Наистина, връзката (релацията) „криза-война” е очевидна, тъй като е известно, че един от начините за разрешаване на кризи е войната, но такава постановка само „прехвърля отговорността”, без да изяснява същността. Учени и изследователи са единодушни, че кризата започна като ипотечна, премина във финансова, след това – в икономическа и накрая се превърна в системна. Системната криза се нарича системна, защото обхваща всички елементи на обществено-политическата и обществено-икономическата капиталистическа система заедно с връзките и отношенията между елементите и онези нови качества, които е придобило елементното свързване в системно образование. По тази причина системната криза е криза на нейната същност, т.е. е същностна криза. В човешкото общество, в човечеството като вид и във вътрешновидовите отношения, системната криза се разгръща като нусогенна криза.

По определение, нусогенната криза е криза на смисъла на човешкото съществуване в рамките на безкомпромисно зададени парадигми на деструктивната реалност и се изразява в загубване на смисъла на критичен брой интелектуални символи, на които се опира масовото съзнание. Казано с други думи, нусогенната криза е пълна загуба от човека на понятията откъде идва и накъде отива и какво трябва да прави в момента. Нусогенната криза води до създаване на планетарно (глобално) общество от нов тип хора, достатъчно продуктивни и във висша степен управляеми, с напълно детерминирани реакции и поведение, лишени от аналитични и синтетични умения и наричани номади. Идеологемата на процеса се нарича постхуманизъм. На базата на това общество е предварително формиран слой от свръххора, които ще живеят като в рай и ще се обслужват от номадите. Краят на процеса се нарича край на историята. След този край започва човешкото съществуване. Краят на историята се смята за разрешаване на системната криза във всичките й компоненти. В името на такова разрешаване се водят и всички съвремени „войни” : еволюционна война, олигархична война, идеологическа война, информационна война, консциентална война.

Пряко отношение към разрешаването на нусогенната криза имат последните две войни. Консциентална война има като предпоставка предположението, че светът е в нов етап на борбата-конкуренция между различните форми на организиране и функциониране на съзнанието и целй поразяване и унищожаване на различини типове съзнание.Следователно, задачата е пълното унищожаване на определен тип съзнание или изтласкването му извън границите на цивилизационно допустимите и приемливи форми. Що се отнася до физическите носители на унищожаваното съзнание, те може да бъдат запазени, ако се откажат –доброволно или самопроизволно – от старото съзнание. Точно този пункт от процеса се използва от основното и най-опасно оръжие на консциенталната война – информационната война (нарича се още „мрежова война”).

За съжаление, смисълът на информационната война не се схваща от мнозинството население, в това число и от така наречената „просветена част” от обществото. В повечето случаи информационната война се схваща като агитация, пропаганда, дезинформация и пиар-кампании. Нито пропагандната машина на Гьобелс, нито предаванията на „Гласът на Америка”, нито социалистическата контра-пропаганда не бяха в собствения смисъл на думата, информационни войни. Те не са „кампания по дискридитиране”, не са и пиар-кампании, при които противниците се стараят да се „надцакат” интелектуално, като непрекъснато увеличават критичната метафора срещу съперникаТова са гигантски идеологически и дезинформиращи кампании, които по нищо не се отличаваха от проповедите на египетските жреци от преди 5000 години. И Гьобелс, и „Гласът на Америка” и социалистическата риторика само убеждаваха, всеки в своята правота и по такъв начин бяха спомагателно средство на въоръжената борба. Информационната война е самостоятелен вид оръжие, което само по себе си може да спечели всяка война. Информационната война е война за човешкото съзнание. При това тя не се интересува какво човек мисли и какво прави.

Тя се интересува от това КАК човек мисли и КАК човек взема решения. По тази причина информационната война е ТЕХНОЛОГИЯ, докато познатото ни военно противоборство е ТЕХНИКА. Същността на информационната война е в промяна на човешкото съзнание, при което жертвата никога не се осъзнава като жертва, а точно обратното – продължава да вярва в своята неуязвимост. На нея й се струва, че не е променила убежденията си, но при информационно поражение съзнанието неизбежно се догматизира – то не възприема никакви промени настъпли в околната среда, отхвърля всичко, което излиза извън мащабите на собствените му шаблони и зададени отвън представи. Логиката на информационната война изисква човек сам да догматизира своите представи, религиозни чувства и естетически предпочитания и да се стреми максимално да ги представя като „истинските ценности”. Особено важна е доброволната изолация на личността от реалностите на историческия процес. Информационната война сблъсква човека със собственото му съзнание и го прави сляпо оръжие на неговите догми. Като резултат с жертвите на информационната война стават удивителни и необикновени неща. Те продължават да защищават вече избрани ценности, като не забелязват, как зад тези ценности прозира напълно друга реалност и по този начин дават своя принос за дискридитиране на ценностите, които сами защищават (за подробности виж Марина Зирянова и Константин Волгин в „Правая.ру” от 5.10.2012 г.). Сега не е много трудно да дадем илюстрация за жертвите на информационната война в българското обществено пространство. Избрани са жертвите от „лявото” пространство, тъй като там са особено забележими и тъй като става дума за информационна война водена от „дясно”. Първият се отнася да българските „патриоти”. Към кого се обръщат и какво проповядват ? Очевидно се обръщат към народа и проповядват родолюбие.

Но какво е това родолюбие и какъв е този народ ? Едно от най-популярните определения за патриот гласи : човек който се труди за страната си и, ако е нужно, е готов да умре за нея. Като определение и същност е чудесно, но къде са тези хора и съществуват ли днес ? Елементарната, невежествена логика така характерна за днешното масово съзнание тържествува навсякъде в общественото пространство – това е плодът на станалите изменения за последните 20 години. За много хора, в това число и за повечето млади хора, четенето на текст дълъг повече от няколко хиляди знака не е само неинтересно и е трудно – просто не могат да го усвоят и осмислят. Често такива хора не са в състояние да извършат и най-простите логически изводи – липсва културата на мисленето, но за сметка на това е увеличената толерантност към манипулации. В съвкупност, те не са онзи народ, за който говореше Георги Димитров на Нюрнбергския процес и съветският генералисимус на 9 май 1945 г. Не може към него да апелираш с лозунги и каузи отпреди 100 – 150 години. Такива са жертвите на информационната война. Те мислат и разсъждават по друг начин, макар често и за познати неща. За промяна са нужни много и много усилия и на първо място – месианска жертовоготовност. Дребните политически сметки в стила на кръчмарския светоглед не вършат работа. Подобен е случая и с популярния термин с медицинско название „русофилия”. Русофилите с тяхните необмислени постъпки, липсата и на историческа перспектива и ретроспектива, вместо търсения резултат компрометират една, общо взето, не лоша геополитическа, цивилизационна и човекополезна идея. Ето например как се защищава тезата за присъединяването на България към Евразийския съюз : „Континенталното съзнание на България … ще търси и чертае пътя на евразийска България. Ние побиваме знамето на всички български смъртни дружини, на които винаги е пишело : Смърт или свобода ! Остава да добавим : Единение, Православие, Отечество !” ( Минчо Минчев във в. „Нова зора” от 4.09.2012 г.). Друг русофил, обявен за № 1 на България – Николай Малинов, собственикът на в. „Дума” – заяви в категоричен тон : “Радвам се, че успяхме през годините да покажем, че българските патриоти са русофили, а русофилите в България са патриоти! Ще продължим да утвърждаваме идеята за евразийството, като го превърнем от път в посока.( 27.10.2012 г. – в. „Дума”). От една страна имаме „българските смъртни дружини”, от другата -„русофилството като патриотизъм” – пълна абракадабра, т.е. объркване на съзнанието. Видният български „ляв” политик Иван Генов –лидер на партия „Българска левица” декларира : „На предстоящите парламентарни избори партия „Българската левица“ излиза с основно послание: България или ГЕРБ! Но заедно с това издигаме и знамето: Хуманизъм или капитализъм!
Социалното равенство е нашата магистрала”(интервю от 24 Октомври, 2012).

Но какво излиза ? Със своето ново теоретично откритие – заменянето на социализма с хуманизъм – Иван Генов се нарежда в „стройните” редици на руските либерали и западници, които издигнаха много подобен лозунг : „Да заменим патриотизма с хуманизъм!”.Както се казва в такива случаи: да ти имам магистралата! (виж RTVi от 21.05.2008 г.). Между другото ще отбележим, че когато говорим и проповядваме хуманизъм трябва да бъдем много внимателни, защото зад достатъчно мъглявото и неопределено понятие „хуманизъм” и в негово име са дадени много повече жертви, отколкото при всички тиранични режими. В моменти на върховни изпитания за нацията и класата, сантименталната хуманост е само обратната страна на революционната пасивност.С други думи, трябва да знаем в какъв смисъл МИСЛИМ даденото понятие. Председателят на БСП и на ПЕС Сергей Станишев обеснява : „Като идеал на БСП е тенденцията в развитието на капиталистическото общество, което е в непрекъснат процес на усъвършенстване…когато се управлява така, че непрекъснато се повишават социалните придобивки, подобряват се условията на живот, повишава се жизнения стандарт на всички граждани”. Какво е общото между Ив.Генов и С.Станишев ? Общото е, че и двамата са жертви на информационната война с радикално променено съзнание – промяната е в начина на мислене. Тези, които са призвани да защищават „леви” позиции и интереси, разсъждават и мислят като „десни” – с тяхните понятия и категории, с тяхната риторика, в сферата на тяхните парадигми и, в края на краищата, работят и действат в полза на своите политически и идеологически противници. Или изразявайки се в шекспиров стил от трагедията „Хамлет”, остава да чакаме да дойде Фортинбрас и да обере труповете. Завесата пада !

Могат да се посочат още десетки подобни примери, които показват, че жертвите на информационната война са повече от допустимото за страна като България, и че окончателното превръщане на българите в номади не е чак толкова далече. Добре ли е това или лошо ? Зависи от това как човек мисли и каква логика ползва за разбирането на заобикалящия го свят. С други думи, всичко зависи от нас, днешните хора и от нашите усилия да оцелем в едни жесток и отвратителен свят. Ако разбирането на тази реалност надхвърли възможностите на нашето съзнание, ще станем и ще останем номади. Ето какво пише Славой Жижек в новата си книга „13 опита за Ленин” : „Нищо друго не може да спаси хората по света от империалистическата експлоатация освен вземането на решение от коя страна на барикадата ще застанеш. Или планова непазарна икономика и диктатура на пролетариата, или вечно съществуване и работа за благосъстоянието на капиталиста и на преситения западен еснаф. Третия път за „левите” е пълната им капитулация” („Трудовая Россия”, бр. 188/2003 г.).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase