Експериментът е бил проведен при пълна дискретност. От 2016 до 2018 г. две камери за наблюдение са били инсталирани в лондонския квартал Кингс Крос и без предупреждение сканирали лицата на минувачите, което позволява тяхното идентифициране и проследяването на тяхното придвижване.

Използването на тази нова технология близо до няколко доста натоварени гари в Лондон, разкрито това лято от в. "Файненшъл таймс", засили споровете около нея в една демокрация, в която употребата й все още няма правна рамка.

Компанията, натоварена с видеонаблюдението в района, заяви, че е действала "единствено с цел да помогне на полицията да предотвратява и разкрива престъпления в квартала", но не и за търговски цели.

Британският надзорен орган за защита на личните данни - Службата на комисаря по информацията, обаче се сезира за случая. Той започна разследване и изрази безпокойство от нарастващата употреба на лицевото разпознаване, което позволява сравняването на заснетите от видеонаблюдението лица с бази данни.

Този случай не е изолиран и асоциацията "Биг Брадър Уоч" осъди "епидемията", която се наблюдава от търговски центрове в Манчестър и Шефилд до музей в Ливърпул.

Определяно от някои за напредък в областта на сигурността, лицевото разпознаване е критикувано от други, че посяга на основните права.

"Подложен на насилие"

Ед Бриджис, на 36 години, очаква с нетърпение разглеждането на жалбата си на втора инстанция във Висшия съд в Кардиф - той съди уелската полиция за това, че е използвала спрямо него тази технология, докато е правел покупки за Коледа през 2017 г. и при демонстрация миналата година. Това е първото подобно дело пред британското правосъдие.

Полицията е действала в рамките на разрешени и добре обозначени с предупредителни табели тестове.

Служителят на Кардифския университет обаче заяви пред Франс прес, че се е почувствал "подложен на насилие, ограбен": "Това са моите данни! Също както не разкриваме паролите си и не публикуваме онлайн банковите си декларации, имаме правото да очакваме, че ще спазват личната ни неприкосновеност, и държавата трябва да гарантира това право, а не да го нарушава."

Според адвоката на Бриджис, Меган Гулдинг от правозащитната организация "Либърти", лицевото разпознаване поражда сериозен риск от "автоцензура" на гражданите, спрямо които се използва толкова напреднала технология за наблюдение.

Въпреки това, според поръчано от Службата на комисаря по информацията проучване, тази практика се ползва с широка обществена подкрепа, като над 80 процента от анкетираните подкрепят използването й от полицията.

"Целеви" списък

Когато прибягва до лицево разпознаване, полицията се базира на "списък за наблюдение" на издирвани хора. Камерите за наблюдение предават чертите от лицата на минувачите в цифрова версия, която се сравнява с данните от този списък. Ако "процентът на сходство" е достатъчно висок, се прави проверка.

В случая с Ед Бриджис Висшият съд в Кардиф отхвърли жалбата му на първа инстанция с аргумента, че списъкът за наблюдение е достатъчно "целеви", тъй като съдържа имената на "хора, заподозрени, че са замесени в престъпления", и че жалбоподателят не фигурира в него.

Елизабет Дънхамн от Службата на комисаря по информацията обаче заяви, че решението не оправдава произволната употреба на технологията, и призова властите да "забавят" нейното развитие и да изчакат създаването на ясна рамка за тези практики.

В Лондон има изключително благодатни условия за използване на лицево разпознаване, тъй като в града има 420 000 камери за наблюдение, става ясно от проучване на американския мозъчен тръст Институт "Брукингс" от 2017 г. - това поставя Лондон на второ място по камери за наблюдение след Пекин с 470 000.

Полицията проведе няколко теста в британската столица. Дара Мъри, специалист по правата на човека в Есекския университет, определи методологията на органите на реда като неадекватна: "Хората, които отказваха да участват, които прикриваха лицата си, бяха третирани като заподозрени и полицията ги задържаше и им искаше документите."

Тази технология представлява най-вече "истинска фундаментална промяна в баланса на силите между държавата и гражданите", каза Мъри пред Франс прес. "Основният въпрос е дали става дума за легитимна намеса или незаконно нарушаване" на личния живот.

Изразявайки съгласие със Службата на комисаря по информацията, Мъри настоява за приемане на правна рамка, за да може да се контролира употребата на технологията. "Ние си имаме работа с лицево разпознаване от първо поколение, което се използва за идентифицирането на хора с известна самоличност, но следващото поколение ще може да разпознава и хора с неизвестна самоличност", каза той.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase