Новият министър-председател на Македония Зоран Заев иска да върне страната отново на пътя към членството в НАТО и ЕС, пише Politico.

Дори и по регионалните стандарти, новият министър-председател на Македония Зоран Заев има за вършене стряскащ списък със задачи. Като повечето си балкански съседи, страната от около два млн. души население е сред най-бедните в Европа и страда от дълбоко вкоренена организирана престъпност, широкоразпространена корупция и слабо върховенство на закона.

Но Заев, 42-годишен бизнесмен, който никога не е заемал висока властова позиция, също така се изправя срещу предизвикателства, които са уникални за Македония. Те включват спора със съседна Гърция относно името на страната, който блокира пътя ѝ към ЕС и НАТО, неразбирателства с България относно езика и историята, слаби отношения между двете най-големи етнически групи вътре в нея и публична администрация, пълна със служители, лоялни на предишното правителство.

"Политиците в миналото показваха, че са злоупотребявали със системата", заяви Заев от офиса си в столицата Скопие, седящ пред пасторална картина, от пода до тавана, изобразяваща четири девойки пред кладенец - остатък от неокласическото претворяване на сградата от неговия предшественик.

"Надявам се да организирам обществото по различен начин, с повече демокрация, повече свобода и повече справедливост", посочи той.

Заев, служил три мандата като кмет на източния град Струмица, ще се нуждае от много повече от надежда, за да направи прогрес. Но той вече показва значително постоянство, за да достигне до тук. Той дойде на власт след продължителна политическа криза, кулминирала през април с това как последователите на старото националистическо правителство щурмуваха парламента и нападнаха депутати, включително и него, и той бе оставен с кръв, стичаща се по лицето му от рана по главата.

Насилието предизвика промяна в курса на президента Георге Иванов, който с месеци отказваше да назначи Заев за министър-председател, въпреки че той успя да изгради управляваща коалиция след парламентарните избори. Иванов посочи страховете, че Заев ще направи твърде много отстъпки пред албанското етническо малцинство в Македония, но накрая позволи на лидера на социалдемократите през май да формира правителство.

Самият Заев предизвика кризата - най-лошата, откакто Македония за малко успя да избегне гражданска война през 2001 г., когато през 2015 г. публикува записи, които според него бяха направени от служители на разузнавателните служби. 

Записите съдържаха доказателство, че високопоставени служители обсъждат намеса на изборите, корупцията и дори прикриване на убийства. Хиляди хора излязоха на улични протести, възмутени от разкритията и от факта, че правителството е подслушвало повече от 20 хил. телефонни линии.

"Политическата криза показа катастрофалното състояние на обществото", заяви Заев. 

"Няма повече тайни в обществото. Всички знаят слабостите на съдебната система, на държавните институции, на службите за сигурност, на медиите... всички тези системи на баланс и контрол - всяка нормална страна ги има. Ние в действителност нямаме такива", добави той.

Претенциите за името

Заев, икономист по образование, е стартирал серия от реформи за засилването на демократичните институции на Македония, които международните организации, в това число и ЕС, смятат, че са били подкопани сериозно от продължилото десетилетие управление на бившия министър-председател Никола Груевски.

Реформите трябва да позволят на Македония да стартира преговорите за присъединяване към ЕС след девет месеца.

Западните сили със сигурност желаят добро на Заев. Един западен дипломат, говорещ при условие за анонимност, определи новия министър-председател за "най-добрия шанс, който тази страна някога е имала".

За да постигне целите си, обаче, Заев трябва да реши проблем, който упорито следва Македония, откакто се отцепи от срутваща се комунистическа Югославия през 1991 г. - възраженията на Гърция относно името на страната.

Поради факта, че регион в северната част на Гърция се нарича Македония, Атина смята, че употребата от страна на Скопие на името предполага искания към нейната територия. Гърция е също ядосана от това, че Скопие има претенции към исторически личности като Филип Македонски и Александър Велики, исторически смятани за част от гръцката култура.

Правителството на Груевски реши да се опълчи на Атина, нареждайки мащабно преустройство на Скопие с неокласически фасади и давайки името на Александър Велики на инфраструктурни обекти като основното летище и основната магистрала на страната.

Заев сочи, че е готов да направи отстъпки, ако Атина е готова да се откаже от съпротивата си към членството на Македония към ЕС и НАТО. 

"Ако Гърция е готова наистина да ни помогне, ние сме готови да помислим относно всичко, което ще бъде от помощ. Не съм непоклатим по никой въпрос, затова и всичко е възможно", посочи той.

Заев също така иска да подобри отношенията с България, подписвайки Договор за добросъседство, когато българският министър-председател посети страната в началото на август.

Македония и България споделят езикови и културни прилики, но също така имат различни гледни точки за своите езици и история. България не признава македонския език, смятайки го за диалект на българския и историографията на двете страни се различава относно това дали древните управници са били етнически българи или македонци.

Правителството представи проект на договора пред закрита сесия на парламента, но все още не пред обществото (текстът е писан преди Зоран Заев да публикува съдържанието на договора в интернет на 26 юли - бел. ред. ) - илюстрация на противоречието между желанието на Заев да постигне бърз прогрес и обещанието му да направи политиката по-прозрачна.

Заев заяви, че споразумението няма да нанесе щета на страната по какъвто и да е начин, но ще направи България "по-отдадена" на приятелството. Според него това ще направи София твърд защитник на Македония, когато България заеме председателството на Съвета на ЕС през януари 2018 г. 

"Приемането на общата история в споразумението не е заплаха за никоя от страните и не е заплаха за нас", сочи той.

Препятствия у дома

Положението не е по-ясно и на домашния фронт. Заев заяви, че при заемането на поста, неговото правителство е открило близо милиард евро в предишно необявен дълг и много от офисите на екипа му са били лишени от компютри, бюра и столове.

В парламента, МВРО-ДПМНЕ, бившата управляваща партия, е разделила своите 51 депутати на 10 парламентарни групи, за да забави дебата относно реформите, като тази за новия бюджет и назначаването на главен прокурор.

Съдбата на Специализираната прокуратура, създадена, за да разследва разкритията с подслушването като част от усилията на ЕС като посредник за приключването на политическата криза през 2015 г., също виси на косъм.

Междувременно Заев се сблъсква с натиск от коалиционните си партньори, които представляват етническото албанско малцинство - изчислено, че съставя около четвърт от населението, за да изпълни обещанието си да увеличи официалната употреба на албанския език.

Новият министър-председател трябва също така да се опита да освободи държавните институции от контрола на служителите, получили работата си, благодарение на близките си връзки с ВМРО-ДМПНЕ, докато междувременно да се въздържи от съблазънта да ги замени с членове на собствената си партия.

"Новото правителство има задачата да реформира, да отдели партията от държавата - и в съдебната система, и в администрацията, което не е лесно, предвид това, че общественият сектор е най-големият работодател в страната", смята Симонида Кацарска, директор на базирания в Скопие "Институт за Европейска политика", предава "Фокус".

Никола Попоски, депутат от ВМРО-ДПМНЕ, който е служил преди като външен министър, предупреди, че Заев е "дал твърде много обещания" и се сблъсква с голямото предизвикателство да "настрои очакванията на гласоподавателите" в силно поляризираната политическа среда.

Но засега Заев избира да гледа оптимистично на нещата. Той приветства факта, че Македония е успяла сама да постигне споразумение с България без посредничеството на външни страни, което през последните десетилетия е норма на Балканите.

"Ние сме много горди, че ще изпратим послание на света", заяви той. 

"Политиците могат, когато пожелаят, да открият решения на подобни чувствителни проблеми", заключи Заев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase