Млада надежда

След като направи доста добрия и доста класически “Гордост и предразсъдъци” по Джейн Остин, англичанинът Джо Райт отново посегна към често срещан сюжет в новия си филм.

“Изкупление” е по не особено познатия у нас едноименен роман на Йън Макюън (Enduring Love). В главните роли са прекрасната Кийра Найтли (която вече гледахме в предишния филм на режисьора) и Джеймс Макавой (който изигра впечатляващо полудяващия от страх доктор в “Последният крал на Шотландия”).

Действието на филма започва в годините непосредствено преди Втората световна война. В едно богаташко имение се случват непонятни неща за Брайъни – 13-годишно момиче с развинтена фантазия. Тя става свидетел на разгарящата се страст между сина на прислугата - Роби Търнър, по който е увлечена, и голямата си сестра Сесилия.

Случайни и ужасяващи обстоятелства обаче довеждат до фатална грешка, която променя живота на всички в аристократичния дом.

Темите се завъртат около вечната любов, грешките и възможностите, които съдбата ни дава да ги поправим, престъплението и изкуплението.

На ръба между съня и реалността, филмът ни предоставя една малко приказна и доста романтична представа за света, която прилича по изразните си средства на нещо средно между “Английският пациент” и “Пърл Харбър”.

Опитът за епичност извън конкретиката в лентата е очевиден, а елегантният начин, по който е постигнато внушението, не оставя никакво съмнение защо “Изкупление” е номиниран за 7 Златни глобуса и се гласи за основен претендент за Оскарите.

Въпреки това, не мога да не кажа, че според мен филмът е малко прехвален от критиката, най-малкото заради неравния му ритъм и малко излишните разтакавания, подробности и разяснения, които го приближават до филмов вариант на моралистичен женски роман от началото на 19 век.

Иначе Кийра е очаквано секси в някои от сцените (особено в една, в която е с мокра прозрачна рокля и излиза от чудно декоратично фонтанче, както и в една друга, където прави секс в изправено положение на една библиотека и сбъдва читателски еротични фантазии).

Доста се позабавлявах и на трескавото-стряскащо писане на неприлични думички отново в по-любимата ми първа част от филма. Всъщност, в нея “Изкупление” се движи по ръба на жанра и оставя зрителя в сладко неведение и напрежение накъде ще го отведат финият диалог и странният сюжет, сякаш несвързаните случки и тоталната липса на акцент в повествованието.

Изведнъж мъглата се вдига, на зрителя е дадена ясна мишена, която да следи до края, и става ясно защо е бил съспенсът в музиката и работата на оператора.

Действието става динамично, камерата става все по-натуралистична, а героите се задвижват оставяйки всяка мудност и завъртян диалог в миналото.

Това обаче става за малко – защото съвсем скоро гледната точка отново се сменя и шеметните развръзки ни водят през един нов сън – ужасяващ, плод на борбата в главния герой между физическото изтощение и силата на духа.

Борба у мен обаче нямаше – съвсем отпусната си го догледах и, макар че последната развръзка беше неочаквана, втората част на “Изкупление” си беше чисто изкупление за хубавото зелено и завъртяно начало.

Оттам нататък остава да следим развръзките след филма, защото по всичко личи, че му предстои титанична битка за статуетки с “Американски Гангстер”.