През 2012 година Мунира Субашич разпознава мъжа, който отвежда сина й към сигурната му смърт - той е човек на висока позиция в полицията в Сребреница. Жената си спомня последната им среща - годината е 1996 и десетки хиляди босненски мюсюлмани напускат Сребреница, която пода в ръцете на босненските сърби, ръководени от генерал Ратко Младич. Субашич, заедно с дузина членове на семейството й, намира подслон във фабрика за батерии близо до Потокари.

Мъжът, който бил и съсед на Субашич, разделял мъжете и момчетата от жените и децата. Мунира прегръща 17-годишния си син и се моли да не й го отнемат, а той се опитва да го изтръгне от ръцете й. Младият Нермин й казва: "Не се притеснявай, мамо. Всичко ще бъде наред". Това, което Субашич и другите жени не знаят е, че мъжете, синовете, братята и бащите им ще бъдат екзекутирани. В рамките на няколко дни босненските сърби отнемат живота на 8000 момчета и мъже. Мунира губи 22-ма членове на семейството си и от онзи ден до днес, се бори за справедливост.

"Можете да си представите чувството, когато минете покрай този човек и знаете, какво е направил и виждате, че се чувства горд от това", казва Мунира пред The Guardian.

Сега тя е президент на организацията "Майките на Сребреница". "Просто умираш отново, всички онези спомени от войната се връщат обратно, а ти просто стоиш на опашката до него, чакайки да си платиш сметката за вода", разказва Субашич.

Този месец Субашич и други семейства отбелязват 25-ата годишнина от най-голямото зверство в Европа след Втората световна война. Но докато съдът на ООН констатира, че убийствата в Сребреница са геноцид, а някои от генералите, включително и Младич, са осъдени, Мунира и останалите майки се изправят пред все по-голяма армия от хора, които отричат, че геноцид е имало. А онези, които са отговорни за смъртта на синовете им, се разхождат на свобода сред тях.

В продължение на години Субашич се опитва да прокара закон в парламента на Босна, който да криминализира отричането на геноцида. Така и не успява. Сръбското правителство пък продължава да твърди, че броят на убитите в Сребреница не е толкова голям, че да се нарече геноцид. А босненските сърби продължават да хвалят лидери от войната като Радован Караджич, който е осъден от Международният наказателен трибунал на бивша Югославия (МНТБЮ)  за геноцид и други военни престъпления.

"Трудно е, когато виждаш хора с плакати с лицето на Младич, на които пише "Благодаря ти, че освободи Сребреница", казва Сухра Синанович, член на "Майките на Сребреница", за главния архитект на геноцида, известен още като "Касапина на Сребреница". През 2017 година Младич бе осъден на доживотен затвор заради престъпленията си. Той обжалва присъдата си, но делото бе отложено заради коронавируса. Близките на жертвите се страхуват, че заради влошеното си здраве 77-годишният Младич ще почине, преди да възтържествува правдата.

А на много семейства им отнема години да открият синовете, съпрузите и бащите си в масовите гробове. Някои от тях все още се издирват, тъй като армията на босненските сърби разкопава първите гробове и мести останките на други места под прикритието на нощта.

"Сърбите използваха машини, за да копаят. Така, вместо хиляди тела имахме десетки хиляди части от тела" , казва Робърт Макнейл, шотландски криминалист, който работи с екип от експерти за идентифициране на тела в масови гробове. По думите му, те нарочно местят разкъсаните останки на друго място, с надеждата, че никой няма да може да ги събере отново. Той и екипът му успяват да открият останките само на един мъж в пет различни масови гроба.

Първата снимка, която вижда Макнейл от Сребреница, е на масов гроб с 250 тела.

"Тя се запечата в съзнанието ми. Никой от нас не е подготвен за подобно нещо", казва той.

През 2013 г. Субашич успява да погребе това, което е останало от сина й - кости, локализирани в два гроба на разстояние 25 км един от друг. Знаейки, че тя може и никога да не намери всичките му останки, тя го изпраща във венчия му път на гробището в Потокари, което няколко години по-късно Мунира иска да се превърне в официален мемориал на жертвите от Сребреница.

"Исках да е пример за онези, които не могат да погребат синовете си. Майките умират - те ще издъхнат, преди да погребат синовете си", споделя тя. Само преди дни, на 11 юли, майките се събраха на гробището в Потокари, за да погребат още 9 жертви на клането, идентифицирани 25 години по-късно. Субашич държи реч пред тях, насочена към онези, които отричат геноцида и за отговорниците за убийствата, които още се разхождат на свобода.

Един от тях е мъжът, отвел синът й към смъртта. След като го разпознава, тя повдига обвинения срещу него. Разбирайки това, той и семейството му заминават за Сърбия. Стоейки на подиума, Субашич се заканва: "Ще те преследваме." И поглеждайки нагоре, добавя: "И никога няма да спрем."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase