Едва ли е изненадващо, че година след като война по границите на Европа прекъсна най-големия ѝ източник на природен газ, Брюксел трябва да се стреми да защити веригата си за доставки за зелени технологии.

Числата изглеждат зле. През 2021 г. Европейският съюз получи около 42% от вноса си на газ от Русия. ЕС зависи от Китай за 64% от вноса на вятърни турбини, 89% от слънчевите панели и 43% от електрическите автомобили. Пекин е още по-доминиращ в суровините за енергийния преход, с повече от 75% от световния производствен капацитет за литиево-йонни батерии, според BloombergNEF.

Казано по този начин, обявеният миналата седмица Закон за индустрия с нетни нулеви емисии (Net Zero Industry Act) изглежда като директен опит за гарантиране на енергийна сигурност в съответствие с мерките, които вече са в ход в САЩ и Китай. Европейската комисия се надява, че законодателството ще осигури 40% местен дял за ключови зелени технологии до 2030 г.

Политиката обаче се основава на дълбоко погрешно разбиране на начина, по който суровините и машините се използват в производството на енергия. Парадоксално, но решението може да направи ЕС по-уязвим в случай на конфликт, отколкото би бил в противен случай. Собствената история на Европа за използване на суровини като оръжие по време на война трябва да демонстрира погрешността на нейното вземане на решения сега.

Един от начините да категоризираме материалите, използвани в съвременното общество, е да ги разделим на дълготрайни стоки и консумативи. Стоките с дълготрайна употреба, като автомобили и хладилници, се купуват веднъж и се използват отново и отново в продължение на десетилетие или повече. Консумативи, като бензин и мляко, се купуват на всеки няколко седмици: да ги използваме означава да ги унищожим, така че трябва постоянно да презареждаме запасите си.

Можете да направите широко разграничение между суровините на същата основа. Храната, торовете и горивата са консумативи, докато повечето метали и машини приличат на дълготрайни стоки.

Това разделение има важни последици за националната сигурност. Ако сте зависими от вноса за доставките на консумативи, чуждите нации могат да спрат икономиката ви, като блокират търговските пътища. Консумативите трябва непрекъснато да се презареждат. По време на Първата световна война съюзниците доведоха Германия до ръба на глада, като прекъснаха доставките ѝ на нитратни торове, които в този момент до голяма степен идваха от находища на птичи тор около бреговете на Тихия океан.

При дълготрайните стоки е много по-трудно. Ако САЩ, Япония и Южна Корея спрат износа на автомобили за ЕС утре, повечето хора едва ли биха забелязали. Годишният внос възлиза на около 3 милиона в автомобилен парк, който наброява повече от 250 милиона. По време на Втората световна война САЩ и Обединеното кралство проведоха акции за скрап за рециклиране на стомана и каучук от домашни превозни средства и домакински стоки за оръжейните фабрики. Същите съюзници прогнозираха, че нацистка Германия бързо ще бъде поставена на колене поради зависимостта си от внос на метали. На практика пестеливостта и заместването означават, че недостигът на метали не бе сериозен проблем за Берлин в нито един момент.

Ето защо ограниченията върху вноса на машини са погрешни. 146,7 милиарда кубични метра газ, които изтекоха от руските тръбопроводи към Европа през 2021 г., са загубени в обозримо бъдеще, което означава, че континентът трябваше да намери незабавни алтернативи за доставка на приблизително 775 тераватчаса електроенергия, която можете да генерирате от него. 255-те гигавата от вятърните турбини, които бяха инсталирани в края на 2022 г., обаче ще генерират около 558 TWh електроенергия година след година, независимо от състоянието на геополитиката. Китай не може да прекъсне доставките на вятър за Европа.

Това, което мерките наистина постигат, е да забавят темпото на прехода към възобновяема енергия, като увеличават разходите за разработчиците на възобновяема енергия и купувачите на електрически превозни средства в опит да защитят малките европейски индустрии за производство на зелена енергия.

Това вероятно ще направи енергийната сигурност на региона по-слаба, отколкото по-силна. Европа зависи от вноса на горива за повече от половината си енергийни доставки, като местните запаси осигуряват само 13% от газа, 3% от петрола и 60% от въглищата. Освен това е силно зависима от руския уран и ядрено гориво за снабдяване на своите реактори, особено в части на изток, където централите са базирани на съветски проекти. Намаляването на тази зависимост чрез преминаване към местно произведена възобновяема енергия ще помогне на ЕС по отношение на енергийната сигурност почти толкова, колкото и по отношение на климата.

Тъй като разходите за повечето възобновяеми технологии са по-конкурентни от всякога, погрешна регулаторна политика от този вид най-вероятно ще забави декарбонизацията на нашите икономики. Европа следва САЩ и Китай във връщането към провалените дирижистки икономически политики от миналото, когато трябва да прегърне технологията на бъдещето.

Анализът на Дейвид Фиклинг е публикуван на сайта Bloomberg TV Bulgaria. Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase