Европейската мечта: Ще чуем ли реквием?

Най-опасно е засилването на разрива между Франция и Германия
23 фев 2016 22:05, Елка Василева
68
Европейската мечта: Ще чуем ли реквием?
Снимка: архив, Reuters

Джихадистки атаки, наплив от мигранти, гръцки дълг, надигащ се национализъм: целият Европейски съюз е обзет от тревога и раздори, невиждани от 1940-те години досега. Изправена пред тях, Европа е парализирана. На този фон убягва от погледа най-опасният елемент за европейската мечта: разширява се разривът между Франция и Германия за това как да се върви към благосъстояние и сигурност, техните най-дълбоки национални интереси, пише Оливие Гюез в "Ню Йорк таймс".

Ако Франция и Германия не могат да действат заедно, мечтата за обединена Европа ще се разпадне. Именно тази предпоставка подтикна канцлера Конрад Аденауер и президента Шарл де Гол през 1950-те години към историческото разбирателство, че френско-германското сътрудничество ще бъде основата, върху която да се гради възраждането на Западна Европа. Франция щеше да оглави политическото преустройство на Европа, а Западна Германия да бъде двигателят на икономиката й.

Това изглеждаше логично. Върху все още димящите руини от Втората световна война двете страни имаха сравнима мощ и в продължение на 30 г. те работиха в хармония за изграждане на Общ пазар, за общоевропейска визова политика и планове за единна валута.

Но през 1990-те дойде германското обединение, което наруши този баланс. Френското влияние отслабна, докато германската икономика придоби доминираща мощ. Глобализацията изправи французите пред тежки проблеми, а те не желаеха да се откажат от социалните си придобивки в замяна на по-конкурентна и ефективна икономика. Така Германия засвири първа цигулка на европейския пазар.

Дойде общата валута и германските банки се оказаха начело. Но към 2005 г. френските избиратели вече бяха станали по-ревниви към отстъпването на повече суверенитет: в един референдум, който зададе тон, скоро след това последван от всенародно допитване и в Холандия, те спряха набраната инерция към въвеждането на общоевропейска конституция. После дойде финансовият крах от 2008 г., който оголи икономическата пропаст между Северна Европа начело с Германия и по-слабо индустриализирания Юг.

Но има и нещо, което е политически още по-опасно, макар и за него да се говори по-малко: крахът разкри растящите френско-германски различия в много области: заетост, социални политики, дипломация. Миналата година тероризмът и близкоизточната бежанска криза също извадиха тези различия наяве. Сега, когато се срещат, президентът Франсоа Оланд и канцлерът Ангела Меркел говорят за солидарност, но по различен начин. Оланд обявява, че Франция "е във война с "Ислямска държава", докато германците говорят за "борба с тероризма".

Французите предприемат военни операции в Мали, Ирак и Сирия, докато германците предпочитат международни хуманитарни операции. Германците негодуват, че французите са станали подпалвачи на войни, докато много французи виждат повече стремеж към помиряване, вместо разкаяние, когато германците казват: "Никога повече война, никога повече Аушвиц".

В икономиката Германия е локомотивът на свободно-пазарния либерализъм, наблягащ на политиката на строги икономии и презиращ бюджетното разточителство, което германците свързват със "социалната държава" - една много френска идея.

Самото понятие за европейска мощ се тълкува по различен начин. За французите, които се намесват в Африка и Близкия изток, тя има преди всичко военни и политически измерения. За германците мощта е колкото политическа, толкова и икономическа, с фокус на изток към Русия и нейните съседи.

В перспектива най-опасният сблъсък може да дойде заради наплива от мюсюлмански бежанци и други мигранти. Миналата година Германия, действайки солово, покани над един милион от тях, докато Франция прие, и то с голяма неохота, няколко хиляди. Франция иска затваряне на границите на континента, докато Германия иска Турция да помогне за изпращането на повече бежанци. Това не е толкова сблъсък на разбирания, колкото на конфликтни икономически императиви. Германия има нужда от повече работници, тъй като нейното собствено население по застаряване отстъпва единствено на Япония. Франция, напротив, се бори с огромна безработица и има една от най-високите раждаемости в Европа.

Франция също така признава, че едно от най-големите социални предизвикателства пред нея е как да интегрира милионите френски граждани мюсюлмани в своето светско общество - криза на идентичността и за двете. Германците са далече от подобно напрежение. Миналата година бившият германски външен министър Йошка Фишер писа в сп. "Венити феър": "Ангела Меркел управлява една Германия, над която слънцето грее всеки ден - мечтата на всеки демократично избран политик."

Но така бе допреди няколко седмици. Ужасяващият сблъсък на култури в Кьолн в новогодишната нощ между тълпа арабски мъже имигранти и група от млади германки, нападнати от тях, беше като звън на будилник за мнозина германци. Това беше индикатор, че те не могат вечно да останат остров на самоувереността в едно море от все по-несигурни съседи.

Госпожа Меркел обаче все още отстоява своето виждане, че Германия трябва да държи отворена вратата за бежанците, макар че тази позиция я изолира от германските избиратели, както и от останалата част на Европа. Тя също така задълбочава неспособността на Европа да намери общ подход към проблема, което се видя и миналата седмица в Брюксел, където срещата на върха по въпроса завърши с провал.

Миналата есен съветът на Меркел към германците беше: "Wir schaffen das" - Ние ще се справим. Но сега тя пропуска възможността да се вслуша по-внимателно в гласа на своите травматизирани граждани и на обзетата от паника останала част от Европа и така да потърси начин заедно с Франция за преодоляване на пропастта между тях. Разбира се, ако се опитат, двете партньорски страни биха могли да стигнат до някаква обща позиция между игнорирането на заплахата и отказа да се помогне на невинни жертви.

Но времената не са благоприятни за такова сътрудничество. Въпреки че радикалният ислям, масовите миграции, руският реваншизъм и военните интервенции са предизвикателства, с които никоя европейска страна не може да се справи сама, политическите настроения на континента се развиват все в друга посока. Подплашените европейци се свиват в черупките на малките си суверенни страни, подтиквани от популистката десница и ксенофобията.

В Унгария и Полша тези сили успяха да вземат властта. През 2017 г. те имат шанс да сторят същото и във Франция, а британците могат да напуснат ЕС. Така би се стигнало до положение никоя страна да не бъде в състояние да поеме юздите от Франция или Германия и да поведе осакатения Европейски съюз.

Какво следва тогава? Имаме ли основания да вярваме, че Европа ще се отърси от това състояние?

Това е въпрос на лидерство. През 1990-те години Франсоа Митеран и Хелмут Кол, подобно на Аденауер и Де Гол преди тях, можеха да работят заедно донякъде защото бяха преживели най-крайната алтернатива - касапницата на войната. Но тези гиганти отдавна напуснаха сцената. Днес не съществува нито ръководна програма, нито истинска солидарност, а историческата памет вече е силно скъсена. Меркел и Оланд са повече от всякога фокусирани върху собствените си национални главоблъсканици: за Франция това е как да бъде обуздан тероризмът; за Германия - как да се справи с бежанците.

Това, което европейските държавни лидери не са направили и което трябва да започнат да правят, е да подготвят своите граждани за най-важното изискване за напредък към повече единство - огромен скок към вяра и оптимизъм, дори и във време, когато властва страхът. Вместо това те предават най-съкровените мечти на своите народи, заяждайки се един с друг. Дори хората от моето поколение, които бяха 15-20-годишни, когато падна Берлинската стена, не успяват да се изправят срещу тях и да поискат от тях да спасят мечтата, която ни бе обещана - Европа на постоянния мир, която да действа в единство след всичките разделения и ужаси на 20-ия век.

*Оливие Гюез е френски есеист и сценарист на филма "Народът срещу Фриц Бауер".

/БТА/


68
Напиши коментар Коментари
45
0
 
1
 
! Отговори
лунатика до Петър преди 9 месеца
И догмите на ортодоксалните религии (християнство, юдаизъм и ислям) и развращенията на сатанинските общества са еднакво вредни за човешкия дух. Бих ти обяснил какво искам да кажа, но се опасявам, че главата ти вече се е циментирала в религиозния пясък за да разбере друг поглед на нещата. Май на такива още им се вика еретици.
44
0
 
0
 
! Отговори
лунатика до Петър преди 9 месеца
И догмите на ортодоксалните религии (християнство, юдаизъм и ислям) и развращенията на сатанинските общества са еднакво вредни за човешкия дух. Бих ти обяснил какво искам да кажа, но се опасявам, че главата ти вече се е циментирала в религиозния пясък за да разбере друг поглед на нещата. Май на такива още им се вика еретици.
43
0
 
1
 
! Отговори
Алекс преди 9 месеца
Мечтая да чуя реквиема на жълтата преса в България.
42
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Дай линк към статията, за да не мислим, че си я изопачила и водиш пропаганда с нея! Защо не работите в Инвестор, както работят всички медии и посочват директни линкове към материалите по статиите си?????
41
0
 
2
 
! Отговори
Петър преди 9 месеца
До 43
Представата ти за въображаеми "тъмни векове" е неточна и грешна. Първо това се отнася за време в което липсват исторически хроники и второ понятието вече се отхвърля като такова използвано за средновековна християнска Европа защото тогава е имало непрекъснато развитие. Обаче не става въпрос за гледане назад а за напред и имплементиране на това за което писах за да се отклоним от курса на морална, социална и държавна деградация и разпад заложен ни от тайните сатанински общества.
40
0
 
5
 
! Отговори
да преди 9 месеца
Франция нанесе най -сериозен удар на ЕС преди 10 г . Другото е агония .
39
1
 
4
 
! Отговори
тъпи франсета преди 9 месеца
Ако Тръмп не изпрати 300 000 в залива до 2 години с ЕС е свършено и всеки ще се оправя сам с потока от Африка и Азия.
38
0
 
13
 
! Отговори
защо преди 9 месеца
ЕС не съществува ,но хората не го разбират.Бяхме лъгани ,че сме в някакъв нов вид съюз.На практика западните европейски сили просто запълниха някакъв властови вакуум след разпада на социализма в Русия. Единствено от всичко спечелиха исляма и Турция .
37
2
 
17
 
! Отговори
ааа преди 9 месеца
Унищожават още едно поколение ...не бе комунизъм ,не бе ЕС...НИКАКВА РАЗЛИКА!!!
36
3
 
2
 
! Отговори
До Петър преди 9 месеца
Петре,

Имало е периоди от историята, когато мечтата ти за сливане на Църквата с Държавата е била реалност. Има и доста основателни причини тези времена да бъдат наречени "Тъмните векове"

Хайде сега, изпий си хапчетата и си лягай!
35
1
 
5
 
! Отговори
Поживëм уви преди 9 месеца
Ще става нещо, но колкото и да си чешем езиците тук, това, което се случва, е извън нашия контрол.

Може пък да е за добро.

"Всяко зло за добро" са казали хората :-D
34
4
 
26
 
! Отговори
Aноним преди 9 месеца
няма е вече гордата капиталистическа Европа има само колонии на арабите и негрите африканци със стареишина Пан американ всички други са клекнали и козируват и изпълняват жалко че и ние сме вътре в клоака
33
4
 
7
 
! Отговори
Петър преди 9 месеца
Този човек управник трябва да има съзнанието, че е изпълнител на Божията воля на земята и е призван да защитава бедните, сираците, самотните възрастни хора и други хора в неравностойно положение. Когато има съсредоточие на власт в един човек и когато мъдрите хора са обединени в един съвет вместо разделени на враждуващи партии, тогава могат да се вземат решения, да се изпълняват важни проекти и да се предприемат стремителни действия. Тогава държавата е силна, обединението е сила.
32
8
 
6
 
! Отговори
Петър преди 9 месеца
Нека допълня и още. Трябва да има пълно сливане между Християнската Църква и Държавата, моралните институти и норми трябва да са хармонично залегнали в законите. Църквата обаче трябва да се реформира и да отхвърли нечистите езически елементи които са в нея и да се върне към чистотата на ранното апостолическо християнство. Трябва да има един управител който да има абсолютната власт, разделението на властите да бъде прекратено и една партия която да изпълнява функцията на съвет на старейшините.
31
2
 
29
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
ЕС се разболя преди 15 г. В момента е на смъртно легло. Още 5 години и няма да го има. Следва разцепление, изолация на отделните държави и ще сме пак на дереджето преди Втората световна война.
30
3
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До43
Ти не си виновен
Просто толкова ти е капацитета
29
11
 
6
 
! Отговори
до 30 преди 9 месеца
Сериозно ли? Това кой ти го каза? Извънземните ли? То верно, че мутрите са явление на ЕС и че ЕС измисли приватизацията и раздаването на заводи на келнери и биячи. ЕС пращаше хора да бият българите, ако не се застраховат при ДЗИ. ЕС измисли Мултригруп, СИК, ВИС и прочие. Леле, колко си смешен. Ми излизай от ЕС, като не ти харесва. И без това от както сме в ЕС, западняците ни мислят за още по-големи *** и с право. Много простаци и диваци излезнаха и си показава Ганьовщината.
28
21
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Мрън, мрън, лошата Меркел. Само, че в този смешен ЕС няма само една Германия, а още 26 други страни, които само мрънкат и причиняват кризи. Вместо да се правят на интересни, да си напънат жалките мозъци и да мислят политика. Ама не могат. За това реват и срещу лошата Меркел.
27
9
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
петре ти си абосолютен сектант и талибан !!! ... мур за твоя бог, както и за всички останали ...
26
3
 
8
 
! Отговори
Петър преди 9 месеца
До 36 и 37
Направи своя избор, но да знаеш че има последствия за грешен избор които никак няма да ти харесат. Не можеш да служиш на двама господари, не можеш да служиш на Бога и на мамона. Не можеш да си правиш каквото искаш и да участваш в моралната деградация и да се правиш на добър.