Да разбием митовете около кърменето

„С тези малки гърди надали ще успееш да кърмиш!“; „Ооо, млякото ти ще „слезе“ по-късно заради секциото“; „Кърмата ти е нехранителна!“; „Моето мляко спря на 40-ия ден. Дано ти да изкараш повече!“

Колко такива коментари сте чули през живота си? Кои от жените, които са се грижили за вас – майки, баби, лели – са имали позитивен опит и са ви го предали? Да, кърменето е физиологичен процес, но не малка част от него се случва на емоционална основа. А ако тя се разклати и на майката се вмени недоверие към собственото й тяло, то много бързо проблемите зачестяват и кърменето наистина приключва.

Започвам с любимите ми три мита (и продължавам нататък)...

Мит №1 Кърмата ми „спря“!

Това е толкова разпространена приказка, че всички й вярват. Ако не вашето, то млякото на майка ви, баба ви, съседката, зълвата на лелята на чичо ви... Все на някого му е спряла кърмата. И вие сте надлежно уведомени за този феномен. Разказано ви е как в първите дни имало мляко за половин полк (на всяко цедене от другата гърда се е пълнел компотен буркан), а после изведнъж тази златна река спряла и повече така и не се върнала. Бебето плачело безутешно, а гърдите на майка му били празни като ...като спихнати гайди.

Целият текст можете да прочетете в авторската поредица на Ася Демирева в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.