Възможните проблеми в новия Закон за енергийната ефективност

Текстовете залагат неизпълними засега промени
Обновена: 26 фев 2015 09:49 | 26 фев 2015 09:47,
1
Възможните проблеми в новия Закон за енергийната ефективност
Снимка: ЕК

Проектът за нов Закон за енергийната ефективност е един от примерите как всички имат възражения по текстовете, но все пак ги подкрепят заради надвисналата нова санкция от страна на Брюксел – този път заради забавеното транспониране на Директива 2012/27/ЕС в българското законодателство.

Предложението беше експресно прието на първо четене в енергийната комисия към Народното събрание, а в последствие и в пленарната зала, макар и с множество обещания за подготвяни поправки между първото и второто четене на текстовете в пленарната зала. Срокът за това даже е удължен на две седмици, за да могат да бъдат изработени всички позиции.

Чрез новия закон за енергийната ефективност с преходни и заключителни разпоредби се правят и предложения за промени в Закона за енергетиката.

С новите промени се правят редица изменения, които обаче се отнасят към развитието на smart metering, или т. нар. „умни мрежи“. А у нас инициатива и финансов ресурс за подобно начинание липсва – председателят на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев призна, че правителството засега не планира стимули за развитието на тези мрежи, макар и това да е вписано като условие в новите разпоредби.

Ето защо на първо четене е технически ограничено намерението на законодателя да бъде въведено динамично ценообразуване, което реално означава различни тарифи в различните части на денонощието, които да ограничават потреблението в пиковите моменти, и да го стимулират в по малко натоварените часове от денонощието.

Това обаче на този етап е ограничено технически и изисква не само либерализация на пазара, но и като цяло нов модел на ценообразуването. Промените предвиждат още и доставчикът на енергия да осигурява на клиентите си „широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление“.

Остава проблема със справедливостта на авансовите сметки. Изискванията са отчетът на електромерите да бъде за срок от не повече от 31 дни. В същото време обаче системата за авансови плащания и отчет веднъж на три месеца работи във ВиК системата, както и при топлофикационните дружества

С решение на ДКЕВР № ИС- 1 от 31.07.2013 г. се препоръчва до 2020 година не по малко от 10% от електромерите да бъдат „умни“ като „..като въвеждането да се финансира с публични средства по европейски програми, което да не води до увеличение на цените на крайните клиенти“. В противен случай разходите за Електроразпределителните дружества ще бъдат стотици милиони лева.

Тези средства трябва да бъдат платени от потребителите и по тази причина и регулаторът отказа да подкрепи масовото въвеждане на уредите. Фокусът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е единствено върху цената, която ще коства въвеждането на подобни измервателни уреди.

И така, от прегледа на текстовете за промяната в Закона за енергетиката изглежда, че те са изготвени, за да покажем на Брюксел, че транспонираме директиви, но изпълнението на заложените изисквания явно остава в бъдещето. Отделно остава въпросът защо такива важни и за потребителите, и за енергийните дружества промени, се правят с преходни и заключителни разпоредби в един закон, а не директно със законопроект за изменение на Закона за енергетиката.

Още икономически новини можете да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


1
Още по темата: енергетика
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
1
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
В края на 90-те на мода бяха топломерите... и доброназорно ги въведохме. Паралелно възникна вопиещата нужда от топлинни счетоводители. И тях преглътнахме, въпреки явните недостатъци в начина на въвеждане и работа. Защото лакомото оченце на някои наши пишман политици и бизнесмени съзря нова и удобна пазарна ниша.Сега 20 години по-късно времената са други и би трябвало да сме по-мъдри и опитни, и да не повтаряме веднъж направените грешки. Да, ама не. Защото парите мирис нямат.