Известни прозвища на Лугано, Кампионе и Мелиде са „Монте Карло на Швейцария” „Рио на Стария свят” „Диамантите на Швейцария” – е и ако това не е достатъчно да възбуди любопитството Ви, то остават самите градчета – отидете и вижте. 

Лугано е космополитен. Близостта на Италия е определяща, както за икономическото развитие, така и за цялостната атмосфера в курорта. На много места звучи италианска реч и почти всички жители знаят и италиански. Освен че е една от най-популярните туристически дестинации в Швейцария, той е и един от най-важните финансови центрове в страната – на трето място след Цюрих и Женева. Лугано е най-южният град на Швейцария и девети по население в страната. Принадлежи към територията на италоговорящия кантон Тичино и е най-голямото населено място в областта. Езерото Лугано, на чиито брегове е разположен и градът, се намира южно от Алпите, между други две известни езера – Маджоре и Комо. 63 % от водната му площ влизат в пределите на Швейцария, а останалите 37 % - на Италия. Лугано е заобиколен от планински масиви.  На изток се издига връх Монт Бре, а на юг – връх Сан Салваторе. Между тях тече река Казарете, която се влива в езерото. Бреговете на езерото Лугано са били населени още в Каменната ера, останки от която са намерени в границите на днешния град. През I в. пр. Хр тук се установяват римляните, които основават важно по значение селище недалеч от Лугано.. Според намерените исторически извори той съществувал като пазарен град още през 984 г. С името Лугано градчето е известно от 1189 г. Дълго време той бил обект на спор между благородниците на Комо и Милан, но в крайна сметка, през 1513 г. Швейцария наложила властта си над територията му. Това продължило до 1798 г., когато Наполеон завоювал старата швейцарска конфедерация и създал Хелветската република. Така Лугано станал център на едноименния кантон, който имал ограничена самостоятелност и бил ръководен от префекти. След период на германско, а след това отново на френско управление, през 1802 г. кантонът бил обявен за независим. След Втората световна война и най-вече през 60-те и 70-те години на XX в., благодарение на капиталовложения от италианска страна, Лугано изживял истински разцвет, за кратко време той става третият по значение финансов център в страната с множество банки, които днес са основната движеща сила на града.
  

Симбиоза между ред, чистота и екзотика - така ще запомня Лугано. Колкото до забележителностите успях да посетя само катедралата „Сейнт Лорънс” и „Швейцария в миниатюри”, а определено доста пропуснахме, защото беше неделя и там е ден за почивка, а и имах само по един ден за разглеждане и при двете ми посещения. Но тази неделя се оказа Ден на семейството и също така съвпадна с една грандиозна кучешка инициатива в Лугано.

Но по ред!

 „Швейцария в миниатюри” е тематичен парк в Мелиде, където могат да се видят макети на всички забележителности в Швейцария. Така че с посещението си, може да се каже, че сте разгледали и страната и всичките и забележителности с панорамна обиколка отвън (както пише в брошурите на  много туристически агенции). Точно в този ден имаше организирани игри с награди за деца, аниматорска програма с правене на онези малки и големи сапунени балони, предизвикващи всеобщ смях и веселие, изобщо беше забавно.

Катедралата „Сейнт Лорънс” е построена като средновековна църква, сградата става катедрала през 1888 г. Най-впечатляваща е фасадата й, направена от бял камък и мрамор и разделена на три сектора. Четири колони поддържат горната част на фасадата. Там има 17 фигури, сред които библейски герои, а между портите, в квадратни рамки са бюстовете на четиримата евангелисти и на кралете Давид и Соломон. Катедралата е смесица между готически и бароков стил.   

Разходката из Лугано ми беше много интересна, защото откривах места, забележителности, хотели, магазини, за които досега бях чела само в романи и се чувствах като Пепеляшка обикаляйки центъра и улиците на това курортно градче (само че Пепеляшка без фея). Магазини за богати, магазини за часовници, магазини за шоколад, банки – да определено бяхме в Швейцария!

Езерото Лугано е голямо и гладко (ако кажа красиво ще прозвучи банално).  От едната страна е Кампионе с известното казино, после Мелиде и Лугано - нещо като Несебър, Слънчев бряг и СвВлас, незнам но веднага ми изникна тази аналогия, може би защото няма рязко разграничение за край и начало между градчетата.

Езерото в този ден бе и място за демонстрации на спасителни акции с кучета, изгледахме малко предстваление как едно сравнително не едро куче „спасява” лодка с корабокрушенци. Кучето захапа едно въже и плувайки повлече лодка с 6-ма души на борда по оглушителни ръкопляскания. Както споменах по горе, имаше кучешка инициатива и паркът до езерото беше препълнен с представители на кучешкия род. Отношението на швейцарците към швейцарските кучета е изключително либерално! Цял ден те се разхождаха със стопаните си из града и никой нито веднъж не направи забележка дори и не подвикна, пък кучетата на места си показваха магарията, а собствениците доволно ги снимат...

и после никой не се погнуси да пие вода, в момента в който кучето изкочи от чешмата...

И най-вече правихме снимки, много много снимки :)

Специално искам да изкажа благодарности на Нушето и нейния приятел, защото без нея никога нямаше да посетя тези прелестни места – НУШЕ БЛАГОДАРЯ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase