Необходимите законодателни промени за пълната либерализация на енергийния пазар у нас бяха дискутирани по време на кръгла маса, организирана от сп. "Ютилитис". Липсата на промени в нормативната уредба спъва на този етап пълното отваряне на пазара и предизвикателствата, очертавани преди години, си остават същите. Българската енергетика е обременена от преференции и моделът на единствен купувач - обществения доставчик Националната електрическа компания (НЕК), липсва и механизъм за подкрепа на уязвими потребители, което е сред основните изисквания преди пълното отваряне на пазара.

Затова не звучи изненадващо, че през 2016 година само 900 домакинства в цялата страна са излезли на свободния пазар. По-изгодните условия на регулирания пазар пък кара нестопански потребители да се връщат обратно.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира някои от спънките пред либерализацията. Той припомни, че дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия при преференциални цени имат двете "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал и AES Гълъбово, централите с възобновяеми източници и когенарациите.

Световната банка в своя доклад предложи компенсацията да става чрез т.нар. "договори за разлика", при която производителите участват на свободния пазар, а чрез специален фонд (Фондът Сигурност на електроенергийната система, в който 5% от своите приходи внасят всички производители и оператори на преносни мрежи) се изплащат разликите между постигнатите на свободния пазар и записаното в договорите.

Оценката на регулатора е, че този модел в чистия му вид не може да бъде приложен у нас, защото производителите с преференциални условия ще могат да предлагат ниска цена, разчитайки на гарантираното доплащане от държавата.

Затова и от КЕВР подкрепят идеята на Европейската комисия да бъдат определени референтни цени, на базата на които ще се определя доплащането за производителите. Тези цени ще се определят от КЕВР, използвайки данни за движението на цените на енергийните борси в региона.

Зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов призна, че дългосрочните договори са серизното предизвикателство, но посочи, че проблем може да възникне и по отношение на манипулациите на енергийната борса. Николов посочи, че по своята същност тази борса е стокова, защото се търгува електроенергия, тоест стока, но има и белезите на фондова борса и няма институция, която да е компетентна, за да гарантира защитата на пазара от манипулации. В момента на енергийнати борса се търгува електроенергия по схемата "ден напред", което според представителите на оператора се саморегулира, макар че има опасност от изтичане на вътрешна информация

Депутатът увери, че промени в Закона за енергетиката ще има, но те ще станат успоредно с приемането на нова Енергийна стратегия на България. Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков допълни, че промените ще бъдат подготвени и внесени за дискусия в парламента едва когато има яснота по основните проблеми - дългосрочни договори и референтни цени, и задължително при ясен модел за защита на уязвимите потребители. Той допълни, че са водени разговори за уточняване на доклада със Световната банка, както и е създадена работна група към Българския енергиен холдинг (БЕХ) по казуса.

В своето изложение Иван Иванов коментира още, че в ЕС вече възниква дебат за отпадането на регулираните цени като цяло, но според него тази мярка ще бъде в ущърб за уязвимите потребители и срещу нея са се обявили няколко държави, сред които Франция и Чехия.

България ще поеме председателството на Съвета на ЕС от началото на 2018 година, припомни по време на дискусията зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той отбеляза, че от страната ни се очакват балансирани позиции по разискванията по пакета "Чиста енергия за всички европейци".

От сектора също посочиха своите опасения пред либерализацията. Калина Трифонова от EVN България беше категорична, че за да работи отвореният пазар на първо място е нужно да има достатъчно количество електроенергия на пазара, тоест - достатъчна ликвидност на енергийната борса.

Тя посочи, че трябва да има ясна пътна карта по отношение на мерките за защита на уязвимите потребители и изказа съмнение за ефективността на предложените днес специални тарифи за уязвими клиенти.

Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България, пък отбеляза, че няма яснота сред производителите как точно ще работят договорите за разлика и какво ще бъде бъдещето им в страната.

По повод референтните цени за дългосрочните договори Константин Константинов, директор на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), припомни, че борсовите оператори не влияят на цените. Те се формират от офертите на базата на търсенето и предлагането за всеки час. Той очаква актуализацията на правилата за търговия до края на ноември, за да стартират реалните тестове на търговията по схемата "в рамките на деня".

Още за икономика четет в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase