В "Без будилник" днес също ще пътешестваме и то недалеч - в пределите на Родината. Закътан сред непристъпни скали и вековни гори, Златоград е една от най-вълшебните дестинации в Родопите - най-вълшебния район на България!

Разположен на древен маршрут, свързващ Тракия с Беломорието, по който още преди хилядолетия овчарите отвеждали огромните си стада към лятната прохлада на Родопите, градът бил познат с имената Деръдере и Беловидово.

Златоград е и мизансценът на драматична история за смелост, непримиримост и любов, възпята в народната песен за Делю хайдутин (същата, която в изпълнение на Валя Балканска лети на борда на космическата сонда "Вояджър"). Помолете някой местен човек да ви я разкаже, докато пиете прословутото тукашно кафе на пясък, и ще чуете за забранена любов, предателство, сребърни куршуми и поетична справедливост на финала.

Златоград е прекрасен по всяко време, но е особено атрактивен в края на лятото и началото на есента, когато в тукашния Етнографски ареален комплекс се провеждат Делюви празници с театрални възстановки и Пазарен ден в стария квартал с възрожденска архитектура. Сред уникалната архитектура на родопските къщи могат да се посетят дюкяни и работилници, където изкусни майстори изработват традиционни стоки – козяци, халища, ножове и брадви, седла и кожени изделия, глинени съдове и писана керамика, накити.

Какви невероятни открития очакват съвременния човек в тези автентични помещения. Например, че навремето, когато терзийството било само мъжки занаят, на майстора не било позволено да докосва жената, за да й взима мерки за дреха, затова го правел по нейната сянкa.

Безценно преживяване е и да отседнеш в традиционна родопска къща. Родопските дюлгери (строители) се славят с това, че изработвали проекта и обзавеждането на всяка къща индивидуално за всеки клиент, така че да отразява и съответства на неговата душевност, челяд и занаят. Родопската къща е най-малко двуетажна, с контрастиращ долен етаж с високи неизмазани зидове, добре подчертани от дървени пояси, и значително по-раздвижен, с прозорци, ерекери и избелени стени жилищен етаж.

Прозорците са рязко очертани с широките си дъсчени рамки върху белите стени. Всички помещения са осветени от големи или малки прозорци, сред които има един централен еркерен прозорец, покрит изцяло с дървени кепенци, своеобразна наблюдателница, от която стопанинът или стопанката може да следи незабелязано какво се случва на улицата. Огнището е разположено до една от външните стени и е сравнително непросторно, с прибран към стената плосък или закръглен навес.

В стаите таваните са от дърво, украсени с красиви розети, над вратите има изящни орнаменти, в стените са иззидани фурни за печене на хляб и храна или огнища (оджаци) за отопление или пък са поставени дървени долапи и полици. Каменният покрив е красиво оформен: комините са изящно изградени от каменни плочи, винаги са високи и завършват с плочен покрив, с по две или три отвесни прозорчета от всяка страна.

Кулинарната традиция на Родопите може да се оцени най-добре на празници и курбани, когато жените от цялата махала или род се събират, за да обединят майсторлък и умения и да сътворят многолистна баклава, клин (баница с ориз), пататник, чорби и чевермета, които се поднасят в особен ред, какъвто не се среща никъде другаде. За тези тържествени случаи стаите се застилат с традиционните халища, върху които се слага софра – ниска дървена маса, около която се събират около десет души, - застлана с пъстри масали. Първо се поднася бяла агнешка или телешка чорба с мляко и ориз. Следва печено месо в тави, което е натурално, без подправки, гарнирано само със свежа салата.

След това се поднася прочутата родопска баница, току-що извадена от фурната, както е в тавата – с ориз, картофи и по-рядко със сирене. На софрата се слагат купички с различни видове кисело мляко – козе, овче, биволско. След баницата едновременно се поднасят чинии с баклава, дребни месни кюфтенца и накрая миниатюрни лозови сармички, големи колкото детски палец, от които според местната поговорка човек може да си вземе до четирийсет пъти. След края на ритуалното угощение домакинята поднася гореща суха кърпа на гостите, за да си избършат ръцете, казва се молитва за здраве и гостите се разотиват, като на старите и неприсъствалите се изпращат „хапки“, за да опитат ястията.

Родопското чеверме се провежда винаги на открито, като нареченото за здраве младо агне или яре се върти на шиш най-малко 6 или 8 часа, след което се поднася върху добре измита и подсушена зелена папрат, с добре охладен айран от козе, овче или краве кисело мляко и салати. Когато животното е наречено за здравето на някое дете, се приготвя така наречената молитва (сварено и обезкостено месо), сварено само с вода и сол. При гощаване на гости за новородено дете, на гостите се поднася смидал – нарязан бял хляб, полят с горещ сироп от захар и масло.

Песента на Орфей
Разказват, че митичният тракийски певец Орфей бил роден тук, сред гънките на Родопите. Веднъж се случило чудо невиждано. Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине и да се порадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. Залисан в хубостта на планината, той не забелязал как от зейнала скала излязла огромна змия и се насочила към него. Търкулнали се камъни и събудили от дълбокия унес Орфей. Погледнал той с ужас змията и разбрал, че е дошъл краят му, защото отвсякъде го ограждали скали и чукари, без път за бягство. Скован от страх, той запял.

Песента била толкова хубава, че змията се спряла на място и заслушала. Без да я изпуска от поглед, Орфей продължавал да пее, като редял песен след песен. Разказват, че пял три дни и три нощи, без да спре нито за миг. Омаяна от песента, змията се навила в кръг, заслушана. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей  скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широки и протяжни мелодии. И който иска да научи какви са били песните на Орфей, нека послуша родопската каба гайда.

Автор: Маргарита Спасова, Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase