Пресни са и впечатленията ми от развихрилия се след това спор за това, дали бе необходимо германците да излеят своята безмилостна агресия над бразилския отбор и да ги бият със 7:1.

Затова реших да споделя някои мои размисли относно снощната игра и най-вече, да провокирам моите приятели (и най-вече тези, които са християни като мен) да внимават на какво предават сърцата си.

Тук е може би мястото да кажа, че аз също съм фен на германския футбол и в турнирите обикновено поддържам немските отбори. Това, което винаги ме е впечатлявало в тях е желязната им дисциплина, играта за отбора, откритият, бърз и атакуващ футбол и не на последно място техният феър плей.

Като човек, който от малък играе футбол, мога да кажа, че добре познавам тръпката и адреналина от тази велика игра. Отлично познавам спортното съревнование и спортната злоба. Това са две състояния, които съм преживявал много пъти.

Та нека се върна към мача между Бразилия и Германия.

Безспорно германците бяха много по-стойностния отбор и през цялото време на първенството те показваха доста добра игра. Още преди мача с бразилците, бях сигурен, че те ще победят и то без проблеми.

Това, което видях обаче, надмина дори и най-смелите ми предположения за резултата. С ранен гол, германците нанесаха много тежък удар на бразилците, а след като вкараха и бърз втори гол, бразилците рухнаха психически. Това, че бразилците се сринаха психически, се дължеше на много причини. Още от началото на първенството, те бяха подложени под най-голямото напрежение спрямо всички останали отбори. Играейки пред своя публика, с няколко световни титли в сметката си, те бяха набелязани от публика и медии за новия световен шампион. Но според мен, самите футболисти добре осъзнаваха, че има по-силни от тях отбори. Емоционалният им товар си пролича още преди дузпите с Чили. Много от бразилските футболисти имаха сълзи в очите си, а някои от тях отправиха продължителни молитви към Бога. Но ето, че въпреки победата над Чили се стигна момента, в който германците просто показаха с всичко, че са много по-силни от бразилците. Два-три бързи гола бяха ясен знак, че бразилците вече са се предали. До края на полувремето головете набъбнаха на пет. Въпреки това дори и второто полувреме нямаше милост.

И тук идва въпросът: Беше ли нужно всичко това? Трябваше ли Германия да вкара 7 гола, за да докаже, че е по-добрият отбор?

И ако спортната им злоба ги тласкаше към подобен разгром, то спортното съревнование с бразилците според мен приключи още след третия гол. След него беше ясно, че Германия отива на финал.

Спортното съревнование е интересно нещо. То те кара да дадеш всичко от себе си, за да стигнеш до победа. Духът ти е в такова състояние, че напрягаш всички сили, за да стигнеш до крайната цел, за да можеш накрая да се отпуснеш в почивка с ясното съзнание, че си достигнал своя предел. Дори да загубиш, самият факт, че си дал всичко, ти носи истинско удовлетворение. При спортното съревнование имаш претендент, но главната битка е с теб самия – дали ще предизвикаш възможностите си. Един човек, който се съревнова с друг, уважава съперника си. Той не иска да го унижи, а да се възползва от повода да предизвика собствените си способности. В този смисъл, съперника ти не е враг, а приятел. Спортното съревнование е нещо добро и градивно. Нещо, което носи истинска духовна награда и от което и двете страни печелят, без значение от резултата.

Когато обаче ние се впуснем в състезанието, има голяма опасност да пресечем тънката граница между съревнованието и спортното озлобление.

Спортната злоба е доста сполучлива имитация на съревнованието. И тя те предизвиква да напънеш всички сили и да стигнеш до победа. И при нея го има елемента на преследване предела на възможностите си... Но дотук стигат общите неща. Спортната злоба има и много разлики със съревнованието. Тя е насочена не толкова към теб, колкото към твоя противник. Целта при нея е да докажеш, че си по-добър от другия. И колкото по-жестоко го биеш, толкова по-добър си в своите собствени очи. Спортната злоба е нещо деструктивно. Тя ти дава перспективата, че другият ти е враг и ти трябва да го смажеш. При нея, целта е най-вече ти самият да изградиш самочувствие на базата унижението на другите...

И ако някой си мисли, че прекалено много се вживявам, понеже футболът е просто една игра, то ще кажа, че футболът отдавна вече не е просто една игра. Много често във футбола, ние разкриваме себе си, нашата житейска перспектива и това, кои сме ние в действителност. Не случайно това е най-популярната игра – именно защото тя е много близка до живота. И в живота имаме цели, съотборници и противници. И живота се развива на определено поле по определени правила и имаш съдии и треньори. Затова до голяма степен е важно принципите, които те ръководят в живота, да личат и във футбола... както и във всичко друго, което правим. Нашият мироглед се проектира и в нашите хобита.

За мен един от най-важните принципи на човешкото битие е съпричастността. Без значение, дали считаш себе си за християнин или не, съпричастността е нещо, което винаги буди възхищение. Кой не се е възхищавал от Майка Тереза например, или на Уилям Уилбърфорс, който прокарва закона за забрана на търговията с роби през 19 в. в Английския парламент. Но най-великият пример е този на Исус Христос.

За мен именно Той е най-съвършеният Пример на подражание. За Него в Библията пише:

"Ето Моят Служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите... Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.“ (Матей 12:18, 20)

Именно поради факта, че обичам, вярвам и следвам Господ Исус Христос, снощи не успях да се зарадвам на победата на германците. Защото за мен това не бе само една победа, а беше истинско унижение на един пречупен вече отбор. Бразилците съвсем не са толкова слаб отбор, колкото се опитват да ги изкарат. Те просто не издържаха психически - нещо, от което германците се възползваха, за да докажат своето върховенство. Бразилия игра слабо, но за мен Германия игра грозно. И то не грозно като футболно качество, а грозно, като хора, които бяха решили да унижат, а не просто да победят своите опоненти.

Именно заради това, за мен лично, бе странна реакцията на много мои приятели, особено християни, които заедно се включиха във всеобщата гавра с една смазана тръстика, каквато бе бразилският отбор.

Не, футболът не е просто една игра – той показва какво извира от нашите сърца. Прави го чрез върховните моменти на наслада, прави го и чрез тежките моменти, когато любимите ни отбори страдат на терена. Затова е важно да бъдем внимателни, какво извира от нашите сърца в моменти като гореописания – състрадание или злорадство. Защото това, което се появи наяве, може да се окаже симптом за нещо много по-дълбоко в нас. Нещо, с което трябва да се борим, за да продължим да растем в любов към другите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase