Полша твърди, че е поискала ядрени оръжия от арсенала на САЩ да бъдат поставени на нейна територия, на фона на нарастващите опасения, че Владимир Путин може да прибегне до използване на ядрени оръжия в Украйна, за да предотврати разгрома на своята нахлуваща армия.

Искането на полския президент Анджей Дуда се възприема като символично, тъй като преместването на ядрени бойни глави по-близо до Русия би ги направило по-уязвими и по-малко полезни от военна гледна точка, твърдят експерти пред The Guardian. Освен това Белият дом заяви, че не е получил такова искане.

"Не сме запознати с повдигането на този въпрос и ще ви насочим към правителството на Полша", каза американски служител.

Предишни военни игри, провеждани от администрациите на САЩ, показаха, че това е тънка и неясна линия, която трябва да се следва, като се има предвид несигурността относно състоянието на ума на Путин и неговия рекорд от огромни грешни изчисления по отношение на Украйна.

Забележките на Дуда относно базирането на ядрени оръжия последваха промени в конституцията на съседна Беларус, които биха позволили руските ядрени оръжия да бъдат базирани на нейна територия.

Полският президент каза, че има "потенциална възможност" Полша да участва в "споделяне на ядрени средства", чрез което пилоти от приемащата страна се обучават да летят в мисии, носещи американски ядрени бомби, които се съхраняват на тяхна територия.

"Разговаряхме с американските лидери дали Съединените щати обмислят подобна възможност. Въпросът е отворен", каза Дуда пред Gazeta Polska.

Преместването на американски ядрени оръжия в Полша може да бъде нарушение на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и Основополагащия акт НАТО-Русия през 1997 г., след края на Студената война, в която НАТО заяви, че няма планове за разполагане на ядрени оръжия на територията на новите членове. Междувременно Русия е нарушила собствените си ангажименти по закона.

Ядрените експерти добавят, че местенето на ядрени бойни глави няма голям стратегически смисъл за Полша или НАТО.

Федерацията на американските учени (FAS) изчислява, че САЩ имат 100 ядрени оръжия, останали в Европа след Студената война, разпространени сред Холандия, Белгия, Германия, Италия и Турция.

Всички те са бомби B61, които се смятаха за военно остарели и нямат мисия в случай на война с Русия. Експертите по контрол на оръжията отдавна призовават те да бъдат премахнати от Европа.

Въпреки това, те са модернизирани като B61-12, с перки, които позволяват да се направлява падането им. Модернизацията се очаква да влезе в експлоатация тази година. Бомбите също така са проектирани да бъдат носени от нови стелт изтребители F-35A Lightning II, което потенциално би го направило част от активния ядрен арсенал на САЩ.

Ханс Кристенсен, директор на проекта за ядрена информация на FAS, каза, че местата за съхранение на B61-12 в Европа се модернизират и укрепват.

"Причината, поради която правят това, е да защитят тези сили срещу това, което смятат за нарастваща заплаха от руските конвенционални ракети, така че би било изключително странно развитие, ако НАТО реши да премести ядрени оръжия по-близо до руските граници", казва Кристенсен .

Полша повдигна въпроса в момент, когато перспективата за използване на ядрени оръжия е по-висока от всякога след Студената война и може би след кубинската ракетна криза преди 60 години.

Путин заплаши да използва всички средства, с които разполага, за да защити руската територия, като едновременно с това обяви анексирането на още четири украински региона. Той подписа анекса, докато руските войски отстъпваха пред украинската контраофанзива.

Белият дом предупреди за "катастрофални последици", ако Путин наистина прибегне до използване на ядрени оръжия, но не уточни какви ще бъдат те. Вашингтон каза, че е предупредил руските официални лица лично, но не е ясно колко по-конкретни са били тези предупреждения.

Збигнев Рау, полският външен министър, каза миналата седмица, че последствията трябва да са неядрени, но "опустошителни". Дейвид Петреъс, който преди беше началник на Централното командване на САЩ и директор на ЦРУ, каза в неделя, че един възможен отговор ще бъдат водените от САЩ конвенционални удари на НАТО срещу руските сили в Украйна и дори потапянето на руския черноморски флот.

В действителност е малко вероятно НАТО да бъде част от какъвто и да е отговор, тъй като ще изисква съгласие от неговите 30 членове. По-вероятно това ще включва Вашингтон и най-близките му съюзници като Обединеното кралство. "От известно време текат дискусии относно различни сценарии и как можем да реагираме", каза служител във Вашингтон. Европейското командване в САЩ също планира сценарии, каза служителят, добавяйки, че "няма планиран конкретен набор от действия".

Дилемата, пред която са изправени военните плановици, е как да действат по такъв начин, че Путин да няма военна полза от използването на ядрено оръжие, но не толкова силно, че ескалацията да излезе извън контрол и да доведе неумолимо до ядрена война между НАТО и Русия.

Много ще зависи от това какво направи Путин. Руснаците биха могли да организират "демонстрационна" ядрена детонация над Черно море или въздушен взрив на голяма надморска височина, който ще генерира електромагнитен импулс, способен да изпържи електрическата инфраструктура на всеки град отдолу.

Тези действия обаче биха предизвикали международно възмущение с малък или никакъв ефект върху хода на войната. Използването на ядрено оръжие срещу украински военни цели или град с цел да шокира Киев да се предаде или да приеме частичната руска окупация би представлявало много по-голямо нарушение.

Обхватът на отговорите в този случай ще включва допълнителни санкции, включително вторични санкции, насочени към всеки или която и да е страна, купуваща руски петрол. Увеличаването на доставките на оръжия за Киев, включително ракети с по-голям обсег и реактивни самолети, които украинците изискват, е друга възможност.

Действителните удари на НАТО срещу руски военни цели в Украйна биха представлявали огромен скок, превръщайки конфликта във война между Русия и НАТО, нещо, което политиците прекараха почти 80 години в опити да предотвратят.

"Реакцията на ядрената употреба би била също толкова важна, колкото и самата ядрена употреба", казва Мариана Буджерин, старши научен сътрудник в проекта за управление на атома в Белферския център на Харвардското училище Кенеди. "Ако това наистина принуди Украйна към някакъв вид споразумение и съюзниците смятат, че хвърляме кърпата по този въпрос, тогава това наистина показва, че ядрените оръжия наистина ви дават това, което искате. Ако се използват ядрени оръжия и това само прави всички много по-разстроени и втвърдява решимостта и по някакъв начин спира Русия на пътя й, тогава това е различна история.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase