Да напуснеш или да не напуснеш: това е въпросът. Все още.

След историческото гласуване на Великобритания за напускане на Европейския съюз няма признаци, че т.нар. Brexit ще се състои скоро. А може би изобщо няма да се състои, пише Гай Фолкънбридж от Ройтерс.

Премиерът Дейвид Камерън, който обяви оставката си, заяви, че няма да направи официално стъпката към развод с ЕС с аргумента, че това е работа на приемника му. Тъй като референдумът не е законово обвързващ, някои политици предлагат гласуване в парламента преди официално задвижване на Brexit-а.

Петиция в сайта на британското правителство за произвеждане на втори референдум събра над 3 милиона подписа само за два дни.

Европейските лидери са изправени пред най-голямата заплаха за европейското единство след Втората световна война и са разделени по въпроса колко бързо трябва да започнат преговори по развода. Париж иска нещата да се развият по-живо, а германският канцлер Ангела Меркел призовава към търпение. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че иска "да се започне веднага".

А вчера лидерката на Шотландия каза, че Шотландия може направо да наложи вето на Brexit-а. Съгласно правилата за делегиране на правомощия парламентите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс трябва да дадат съгласие за развод с ЕС, се казва в доклад на Камарата на лордовете.

Повечето британски политици са на мнение, че решителната победа на привържениците на излизането от ЕС - 52 процента срещу 48 процента на противното мнение - в референдума означава, че развод трябва да има. Всичко друго ще е шамар за демокрацията.

"Волята на британския народ е нареждане, което трябва да се изпълни", заяви със задавен глас Камерън, когато обяви оставката си, която бележи най-бурния край на премиерско управление от оставката на Антъни Идън през 1957 г. заради Суецката криза.

Все пак, все по-широкото обсъждане дали Великобритания би могла да преосмисли решението си - #regrexit (съжаление за Brexit-а) трупа голяма подкрепа в Тwitter - говори за обхваналото континента колебание след референдума, който отприщи финансова и политическа бъркотия.

Курсът на лирата рязко спадна, а и двете основни британски политически партии пострадаха. Камерън е лидер без влияние, а главната опозиционна Лейбъристка партия вчера опита преврат срещу водача си, като деветима от основните й представители подадоха оставки.

"Калейдоскопът се разбърка не само за отношенията ни с ЕС, а и по въпроса кой ръководи партиите ни, кой управлява страната и що за страна имаме. Много е трудно да се види къде са късчетата", каза Ананд Менон, преподавател по европейска политика и външни работи в лондонския Кралски колеж.

Законът, който урежда излизането на страна членка от ЕС, е член 50 от Лисабонския договор - на практика конституцията на ЕС. Досега не се е прибягвало до него.

Преди референдума Камерън каза, че ако Великобритания гласува за излизане от ЕС, член 50 трябва да се задейства веднага. През уикенда редица официални представители на ЕС също казаха, че Великобритания трябва веднага да обяви оттеглянето си, по възможност на срещата на върха на ЕС.

Официални представители на кампанията за напускането, включително бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, обаче натискат спирачките. Те казват, че искат да договорят след-Brexit-ните отношения с ЕС преди официално да задействат развода.

Европейски официални лица и наблюдатели казват, че такава сделка е слабо вероятна, особено предвид съдържащите се в нея трънливи въпроси. Малко вероятно е например ЕС да даде на Великобритания достъп до общия пазар - който има ключово значение за допускане на британски стоки и услуги в ЕС - без Лондон да приеме свободното движение на работници от ЕС. Най-важният въпрос за гласувалите за излизане от блока обаче бяха ограниченията на имиграцията, обещани от кампанията на напускането.

Вчера следобед петиция за произвеждане на втори референдум достигна 3,3 милиона подписа. Депутатът от опозиционната Лейбъристка партия Дейвид Лами каза, че е в правомощията на парламента да насрочи втори референдум и прикани това да стане.

Може би най-ясно изразената съпротива на британско напускане идва от Шотландия.
Петмилионна Шотландия гласува за оставане в ЕС с 62 на 38 процента спрямо гласувалите за напускане 54 процента в Англия.

Съгласно сложните договорки във Великобритания за отстъпване на някои правомощия на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, изготвен от Лондон нормативен акт за задействане на развод с ЕС трябва да получи съгласието на трите регионални парламента, се казва в доклад на комисията за ЕС на Камарата на лордовете.

Шотландският първи министър Никола Стърджън вчера заяви за Би Би Си, че ще обмисли да призове шотландския парламент да блокира такова искане. Не е ясно обаче дали този сценарий ще стане действителност и дали ще е обвързващ. По-късно говорителят на Стърджън каза, че британското правителство може изобщо да не поиска такова съгласие.

Освен това Стърджън подготвя почвата за нов референдум за независимост на Шотландия от Обединеното кралство. По нейни думи това е "силно вероятно".

Макар и да няма прецедент за член 50, Камарата на лордовете е обсъдила как би действал Brexit-ът. През май тя публикува доклад след консултации с юридически експерти.

Един от авторите на доклада Дерик Уайът каза, че законът позволява на Великобритания да си промени решението след позоваване на член 50, макар и това да би било политически трудно.

"По закон Великобритания може да си промени решението, преди да се оттегли от ЕС и в крайна сметка да реши да остане", каза Уайът.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase