябва да сте силни, за да издържите на кръвта, мрака и цинизма.

А, и като стана дума – и двата филма са в trash традицията на B-филмите.

Разфокусирана картинка, грешки и прескачания на кадри, рязка смяна на бленди (във филма на Тарантино смяната на цветовете беше адски готин ход, почти като в "Трафик").

Краят на "Бибрутално: Планета Страх" е наистина вълшебен. Крайна равносметка за Grindhouse – не си изгубих времето. Което е чудесно...