Живи архиви, погребани спомени

„Когато в едно общество имената на палачите са на почит повече от имената на техните жертви, в такова общество има нещо много гнило“.

Цитатът е от филма „Напред, но нека никога да не забравяме – балада за българските герои“ на родения в България, но творящ на немски писател Илия Троянов.

През 2006 г. авторът на филма стана носител на наградата на Лайпцигския панаир на книгата за романа си „Събирачът на светове“.

През февруари тази година Илия Троянов спечели приза на град Майнц. Към наградата е предвидена и възможността за победителя да създаде авторски документален филм по собствен сценарий. Проектът се финансира от ZDF.

„Илия Троянов, един от най-интересните германски писатели от средното поколение, е роден в София, бяга на запад с родителите си през 1971-ва година, оттам заминава за Кения, където учи в немско училище, завършва висшето си образование в Мюнхен и живее години наред в Индия - един германски гражданин на света.

Троянов използва годината, в която е избран за градски писател на Майнц да представи страната, от която произхожда. Документалният му филм е за срещата с едно общество, в което откритото противопоставяне на продължилата 45 години комунистическа диктатура не е възможно, тъй като старите елити са и новите.

Героите на Троянов са бивши политически затворници. Камерата ги придружава в местата, в които са били задържани и измъчвани. А когато Троянов ги следва и по унизителния път през бюрокрацията, на която се разчита за получаването на обезщетения, става ясно, че България още дълго няма да бъде в Европа.“- това пише всекидневникът Die Welt, цитиран от DW.

Запитан защо е избрал българската тематика, Троянов казва:

„ В Източна Европа имаше „еуфория на новото начало“, но след еуфорията на 89-та година, на Запад бе пренебрегнато обстоятелството, че много от страните в Източна Европа все още остават в плен на последиците от тоталитаризма. В България тази зависимост е просто екстремна, почти също толкова екстремна колкото в Русия или Беларус. В България бившата комунистическа номенклатура се преобрази в мафиотска олигархия и все още контролира всички сфери в страната. И понеже това е една много тежка тема, тя много рядко попада в полезрението на западните медии. Когато ми бе дадена възможност да снимам напълно свободно по сюжет, който аз си избера, реших, че е много по-важно да направя филм за нещо непознато, отколкото по темите, които публиката без друго свързва с моето име като Индия или Африка например, страни достатъчно познати поради своята екзотичност и туристическо значение. България е държава, която се намира в мъртвата зона на нашето публично възприятие – въпреки членството й в ЕС.“

Едва ли има какво повече да добавим към тези думи.

Бог да прости жертвите на комунизма в България и нека небесното възмездие застигне всички техни мъчители!