Европейският парламент назначава 35 души, които да го охраняват с оръжие отвътре, стана ясно при представянето на европейския проектобюджет за 2017 г.
 
„Отговаряме на искане на ръководството на парламента“, поясни комисарят за бюджета Кристалина Георгиева пред изненаданите депутати на парламентарната бюджетна комисия днес в Брюксел.
 
Белгийските власти не можели да гарантират сигурността на евродепутатите вътре в сградите, тъй като те не са белгийска територия, а само отвън.
 
Засилената охрана на евроинституциите, която ще обхване и европейските училища, ще струва допълнително на бюджета 16 млн. евро.
 
Евроинституциите трябва да съкратят още 212 поста догодина, за да постигнат обещанието си за 5% съкращения на персонал заради икономическата криза. Най-много свиване на служители остават на Европейския парламент – 179, който не предвижда оптимизация догодина. През 2017 г. най-много персонал ще намалява Европейската комисия (239 позиции), а 547 души ще бъдат пренасочени към работа за по-приоритетни области.
 
За догодина ЕС предвижда увеличаване на разходите за администрацията си до 9,3 милиарда евро, вместо 8,9 млрд. през тази, най-вече заради увеличаването на заплатите на еврочиновниците. Техните възнаграждения се напасват според формула, която взема предвид заплатите на чиновниците в 11 държави членки. Според тези сметки излиза, че служителите на евроинституциите ще получат увеличение от 2,4%.

ЕС ще трябва да плаща и повече пенсии заради излизането в заслужен отдих на повече хора и заради нарасналата продължителност на живота. Допълнителни средства ще са необходими и за назначаване на преводачи от ирландски, който от догодина ще се прилага наравно с останалите 23 официални езика, тъй като е регистриран като официален език от Ирландия.
 
Решението за напускане на ЕС, което британските граждани взеха на 23 юни, няма да има директни последици за европейския бюджет догодина, съобщи Георгиева пред евродепутатите. Великобритания ще продължи да плаща своите нетно 5 млрд. евро годишно, дори и преговорите за напускане да стартират. Българската вноска остава 0,32% или около €400 млн.
 
През 2017-а ЕС планира да концентрира разходите си за разкриване на нови работни места и поощряване на бизнеса, както и за бежанците, мигрантите и за охрана на границите си. Предложеното разпределение, което тепърва ще се обсъжда от страните членки и от парламента, предвижда увеличение на ангажиментите с 4,7% до 157,7 млрд. евро, но намаление на фактическите плащания с 6,2% до 134,9 млрд. евро. Причината за това е, че са изчистени изостаналите фактури от страните членки за изпълнени от тях проекти, а нови още не пристигат заради забавеното стартиране на програмите за периода 2014-2020 г.
 
„Намирам се в странното положение за бюджетен комисар да моля държавите членки да ни изплащат фактури за плащане“, каза Георгиева в парламента.

Предлага се парите за научни изследвания да се увеличат с 8%, за студентски обмен с 16%, за "Свързване на Европа" с 15% и за инвестиционния план "Юнкер" с 30%.
 
Заради бавното стартиране на новия програмен период има и съществено намаление на предвидените средства (-23,5%) по кохезионните фондове, с които ЕС помага на по-изостаналите в развитието си членове (€37,3 млрд.). Затова пък почти двойно се увеличават средствата, заделени по миграционните политики, като те ще достигнат 3 млрд. евро (през 2014 г. те са били 1 млрд.). В тях са включени и €750 млн., които ЕС ще плати на Турция по споразумението за спиране на имигрантите. ЕС обаче ще намали с 900 млн. евро парите, които дава като хуманитарна помощ до €9,3 млрд. Като размер бюджетът на Съюза се предлага да бъде равен на 0,9% от европейската икономика, като през тази година той е 1% от нея.
 
По повод предложените днес от Джордж Сорос нови европейски данъци, с които ЕС да увеличи разходите си, комисар Георгиева коментира, че решение не може да се вземе преди всички държави членки да се съгласят с тях, но че вече се работи по нови начини на финансиране. Сорос предложи пред Европейския парламент ЕС да компенсира недостига на средства за реализиране на политиките си, чрез набиране на заеми на международните финансови пазари и чрез нови данъци. Според него такси върху горивата, увеличаване на ДДС и налог върху визите за влизане в ЕС, са възможни източници на допълнителни средства. В края на годината с предложения за увеличаване на приходите се очаква да излезе и групата на бившия италиански премиер Марио Монти, която евроинституциите назначиха, за да им даде съвет откъде да намерят още пари.
 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase