Предложените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) имат за цел решение на неяснотите около бъдещото изплащане на втора пенсия. Така министърът на финансите Владислав Горанов коментира хода на общественото обсъждане на проекта за изменение и допълнение на КСО в интервю за вестник „Труд“.

Министърът посочва, че промените идват заради тази „отдавна осъзната неяснота“ в КСО, а предложенията за промени са един от вариантите. Той е категоричен, че „ако това решение не се приема като вариант, тази част от КСО може да бъде оттеглена“.

Ще удължим срока на обсъждане толкова, колкото е нужно, казва Горанов. И уточнява, че става дума за прехвърлянето на част или на цялата сума от индивидуалните партиди по техническите резерви на фондовете, свързани с осигуряването на пожизнена пенсия - нещо, което отдавна се дискутира като един от възможните варианти за решаване на проблема с пожизнените пенсии.

Според министъра дебатът в момента тече с доста ирационални аргументи, без да се обсъди по същество сегашната непълнота в закона. „Повече от 15 г. работи КСО в този му вид и подобно решение на темата с изплащането на пенсиите няма“, аргументира се финансовият министър.

Горанов подчертава, че сега е моментът за дебати по темата, защото тя не е решена, откакто съществува допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

„Действат едни текстове в кодекса, твърде схематични, не дават отговор на въпроса как се изчисляват и как се изплащат пенсиите. Сега е моментът да се предложат и обсъдят различни варианти, които да са в интерес на осигурените лица. Повдигнах темата, защото тя трябва да бъде решена. Не можем да отлагаме безкрай, защото през 2020-2021 г. тези текстове ще трябва да работят и е по-добре отсега да бъде повдигната завесата. Ако има нещо, за което могат да бъдат упрекнати пенсионноосигурителните дружества, това е оскъдната информация, които дават на осигурените лица“, обяснява министърът.

За него големият проблем при втория стълб в пенсионното осигуряване е твърде ниската прозрачност от страна на пенсионноосигурителните дружества, които са в дълг на осигурените лица. „И не бива да забравяме, че всъщност отговорност за вложенията носи държавата чрез регулатора. Това не са пари на пенсионноосигурителните дружества, които са създадени с цел печалба, а пари на българските граждани", казва той.

Според него ако някога излязат проблеми в тази система, едва ли някой ще се сети за имената на собствениците на тези дружества, а тогава проблемът ще бъде на цялото общество и най-вече на държавата, която е трябвало да държи сметка за това по какъв начин и доколко качествено се управляват милиардите вложения на българските граждани.

Той подчертава, че темата се повдига достатъчно рано, преди да се наложи да започнат изплащания на пенсии от универсалните пенсионни фондове.

„Всичко се обсъжда пред очите на цялото общество. Бурната реакция за промените в КСО по-скоро ме кара да мисля, че някой има притеснения и се опитва да замете тази тема. Но нека тези притеснения си останат само в моята глава. Добре е, че на хората ще бъде обяснено как ще функционира тази система в бъдеще, тъй като на нея ще се разчита да допълва доходите на пенсионерите, и то съвсем скоро“, казва финансовият министър.

Владислав Горанов заявява, че всички варианти са възможни – включително и с откупуване на анюитети от застрахователни компании, което по думите му и сега стои в предложения законопроект, но не се коментира.

Той потвърди тезата си, че без пул не може да бъде решен проблемът с дефицита в пенсионната система при универсалните пенсионни фондове. „Не ми е известно фондовете да са създавали технически резерви, които да гарантират изплащането на пожизнени пенсии. Такива технически резерви трябва да бъдат формирани по действащия кодекс и не ми е известно да са формирали“.

"Надявам се, подозренията ни, че има нещо нередно, да не се оправдаят след проверката за качеството на активите на пенсионните фондове", казва още министърът. Ако се оправдаят обаче, така шумните пенсионноосигурителни дружества ще дължат отговори на обществото, защото тяхната отговорност се измерва в милиарди. Тогава съм сигурен, че сега шумно изразяващите се радетели на сегашната система едва ли ще са толкова шумни, допълва той.

Извън фокуса, който е свързан с наследяването на индивидуалните партиди, в промените в КСО Горанов откроява доста добри неща, свързани с подобряване на управлението на фондовете, по-консервативно инвестиране, като гаранция за средствата на хората и т.н.

На въпрос за доклада за КТБ Горанов казва, че ще се разсеят всякакви съмнения, че банката е управлявана лошо и че е фалирана от нейните собственици и нейните мениджъри. По думите му ще се визуализират и всички лоши управленски модели, които дълги години са реализирани в банката.

В интервюто си Владислав Горанов коментира още темата за дълга, излишъка по КФП и възможностите на българската икономика.

Темата за пенсионните промени може да следите в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase