Слаби резултати за туристическия сезон по Черноморието през юни, драматични прогнози за спад на туристи от руския и украинския пазар, задълбочаваща се криза в Гърция – така започна активният летен сезон и за българите. Какво да очакваме до края на сезона и как ще се отразят всички тези кризи върху ваканциите на българи и чужденци, върху джоба на летуващите и в приходите от туризъм, рекламираме ли се успешно и ефективно зад граница, колко ефективни са новите инициативи на Министерството на туризма и други туристически теми коментираме с директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Господин Драганов, как ще се отрази гръцката криза на туризма в южната ни съседка и на почивките на българите там?

След като гръцкото правителство обяви референдума, вече сме в изцяло нова ситуация и по отношение на туризма. Имаме пълна промяна в очакванията за туристическия сезон в Гърция.

Преди обявяването на референдума имахме надежда за сключване на споразумение между гръцката държава и международните кредитори, а сега вече сме убедени, че ще има дълго време, докато Гърция отново възвърне доверието като цяло. Очевидно е, че политическата криза там ще продължи, можем да очакваме и оттегляне на туристи. Можем да очакваме големи туроператори да анулират резервациите, направени от Европа. Това пък ще предизвика невъзможност Гърция да реализира очакванията си за ръст на туристически посещения през този летен сезон. Няма да се реализират очакваните 25 милиона туристи в Гърция, страната губи по 1,5 милиона туристи месечно. Ситуацията в южната съседка ще нанесе щети не само за пътуващите към страната, но и за пътуванията на самите гърци в чужбина, поради отказа на държавите да приемат разплащания с издадени в Гърция кредитни карти. 

Българските туристи няма да бъдат толкова засегнати най-вече заради това, че все повече ще се приемат разплащания в кеш, а ние сме свикнали винаги да носим пари в брой за разлика от европейците. Вероятно между хотелиерите в Гърция ще има силна конкуренция кой да вземе този кеш, което ще доведе и до значително намаление в цените, дори до 50 на сто. Очакваме да има спад в цените на нощувките в гръцките хотели и гърците ще усетят колко добри туристи са българите, тъй като европейските туристи имат страх от носене на пари в брой заради престъпност, което не важи обаче за нас. Ако българите умеят да поискат отстъпка, цената на почивката им може да се намали наполовина. Можем да очакваме и намаление на потока от туристи от Гърция към България.

Очаквате ли промяна в нагласите на българите за ваканция в Гърция?

Не се очаква някакъв ръст по отношение на намеренията на българите за почивки там. Това лято няма да се достигнат резултатите, регистрирани през 2008-2009 година, когато след влизането ни в ЕС, българите, пътували в Гърция стигнаха над 1,5 милиона.

Трябва да имаме предвид и друг факт – като цяло всеки българин, който отива да почива в Гърция, поне два пъти почива и в България - дали по Коледа или Великден, но няма българин, който почива единствено в Гърция. Статистиката сочи, че 4 милиона българи годишно пътуват зад граница и 20 милиона пътуват в страната. Над 9 милиона чужденци годишно влизат в България, тоест два пъти повече чужденци влизат у нас, отколкото пътуват българи в чужбина и не можем да говорим за износ на национален доход, защото имаме внос на доход, генериран по този начин. Българският туризъм си остава основен генератор на приходи за местната икономика и след него се нареждат всички останали пазари, които колкото и големи да са, спрямо българския представляват пренебрежимо малък процент.

В този смисъл как бихте коментирали кампаниите на Министерството на туризма за насърчаване на вътрешния туризъм?

Положителни са всички мерки, насочени към национална реклама. Министерството на туризма полага усилия да се ориентира в сложната конюнктура на пазарите, но е твърде далече от това, което браншът би искал да види. Министерството на туризма все още не е изготвило очаквания регистър на публичната държавна собственост на туристическите атракции и няма стратегия те да бъдат управлявани адекватно, така че да могат да създават нови работни места и да подобряват местните икономики. Нужно е не само МТ да събере в списък тази собственост, но да изгради стратегия за управлението й и да я направи конкурентоспособна. В този смисъл ресорното министерство не осъзнава собствеността си дори върху една туристическа атракция, която да управлява и да привлича туристи. Министърът на туризма все още не е поискала прехвърляне на собствеността на туристическите атракции от колегите в други министерства към патримониума на Министерството на туризма, а към момента голяма част от тези паметници са с неустановени статути, спорни граници, лошо управление и нулева реклама.

Има много критики относно националната реклама на туризма. Кои са нейните пороци и какво трябва да се направи, за да води тя туристи у нас?

Ако попитаме туристите, дошли у нас, за първопричината да дойдат на почивка тук, няма да намерим нито един турист, който е дошъл в резултат на убеждение от реклама от международните туристически борси или заради клипове, видени по световните телевизионни канали. Голямата част посочват като основен източник на информация за България лични впечатления и информация от уста на уста от близки и приятели. Около 4% идват в резултат на медийната информация, която те получават от туроператори, които публикуват информация за България в медиите, но не и заради рекламата, която държавата прави.

Националната туристическа реклама има много пороци – един от тях е, че не действа успоредно с маркетинговите кампании на големите туроператори. Налице е дублиране на участията по отношение на международни борси и не се отчита ресурсът на големите европейски туроператори, които рекламират България чрез брошури, интернет комуникация. Видно е неразбиране у МТ за това как трябва да се прави националната реклама. Да се твърди, че с няколко милиона лева за реклама от бюджета привличаме над 7,5 милиона чуждестранни туристи годишно е смешно. Дори да се утрои бюджетът за реклама, проблемът остава, тъй като министрите на туризма в съседните ни конкурентни държави базират рекламата си върху своята собственост и върху създаването на работни места чрез нея. Конкуренцията ни действа много по-гъвкаво – министърът на туризма на Турция подпомага чартърни полети към страната, които водят туристи на туристическите атракции, публична собственост – например Памуккале, Троя и други, които са десетки хиляди.

В Гърция пък са направили така, че плажовете да бъдат безплатни и всеки, който има разрешение за управление на заведение за бързо хранене, получава като тротоарно право правото да оперира плажа при ползване на консумация от заведението, както при нас са безплатни масите в София на бул. "Витоша", например.

В Кипър пък руските туристи получават виза на границата. Тоест нашите преки конкуренти предприемат мерките на база на това, че са осъзнали, че са собственици на туристическите атракции публична собственост и извършват регламентирана държавна помощ, която подпомага туристите.

Останалата част от интервюто може да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase