Параграф 22: При оставка – не може да се разпусне НС
Снимка: архив, Bulphoto
|
Конституционният съд най-вероятно ще трябва да се произнесе по процедурата за назначаване на служебно правителство от президента Росен Плевнелиев и насрочването на парламентарни избори, ако премиерът Бойко Борисов реши да подаде оставка след балотажа на президентския вот.
Причината е, че в Конституцията има неяснота докъде се разпростират правата на стария президент и къде са на новия по съставянето на служебни правителства и насрочването на предсрочни избори.
Мандатът на сегашния държавен глава изтича след по-малко от 3 месеца - на 22 януари 2017 г. и затова Плевнелиев не може да разпусне Народното събрание, въпреки че има право да назначи служебен кабинет при неуспешна парламентарна рулетка след евентуална оставка на премиера Борисов.
При оставащи по-малко от 3 месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание, гласи чл. 99, ал 7 от Конституцията. Може обаче да назначи служебно правителство. Това е разяснено и в решение на Конституционния съд от 1992 г. То е взето по искане на 51 депутати, след като падна правителството на Филип Димитров след неуспешен вот на доверие.
Решението разглежда правомощията на президента, парламента и служебния кабинет при невъзможност да бъде съставено редовно правителство. Съставеното в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът, предвижда решението на КС.
За разлика от другите служебни кабинети този ще подлежи на парламентарен контрол, но пък не може да му се иска вот на недоверие. В същото време обаче избори не могат да се проведат без да е прекратен мандатът на действащото Народно събрание, което би могъл да направи новоизбраният президент.
В Конституцията и решението на КС от 1992 г. обаче няма яснота какво се случва със служебното правителство, назначено от стария президент при встъпването в длъжност на новия, обясни бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Емилия Друмева.
В решението от 1992 г. е предвидено правото на президента да променя структурата и състава на служебния кабинет по всяко време от неговото съществуване. Не е изяснено обаче дали това право се прехвърля на следващия президент и дали той може да назначи следващо служебно правителство с указа си за разпускане на Народното събрание.
Съществува както тезата, че новият президент ще трябва да направи нови избори със завареното служебно правителство, така и че би могъл да си назначи свой кабинет, който всъщност да проведе предсрочните избори. “Тези въпроси трябва да бъдат изчистени с тълкувателно решение на Конституционния съд”, обясни проф. Друмева.
То било наложително дори и да не се стигне до оставка на кабинета, за да запълни правен вакуум. Досега до оставка на кабинета при изтичащ мандат на президента се е стигало само веднъж за 26 г. Това става на 10 януари 1997 г., когато правителството на Жан Виденов е подало оставка. 12 дни по-късно изтича мандатът на президента Желю Желев и в длъжност встъпва Петър Стоянов. Тогава обаче Желев решава да не връчи проучвателен мандат на БСП за нов опит за съставяне на кабинет и да изчака рокадата в президентството. Служебен кабинет прави Стоянов, който назначи правителството на Стефан Софиянски и разпуска парламента.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
-
22:06
Тенденции в грима от 90-те, които сега се завръщат
-
21:55
Проф. Денчев: Има нишка на тежка престъпност, която пресича целия преход
- 21:45 МОН: 2 май ще е неучебен за всички училища в страната
- 21:31 Главчев: Няма откъде да търся нов външен министър, не ги вадя от ръкава си
- 21:22 "Левицата" и партията на Божков близо до влизане в парламента?
Спонсорирани публикации
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |