Спорът кои са най-добрите и съответно най-лошите двигатели ще съществува винаги. Едни ще харесват японските мотори, други - германските, трети - френските, и т.н. Едва ли някога ще бъде постигнато съгласие по въпроса, но редакторите от руското издание "Колеса" имат свое мнение по въпроса. Предлагаме го със съкращения.

ДИЗЕЛОВИ МОТОРИ

Този тип агрегати се смятат за най-надеждни и са предпочитани от шофьорите, които навъртят голям пробег на автомобилите си. По-старите дизели са известни с това, че имат сравнително елементарна конструкция и същевременно огромен ресурс.  Някои от тях дори надживяват ламарините на возилата, в които са поставени.

Сред първенците в тази категория са 5-цилиндровите дизелови OM602 на Mercedes-Benz. Те са с по два клапана на цилиндър и горивна помпа Bosch. Някои от тях и до ден днешен функционират нормално, въпреки че Daimler ги произвежда в периода 1985-2002 г. Най-слабите - с мощност от 90 до 130 к.с., са известни със своята издръжливост и икономичност.

Mercedes-Benz монтира тези мотори на моделите си W124, W201 (MB190), на всъдеходите G-Klasse, на бусовете T1 и Sprinter, а дори и на по-късните W210. Пробегът на много от тези автомобили надхвърля 500 000 км, а някои рекордьори са изминали над 2 млн. км. Макар понякога горивната им система и спомагателните агрегати да създават грижи, самата конструкция е много здрава.

Дизеловите М57 на BMW също се справят на ниво. Тези 6-цилиндрови мотори са известни не само с впечатляваща надеждност, но и с това, че успяха да променят имиджа на нафтовите двигатели. Те бяха известни като предназначени предимно за пенсионери, но BMW 330D (E46) опровергава това. Мощността на баварските дизелови шестаци варира от 201 до 286 к.с. Произвеждат се между 1998 и 2008 г. и се монтират на почти всички модели на BMW от 3-Series до 7-Series. Срещат се и при Range Rover.

М57 също има легендарен предшественик, макар и не толкова масов. Семейството M51 се произвежда между 1991 и 2000 г. Дребни повреди не липсват, но експертите са на мнение, че сериозни проблеми се срещат много рядко, а пробег от 350 000-500 000 км е напълно нормален.

БЕНЗИНОВИ МОТОРИ С 4 ЦИЛИНДЪРА

На първо място при тези агрегати поставяме Toyota 3S-FE, представител на серията S. Двигателите от това семейство са сред най-здравите и непретенциозни машини, които някога са създавани. Имат типичната за средата на 90-те години конструкция - обем от 2.0 литра, 16 клапана на цилиндър, обикновен инжекцион и разпределителен вал, задвижван с ремък. Произвеждат се от 1986 до 2000 г.

Мощността на 3S-FE варира от 128 до 140 к.с. По-мощните версии - 3S-GE и турбинираният 3S-GTE, също предлагат приличен ресурс. Toyota монтира 3S-FE на цял ред модели - Camry (1987-1991), Celica T20, Carina (1987-1998), Corona T170 / T190, Avensis (1997-2000), RAV4 (1994-2000), Picnic (1996-2002) и MR2. Версията с турбокомпресор се поставя на Caldina и Altezza.

Механиците отбелязват удивителната способност на този японския двигател да понася огромни натоварвания и немарливо обслужване. Хвалят също удобството при ремонт и премислената конструкция. При полагане на елементарни грижи с лекота изминават по половин милион километра без ремонт и не досаждат на собствениците с дребни проблеми.

Сред добрите "попадения" е и 4G63 на Mitsubishi. Първите му представители се появяват през 1982 г., а лицензни версии се произвеждат и до днес. Първоначално този мотор има един разпределителен вал (SOHC), но през 1987 г. се появява и DOHC с два вала. С една от последните разновидности на агрегата се оборудва Lancer Evolution IX до 2006 г. 4G63 се монтира не само автомобили на Mitsubishi, а също и на Hyundai, Kia и множество китайски производители.

В тази категория попадат и още едни японски двигатели с повече от десет разновидности с обем от 1.2 до 1.7 литра - Серията D на Honda, която се произвежда от 1984 до 2005 г. За най-сполучливи се смятат версиите D15 и D16. Мощността достига 131 к.с., а оборотите - до 7 000. Такива мотори се монтират на Civic, HR-V, Stream, Accord и Acura Integra. Въпреки боеспособността и малката кубатура ресурсът обикновено стига за 350 000-500 000 км.

Списъкът на "отличниците" при бензиновите четирицилиндрови двигатели се допълва с агрегата x20se от семейството 20ne на Opel. Той всъщност е част от още по-голямата Family II на General Motors и често надживява автомобила, на който е монтиран.

Тайните на дълголетието на x20se се крият в простата конструкция с по два клапана на цилиндър, разпределителен механизъм с ремък и елементарна система за впръскване на горивото. Той има работен обем от 2.0 литра и същото съотношение между диаметъра на цилиндъра и хода на буталото като 3S-FE на Toyota - 86 х 86мм. Мощността варира от 114 до 130 к.с.

ДВИГАТЕЛИ V8

Автомобилите, оборудвани с V8 мотори по правило не се отличават със сериозен ресурс (б.а. - американските агрегати не се броят) заради леката си конструкция и сложността си. Все пак пак има и изключения, като най-яркото сред тях е M60 на BMW. Това е първият V8 на баварците, като той е много здрав, благодарение на двуредната верига и никел-силициевото покритие (Никасил) на цилиндрите, което го прави устойчив на износване.

"Никасилът" обаче си има и слаба страна - крайно чувствителен е към сярата в горивото. След множество повредени двигатели в САЩ германците се отказват от него в полза на технологията "Алусил" с по-меко покритие. Независимо от здравината му обаче то се изтрива с времето. M60 се монтира на 5- и 7-Series в периода 1992-1998 г.

РЕДОВИ С 6 ЦИЛИНДЪРА

Много от бензиновите мотори в тази категория успяват да оцелеят до 1 млн. км, като за това помагат простата им конструкция, добрият баланс, водещ до липса на вибрации, както и високата мощност. Сред най-добрите в тази категория е серията JZ-GE и 2JZ-GE на Toyota с обем 2.5 и 3.0 литра. Атмосферните варианти се монтират на моделите Mark II, Soarer, Supra, Crown, Chaser, както и на Lexus Is300 и GS300.

Няма как да се мине и без легендарния М30 на BMW, който излиза на сцената още през 1968 г., но някои негови модификации се поставят на автомобили до 1994 г. Работният обем е между 2.5 и 3.4 литра, а мощността - между 150 и 220 к.с. Конструкцията е максимално проста - чугунен блок, газоразпределителен механизъм с верига и алуминиева глава. Спортните варианти М88 имат и 24 клапана. BMW пуска и турбо-версия на М30 - M102B34, която развива 252 к.с.

Още един мотор на баварците - М50, с работен обем от 2.0 до 2.5 литра и мощност от 150 до 192 к.с. може да се похвали с голям километраж без повреди. При него блокът също е чугунен, но клапаните са по четири на цилиндър. По-късни версии са снабдени с хитрата газоразпределителна система VANOS.

Още новини за автомобили четете в Automedia.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase