И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политици и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

(не)Възможното образование

Можем ли да се доверим на децата си, до колко им вярваме изобщо? Границите изследва филмът "Училища на доверието" - част от програмата на кинофестивала (не)Възможното образование, който се провежда между 16-и и 25-и февруари в Червената къща и Чешкия център.

10-те прожекции са съпътствани с дискусии и работилници, които са водени от специалисти, показващи различни иновативни техники в образованието. Сред тях е и Иван Николов, който ни доближи до идеята за демократичното образование.

Демократично образование – що е то?

"Има два основни стълбове. Едното е самоуправлението, което означава, че децата участват в управлението на училището и решават неща, свързани с пребиваването им в училище. Другият стълб е самоинициираното учене. Т.е., децата могат да избират какво да учат. Дали да посещават математика или български, или просто да играят на двора. Те сами управляват времето си и поемат отговорност за образователния си процес", разказва Иван. 

И колкото и да изглежда за някой стряскащо подобно хрумване, думите на учителката по математика от израелското училище от филма "Училища на доверието" доказа, че идеята работи: "Мислих си, че ще ме уволнят от това училище. Че кой ще дойде да учи математика, като може да играе на двора постоянно! Оказа се, че не е така. Преди бях единствен преподавател по математика. Сега сме четирима".

Подобен начин на обучение вече се случва и в България и само за три години децата в Център за демократично образование са повече от 50.

"В България проблемът са възрастните, не децата. Те са еднакви навсякъде и изначално свободни" - обяснява още Иван и допълва, че с течение на времето тази свобода малко по малко им се отнема.

Иван Николов

След като завършва педагогика започва да се занимава със социални проекти, с психология, психодраматични методи. Работи в институции с деца. През ум не му минава да преподава в институция. А в момента, в който се ражда и детето му, започва да се замисля и над това къде ще учи то.

С течение на времето намира още хора, задаващи си същия въпрос. Хора, които не искат да чакат един ден Министерството на образованието да позволи нещо различно да се случва от държавното училище и създават Център за демократично учене.

"Това е инициатива на граждани и учители и от перспективата на времето е чудо, което се случва", описва го Иван.

По време на фестивала преподавателят вижда как се пълнят залите на всяка прожекция и осъзнава, че хората са гладни да видят нещо ново и различно.

"Всички виждаме плодовете на системата, особено в България. Знаем, че има решения по света, които не са нови практики. Не говорим за експерименти, а за доказани практики, със статистики, с цели образователни системи, които променят парадигмите си и са успешни, дори в момента са лидери. Ние сега седим и не искаме да пуснем първите, след като сме едни от последните!"

Иван Николов води една от работилниците по време на фестивала с Катина Цолова, също педагог. Решават да предадат един от инструментите в демократичния център – като покажат как работи училищното събрание.

"С него децата се чувстват значими. Могат да взимат решения", пояснява той. Работилницата е насочена към държавните училища, а също и към по-иновативни частни школа, които биха искали да вкарат нещо подобно в часа на класния, например и да отворят пространство за него.

Примерът

Деца могат да участват в решението за това как да се боядиса класната им стая или какви да са правилата в нея. Може да се създаде пространство, в което да говорят помежду си, да се изслушват, да се учат да ценят мнението на другия. Да осъзнаят, че хората са различни и в крайна сметка имат различни идеи и да действат като една общност.

"В различните училища могат да се решават различни въпроси. Всичко зависи от това колко са узрели настоятелствата" - казва още Иван. По време на работилницата са присъствали предимно учители и само няколко родители, които пък са мислили какво точно могат да решават децата им в училище и какво може да зависи именно от тях.

"Беше много интересно, защото направихме училищно събрание, за да покажем как функционира и да се определят границите. Да се види как подобен процес да не е изморителен, а ползотворен" – казва още Иван Николов.

Разискват определен казус. В едно училище има забрана момчетата да се боричкат и да имат какъвто и да е физически контакт помежду си.

"Ясно е, че мерките са за да предпазят децата, но именно така действа системата: Вместо да се опита да намери решение на проблема, тя дава забрани", коментира Иван. По думите му, това води след себе си до още усложнения, защото момчетата имат нужда и от боричкане, от подобен вид общуване.

"Тези деца влизат в следващ час с неизразходвана енергия. Неспокойствието засилва агресията и когато стане сблъсък той е напълно неконтролируем".

Участниците в работилницата предлагат идеи как да се реши проблема. Минават през хрумването да се сложи боксова круша на определено място, или да се обезопаси дадено пространство, където да се регламентира, че може да има и боричкане, но с ясни правила кое е позволено и кое не. Също да става в присъствието на възрастен. "И такъв един голям проблем се видя лесно разрешим. Когато има разумни доводи, педагогическите съвети, управата на училището може и да се  вслуша. Децата ще канализират енергията си и ще са по-адекватни в час", вярва Иван.

Ролята на учителя

А до колко учителите са готови на подобен вид промяна, Иван не може да отговори със сигурност.

"Някои хора казват, че има свобода и поле за действия. От друга страна виждам и достатъчно примери на преподаватели, които са се опитали да променят нещо и не намират разбиране. Те спират да наливат енергия в системата и избират да тръгнат към частни училища или да реализират някакви отделни проекти".

И все пак Иван Николов вярва, че рано или късно промяната в учебните заведения ще се случи и на по-генерално ниво. Виждаме примери как изникват алтернативни училища. Самият факт, че фестивалът е толкова посещаван доказва, че хората търсят и знаят, че решенията са около нас.

"Едно е да четеш книга, да познаваш ситуацията по теория. Друго е да видиш и да съпреживееш личната история на хората от филмите им. Да се видят казусите на родителите, които търсят училища. Зрителят, стоейки в една зала в Червената къща се озовава в Пенсилвания. След малко са в Германия, Пуерто Рико, Израел и вижда колко много и различни подходи има. От филмите виждаме как отделният човек се опитва да намери неговото училище, където децата да се обучават по техните представи и до колко това е възможно.

Ясно е, че една институция по един и същи начин шлифована няма как да отговори на потребностите на всички деца. Не е проблемът в това, че я има, а това, че трудно се допускат  в нашите географски ширини да има и други, които да дообогатяват системата, да дават възможност да се експериментира и да се търси.

Ясно е, че не може да замръзне това образование отпреди 150 години и там да седи. Само преди 20 години светът е бил един, сега е друг, а след още 10 години ще е съвършено различен. Няма как и да не отчитаме факта, че  професиите се променят и качествата, които децата трябва да получават в училище  също са други. Толкова динамично е всичко, че всяка една такава инициатива като този кинофестивал може да е само от полза и дано да не бъде задушена".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase