И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Александър Македонски

Ако живееше в Македония сигурно щяха да му завиждат за името Александър Македонски, а у нас той стана известен с  таланта си да прави колелета – от стари нови. Вече две години ръководи кампания, в която дарява велосипеди на деца, нямащи възможност да си купят. Покрай акцията успява да обикаля страната и си прави изводите в кои градове на местната управа й пука за града и хората и къде са оставили нещата просто да се случват. Вижда още нещо: места, в които живеещите приемат безрезервно полученото и други, в които са свикнали да получават нещата наготово.

И макар да се занимава с велосипеди Александър си няма собствено. Инак влечението му към тях идва още докато е живял в Дряново. „Не беше конкретен момент, а много дълъг процес. В гимназията с това си изкарвах джобните - след училище и всяка ваканция. Баща ми има малък сервиз в Дряново, който смея да твърдя, че се случи благодарение на моето желание да ремонтирам колелета. После и на него му хареса и така до ден днешен това за нас е семеен бизнес.

Впоследствие, през студентските си години Александър Македонски забравя за велосипедите. Може би защото някак не вижда себе си на велосипед в София. Но нещата се променят и някъде преди около шест години отново става активен колоездач.

Преходът

После идва момент в живота му, в който иска да започна свой собствен проект. И макар дълги години да работи в медийното пространство, осъзнава, че иска да създаде нещо, което да остави собствена следа.

„Най-просто казано, когато работиш за друг, в най-добрия случай имаш свобода да създаваш, но тъй като не носиш цялата отговорност, нямаш пълна свобода. И исках да видя на какво съм способен, ако всичко зависи само от мен.

И предвид историята му, някак логично се появява идеята за велоработилница, но в малко по-различен вариант. „Исках да дам възможност на хората да притежават специален велосипед. Било то със специфичен дизайн или реставрирана семейна ценност, исках те да могат не просто да карат кое да е колело, а точно това, което най-много ще ги прави щастливи.”

"Не бих казал, че ми струваше нещо особено.- разказва още младият човек - По-скоро ми даде много - научи ме да планирам по-добре, да работя повече, да съм по-търпелив и да стискам зъби в трудните моменти. Срещна ме и продължава да ме среща с много и прекрасни хора”.

Един от най-чудесните е Иван Ралчев, неговият съдружник в 1bike. Все повече се уверява, че човек сам не може да постигне нищо в живота. Но ако се довери на правилните хора, може да надскочи себе си многократно.

Така идва и кампанията.

Колело за смет – дете с велосипед

Най-кратко казано, 236 деца от 6 града в България (Лом, Кнежа, Попово, Кубрат, Нова Загора и Етрополе) получиха велосипеди. Това са деца, които нямат колелета и техните семейства нямат финансовата възможност да им купят. Разраснала се е, тъй като при първата  даряват 70 колелета на деца от Дряново. Тази година си поставят за цел 200 деца в пет града. И успяват да я прехвърлят.

„Започнахме да събираме стари велосипеди още в средата на март. – разказва Александър - А в средата на април започнахме да работим заедно с доброволци от цялата страна в Дряново, където събирахме всички колелета. Благодарение на дарител от Швейцария и няколко големи фирми осигурихме всички средства, нужни за ремонта и транспорта на велосипедите.”

Сега, след приключването на кампанията, имат получени над 300 велосипеда от цялата страна. От тях 236 намират своите нови собственици, а за още около 50 това предстои. В момента търсят правилното място, на което да ги дарят.

Кой може да получи колело

Децата са избрани от социалните служби в съответните градове. Всички те са в неравностойно положение и нямат финансова възможност да си купят колело. Това е и тяхното основно изискване, когато социалните работиници изготвят списъците. Също така държат и на многодетни семейства да се дава по един велосипед. Така успяват да стигнат до повече семейства, а и често едно колело може да се кара от няколко деца.

С колело у нас и по света

Никак не е лесно да караш колело в България. Улиците не са пригодени за колоездене, а често уж новите велоалеи свършват в нищото и сякаш са направени просто за да бъдат усвоени едни средства, но без умисъл към решаване на същинския проблем. Александър Македонски има опит с колоезденето в Амстердам, където изкарва два месеца.

„Не мога да избягам от клишето - Амстердам е рай за градското колоездене. За хората, които живеят там, то е неизбежност”. Но не винаги е било така. В миналото столицата на Холандия е бил изключително автомобилен град. Такъв, какъвто е София днес. – разказва Александър.

„Не обичам да правя аналогията, защото проблемите не са в различната инфраструктура, а в различната култура на хората, които живеят в двата града. Поради най-разнообразни причини все още мнозинството от хората в София обича колите си. Затова все още строим по-широки пътища, затова е достатъчно евтино да паркираш за един час в центъра (в София е 2 лв., а в Амстердам - 10 лв.). Затова и допускаме градският транспорт да стане по-скъп, преди да се е превърнал в безспорната алтернатива на колата.

Постепенно обаче нещата се променят и то към по-добро. Пренасищането с автомобили води до задръствания, загуба на време, мръсотия и логично това пък води до естествено търсене на по-добър вариант и тогава колелото става очевиден избор, особено лятото. Нарастването на броя колоездачи пък води до все повече говорене за проблемите в инфраструктурата и по-голям натиск за тяхното решаване. А решаването им, макар и бавно, води до още повече колездачи. Това пък води до растеж на бизнеса в сектора и той също започва да работи за развитие на велокултурата (както ние с нашата кампанията). „

Затова, въпреки очевидната разлика,  Александър е оптимист за София и е сигурен, че столицата ни ще става по-добро място за живеене. „Колкото и парадоксално да звучи - неизбежно е при толкова много коли.”, казва още той.

 А сега накъде...

До края на лятото ще направи всичко възможно да дари останалите велосипеди от кампанията  - това означава да оправи всички неремонтирани велосипеди и да ги дари. Като за всяко дарено колело ще дава публичен отчет в сайта, както и досега.

„Планираме и няколко нови неща около велоработилницата ни, но предпочитаме първо да си свършим работата, а после да разказваме. – казва Александър и допълва - Иначе дългосрочната цел е ясна - искаме в България да се правят едни от най-качествените и хубави бутикови велосипеди, които се карат навсякъде по света.”

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase