Не е лесно да се срещне швед, който не само говори перфектно български, но и пише музика на нашия език. Звучи малко като сценарий на филм, но всъщност Робърт Уау пристига у нас през 2003 г., за да следва режисура. Десет години по-късно решава да прави музика и вече са налице три негови парчета. До две седмици излиза и четвърто, с участието на Александър Кадиев. Иначе Робърт е готов с още около 20-ина музикални идеи, които до края на годината може да чуем в първия му албум. 

И въпреки че познава доста оператори, Робърт предпочита да поставя камерата под определен ъгъл и някой негов приятел без никакъв опит в киното да натиска копчето за запис. Клиповете му са мрачни, заснети в тунели, асансьори. Хората в тях са самотници, често носят маски и се преследват един друг.

Доста наши музиканти са убедени, че рокът не звучи добре на български, а ти избра този език пред шведския и английския.

Харесвам група „Ревю” и Стенли. Но те вече не правят много нови неща и започна да ми липсва подобна музика на български. Всъщност аз съм и сценарист, и режисьор. Сигурно един ден ще направя английски и шведски албум, но в момента съм тук и вашият език е заел мислите ми.

Как стана така, че го научи толкова добре?

Роден съм в Швеция, но родителите ми са от Сърбия, та българският не се оказа толкова труден за мен. Освен това имах гаджета българки. Именно заради тях и останах толкова дълго тук. Тамън се разделих с първата и си приготвих багажа да си ходя и срещнах другата си приятелка, и така.

Спрягаха те и за приятел на Луиза Григорова.

Добри приятели сме. Запознах се с нея, след като снимах клип на Мария Илиева.

А каква е причината да дойдеш у нас?

Завърших режисура - бакалавър в Швеция, и исках да уча в Щатите, но не получих стипендия. Ядосах се и реших да се предизвикам, като отида някъде, където никой не ходи. Затова се спрях на Сърбия, но пък там нямаше магистратура. Познавах ректора на НАТФИЗ по онова време - Станислав Семерджиев. Той ме покани и дойдох тук. Тогава в киноцентъра имаха доста добри условия за работа.

Един риторичен въпрос – за разликите в образованието между Швеция и България...

Не искам да сравнявам. Е, всичко, което съм научил, е от Швеция. Тук, всичко, което научих, дължа на себе си.

Би ли коментирал скандалното орязване на бюджета за кино у нас.

В Швеция също има бюджети, но те не се намаляват, напротив, увеличават се. Все пак това, което ми направи впечатление, е, че тук има много синове и дъщери на някого, които спокойно работят, а други, които имат талант, не успяват да се реализират. Подобно нещо няма да се види в Швеция. Все пак съм убеден и че ако го има желанието и талантът, човек ще успее да се занимава с това, което иска.

Как един режисьор се превърна в музикант?

Цял живот нося музиката в себе си. Постоянно се движа сред хора, които се занимават с музика, и не съм мислил, че това може да е и моят път. Приятелката ми в Швеция бе певица, в България – също. След като се разделихме, останах тотално сам.

Като името на втората ти песен.

Да. Казва се „Аз съм сам”. Но ето че точно в такъв момент от живота ми реших да си направя някакви неща, на които се кефя. Така стигнах до идеята за албум на български. Напоследък видях, че и чалгата вече не е чак толкова популярна, колкото беше, когато дойдох тук. Мисля, че днес рокът се връща, но няма много артисти, които да пускат често нови парчета. Като че ли има повече хип-хоп. Аз пък реших да се занимавам с рок. За разлика обаче от някои български музиканти, които пускат по едно парче на четири години, се опитах да побързам и да ги направя наведнъж.

Наистина доста бързо натрупа песни. Първата е готова миналата година, а вече си с четири песни напред.

Да, първата е „Преструвам се”. Героят ми е човек, който има чувства към някого, но се прави, че му е добре и сам.

Ти пред кого се преструваш?

Е, тук всичко е следствие от лични преживявания. Това му е хубаво на музиката. Ако при режисирането се съобразявам с екип, тъй като киното се прави от много хора, тук всичко зависи от мен. Пиша си текста, музиката, цъкам си акорди. Отивам при приятелите ми от Odd Crew, записвам в тяхното студио. Инак мечтата ми е да направя шоу с музиката ми. Ще запълня сцената с детски хор, мъжки хор, аудио визия. В главата ми е всичко, което ще върви по време на песните. Такова шоу ми липсва тук.

Наистина, в парчетата ти има и участие на деца...

Да, записах с Бон Бон и Пим Пам. Всъщност мечтата ми е да участвам в някои от тукашните музикални фестивали като например Каварна рок. Като запиша музика на английски, ще гоня и чуждите фестивали.

Музикалният пазар у нас не е особено добър и все пак музикант къща храни ли?

В Швеция – да, тук – все още не. Аз ходя в Швеция да снимам рекламни клипове, с които си изкарвам парите. После идвам тук да правя българските си парчета.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase