От десетилетия доларът служи като основната световна валута за резерв, но скоро това ще се промени, пише Бари Айхенгрийн, валутен анализатор и професор по икономика и политика от Калифорнийския университет в Бъркли, в коментар за Wall Street Journal.

Най-забележителния аспект на валутната търговия не е огромният обем на транзакциите, колкото и невероятен да е неговия ръст, нито пък волатилността на валутните курсове, колкото и необуздани да са пазарите през последните години.

Интересна всъщност е степента, в която пазарът остава обсебен от долара.

Помислете върху това: Когато южнокорейски дистрибутор на вино иска да купи чилийско вино компанията купува щатски долари, не чилийско песо, с които плаща на чилийския износител. На практика доларът е ексклузивното средство за валутни транзакции между Чили и Южна Корея въпреки факта, че по-малко от 20% от търговските операции на всяка от двете страни са свързани със САЩ.

Чили и Южна Корея далеч не са изключение – 85% от валутните транзакции по света представляват размяна на някаква валута за долари. Нещо повече: това, което важи за международните валутни транзакции, важи и за останалата част от международния бизнес. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) определя цените на петрола в долари. Доларът е валутата, в която са деноминирани половината от облигациите на международните пазари. Повече от 60% от валутните резерви на централните банки и правителствата по цял свят също са в долари.

С други думи зелените пари не са само валута на САЩ, а са валутата на света.

Но колкото и забележително да е това, още по-невероятно е, че господството на долара е към своя край.

През следващите десет години, пише Айхенгрийн, ще наблюдаваме фундаментална промяна към свят, в който няколко валути ще се съревновават за доминираща позиция.

Последствията от подобна промяна ще бъдат също толкова фундаментални и ще оставят своя отпечатък върху стабилността на валутните курсове, стабилността на финансовите пазари, способността на САЩ да финансира бюджетния си дефицит и дефицита по текущата сметка и дали Федералният резерв (Фед) ще може да прокарва толкова разхлабена парична политика, колкото сега.

Но как е възможно историческата позиция на долара като любима валута на света да бъде застрашена?

За да надникнем в бъдещето на долара, трябва да разберем неговото минало, и на първо място защо доларът се превърна в доминираща валута. Айхенгрийн предлага три причини за това.

Първо, привлекателността на долара отразява уникалната дълбочина на пазарите на деноминирани в долари облигации. Дори самият мащаб на тези пазари позволява на брокерите да предлагат малки спредове между търсене и предлагане. Също така, инвеститорите разполагат с деривативни инструменти, с които могат да хеджират рискове, свързани с курса на долара по безпрецедентен начин. Това прави долара най-удобната за използване валута, както за корпорациите, така и за централните банки и правителствата.

Второ, факт е, че в глобален мащаб доларите са най-популярния актив за убежище. Във времена на кризи инвеститорите инстинктивно търсят долари, както през 2008 г. след фалита на Lehman Brothers. Тенденцията рефлектира изключителната ликвидност на пазарите в доларови инструменти. Не трябва да забравяме, че по време на криза ликвидността е най-търсената характеристика на даден актив. Ликвидността на доларите е следствие от факта, че щатските облигации, най-разпространеният актив, търгуван от инвеститорите, от дълги години имат репутация за стабилност.

И не на последно място, доларът печели от проблемите на евентуалните валутни алтернативи. Страни, чийто валути от дълги години също се радват на репутация за стабилност, като Швейцария, или които отскоро са спечелили подобна слава, като Австралия, обикновено са прекалено малки, за да могат валутите им да се превърнат в нещо повече от незначителен щрих в палитрата на международните финансови транзакции.

Какво обаче се променя?

Само защото историята е била такава в миналото, това не означава, че тя ще се повтори. Всъщност трите стълба, подкрепящи световното господство на долара, губят устоите си.

Първо, новите технологии подкопават монопола на долара. Възможно е, доскоро да е имало място само за една наистина интернационална валута. Като се вземат под внимание трудностите при сравняването на цени в различни валути, оправдано е износителите, вносителите и издателите на облигации да предпочетат да правят бизнес в долари, дори и само за да не объркват клиентите си.

Сега обаче, почти всеки притежава мобилно устройство свързано с интернет, което може да бъде използвано за сравняване на цени в различни валути в реално време. По същия начин както осъзнахме, че в света на интернет има място за повече от една операционна система, така и в глобалната икономическа и финансова система има място за повече от една международна валута.

Второ, за първи път от 50 години доларът е на път да се сблъска с истински конкуренти на международната сцена. В скоро време ще се появят две съвсем реални алтернативи – еврото и китайският юан.

Американците традиционно се отнасят към еврото с пренебрежение, въпреки че подобно отношение се оказва напълно незаслужено. Опровергавайки някои прогнози, европейските правителства не са изоставили валутата си, нито пък имат каквото и да намерение да я изоставят. Те ще продължат с дългосрочната си програма за съкращаване на бюджетните дефицити – проблем, с който са се захванали доста по-сериозно, отколкото администрацията във Вашингтон. В даден момент ще издадат и общи европейски облигации – облигации, подкрепени групово от всички правителства от еврозоната, и така ще се справят с дълговата криза. Това ще положи основата на интегриран европейски дългов пазар, необходим за създаването на алтернатива на щатските облигации. В резултат еврото ще може да служи като валута за резерв на централните банки.

Междувременно Китай предприема енергични мерки за интернационализиране на юана. Миналата година депозитите в банките в Хонконг, деноминирани в юани, нараснаха с 400%. В момента 70 хил. китайски компании извършват трансграничната си търговия в юани. В Хонконг десетки чуждестранни компании издадоха деноминирани в юани облигации. От януари Китайската централна банка предлага възможността за откриване на сметки в юани в Ню Йорк, защитени от Федералната корпорация за депозитно застраховане на САЩ (FDIC).

Позволявайки на китайските компании да извършват трансгранични сделки в юани, те ще се освободят от необходимостта да извършват скъпи транзакции в чуждестранни валути. Също така вече няма да им се налага да поемат рискове, свързани с валутните курсове и с факта, че приходите им са в долари, но много от разходите им са в юани. Възможността китайските банки да извършват международни транзакции в юани ще позволи на Китай да получи по-голям дял в глобалната финансова система.

Наистина, Китай има да измине дълъг път, докато изгради ликвидни пазари и спечели доверието на световните инвеститори във финансовата си система. Тази цел обаче е залегнала дълбоко в икономическата стратегия на Пекин. Китайското правителство иска до 2020 г. Шанхай да се превърне в първокласен международен финансов център. В миналото Западът често е подценявал Китай, но днес е по-добре да не повтаря грешката си.

Не на последно място е и опасността позицията на долара като актив за убежище да бъде изгубена. Чуждестранните инвеститори, както частните, така и институционалните, инвестират в долари не само защото са ликвидни, но и защото са стабилни. Щатското правителство има репутацията, че винаги покрива задълженията си, а и Вашингтон винаги е имал фискалния капацитет за това.

Сега обаче, в резултат на финансовата криза, федералният дълг приближава 75% от щатския брутен вътрешен продукт (БВП). И докато тежестта по обслужването на дълга се повишава, някои инвеститори се питат дали Вашингтон възнамерява да запази стойността на дълга си, или администрацията ще предпочете да намали тежестта му чрез инфлация. Чуждестранните инвеститори едва ли ще са склонни да оставят всичките си яйца в една доларова кошница. Най-малкото ще се наложи доларът да сподели позицията си на актив за убежище с други валути.

Как новата валутна реалност ще повлияе на пазарите, компаниите, домакинствата и правителствата?

Международните валутни пазари ще претърпят една от най-очебийните промени. При увеличаване на финансовата волатилност вече няма да наблюдаваме автоматично покачване на долара и съответен спад на останалите основни валути. Когато доларът и еврото и юанът се търгуват на ликвидни пазари, и се приемат като активи за убежище, във времена на финансови сътресения ще наблюдаваме бягство на инвеститорите и към трите валути. Курсът на никоя валута няма да скочи толкова рязко, колкото доларът след фалита на Lehman Brothers.

Промяната ще се усети и извън пазарите. Бизнесът на американските компании определено ще се усложни. Досега те се радваха на удобството да използват една и съща валута – долара, независимо дали плащат на служителите си, внасят материали и компоненти, или продават готова продукция на чуждестранни клиенти. На тях не им се налага да купуват опции за защита от финансови загуби от промяната на валутните курсове. Всичко това ще се промени. Американските компании ще трябва да се справят със същите рискове, свързани с валутните курсове, както и чуждестранните им конкуренти.

От друга страна, животът ще стане по-лесен за европейските и китайските банки и компании, защото ще могат да извършват по-голяма част от международния си бизнес, използвайки собствената си валута. Същото важи и за компании в други страни, чийто бизнес е насочен преди всичко към Китай и Европа. Това ще донесе конкурентно преимущество за китайските и европейските компании.

В новият валутен свят щатското правителство няма да може да финансира бюджетния си дефицит толкова евтино, а апетитът на чуждестранните централни банки за щатски облигации вече няма да е толкова голям.

САЩ няма да могат да си позволяват и такива огромни търговски дефицити и дефицити по текущата сметка, защото финансирането им ще е по-трудно. Понижаването на дефицита по текущата сметка изисква по-голям износ, което означава американските стоки да станат по конкурентоспособни на международните пазари. Това от своя страна означава, че стойността на долара на международните пазари ще трябва да се понижи, което пък ще подкрепи американските износители и ще ощети компаниите, изнасящи за САЩ.

Според изчисленията на Бари Айхенгрийн, доларът ще трябва да изгуби приблизително 20% от стойността си. Тъй като цените на внасяните в САЩ стоки ще се повишат, жизненият стандарт на американците ще се понижи с 1,5% от БВП на страната, или 225 млрд. в сегашни долари. Въпреки че това не е икономическа катастрофа, американците определено ще усетят инфлацията с портфейлите си.

Още икономически анализи четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase