Решението на Доналд Тръмп да прехвърли посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим, с което Вашингтон призна този град за столица на Израел, нарушавайки всички документи на ООН, предизвика мощна вълна от възмущение в света.

Церемонията за откриване на посолството, обвързана със 70-ата годишнина от създаването на Държавата Израел, доведе през май до кръвопролитни сблъсъци, при които бяха убити десетки палестинци, а огромен брой - тежко ранени. Трагичните събития подействаха като детонатор, безпрецедентно засилвайки напрежението в цял Близък изток.

Палестинският лидер Махмуд Абас отказа всякакви преговори с израелски официални лица (официално те са замразени от 2014 г., б. а.) и спря да контактува с американците. Общата ситуация стана толкова критична, че някои западни политолози побързаха да констатират: проектът, предвиждащ в бившата британска мандатна територия Палестина да бъдат създадени две държави - арабска и еврейска, дори да не е погребан завинаги, понесе съкрушителен удар.

Порой от яростни критики връхлетя правителството на Бенямин Нетаняху, обвинено, че постепенно анексира Западния бряг на р. Йордан. Строежът на нови израелски селища там продължава и според оценки на американския печат в новоизградените живеят вече над 100 000 израелци повече, отколкото допускат схемите за разделение, обсъждани в края на миналия век. Впрочем трябва да посочим, че след решение на върховния съд израелските власти събориха на 12 юни 15 къщи на израелски заселници, построени на спорни територии, пише Вениамин Попов, "Независимая газета".

Същевременно ситуацията по места започна все повече да зависи от демографския фактор. През март 2018 г. самите израелци признаха, че броят на евреите и на арабите из териториите между Средиземно море и р. Йордан се е изравнил: на Западния бряг живеят 2,7 милиона палестинци, 2 милиона има в Газа и още 1,84 милиона - в самия Израел. Общо те доближават числеността на еврейското население. Но запазят ли се днешните темпове на раждаемост, евреите много скоро може да станат малцинство.

Още един характерен факт. През 2013 г. израелският кмет на Ерусалим Нир Баркат бе избран с гласовете на 111 хил. души. Повечето палестинци, живели тогава в анексиран Източен Ерусалим, бойкотираха вота. Не е изключено обаче един ден тъкмо палестинците - това са 180 хил. граждани на Държавата Израел и данъкоплатци с право да гласуват на общински избори - да изберат свой собствен кмет.

Ще припомним в тази връзка неотдавнашната статия на Томас Фридман, наблюдател на "Ню Йорк таймс", в която той "съветва" двата милиона жители на Газа да се строят в колони и да маршируват към израелската граница - в едната ръка с маслинова клонка, а в другата с плакат: "Две държави за два народа", настоявайки да се подпише мирен договор въз основа на границите от 1967 г.

След всичко това се налага да разкажем за един бързо наближаващ проблем, който може да застраши самата възможност там да живеят хора. Става дума за неизменните от памтивека проблеми с водата и околната среда в региона, нахлуващи все повече в политиката. В Близкия изток зачестяват периодите на суша, повишават се средногодишните температури, бързо се изчерпват водоизточниците.

Световната организация по метеорология регистрира през април най-високите досега температури в региона - 50,22 градуса по Целзий. Вече няколко години Ивицата Газа е в пълна блокада и всички инфраструктурни проекти там остават в критично състояние. Това означава, че в Средиземно море всеки ден се изхвърлят към 100 милиона литра канализационни отпадъци. Носени от морски течения, повечето от тях се насочват на север, към израелския град Ашкелон и туристическите му плажове. В същия град се намира и вторият по значение израелски завод за опресняване на морска вода. Знае се, че Израел получава чрез опреснители 80 на сто от питейната си вода, а 15 процента от този обем осигурява заводът в Ашкелон. Но властите вече неведнъж са го спирали, защото филтрите не смогват да пречистват идващата от Газа вода.

Освен това водоносният пласт в Газа се изтощава. Всяка година валежите го подхранват с 60 милиона куб. м, но жителите на Газа вече над 10 години изпомпват от този слой по 200 милиона кубика, съответно там се засмукват морска вода и канализационни отпадъци. Според някои оценки хората в Газа харчат близо 30 на сто от доходите си за покупка на чиста вода. Нищо чудно до няколко години протестите по границата с Израел да не се организират от групировката Хамас, а от родители на деца, болни от тиф или холера.

В столицата на Йордания Аман, чието население рязко нарасна заради притока на сирийски бежанци, много от жилищните сгради вече получават вода само по 12 часа в денонощието. Може би тъкмо тази заплаха за населението на Израел ще подбуди най-сетне мълчаливото мнозинство в страната към действия, които да му гарантират истинска сигурност. Екологията може да успее там, където се провалиха политиците.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase