Всички са виждали предупреждението. В края на имейла то гласи: „Моля, помислете за околната среда, преди да принтирате“. Но хората, които се вълнуват от глобалното затопляне, може да помислят на първо място да не пишат толкова много имейли.

Все повече хора разчитат на електронните си пощи като организатор на живота им. Стари имейли, снимки и файлове от минали години остават непокътнати, очакващи да потърсите име, изгубен адрес или може би снимка на старо гадже. Проблемът е, че за съхранението на всички тези съобщения е необходима енергия. А въпреки вниманието на технологичната индустрия върху възобновяемите енергийни източници, появата на стрийминга и на изкуствения интелект само увеличава количеството на използваните фосилни горива за функционирането и охлаждането на сървърите.

Към момента центровете за данни потребяват около 2% от електроенергията в света, но се очаква делът им да достигне 8% до 2030 г. Освен това само около 6 на сто от всички създадени някога данни се използват днес, показва проучване на компанията Hewlett Packard Enterprise. Това означава, че 94 на сто от тях остават в голямо „кибер сметище“, при това с огромен въглероден отпечатък.

„Това се равнява на поддържането на авиационната индустрия за данни, които дори не използваме“, отбелязва пред Bloomberg Андрю Чой, старши анализатор в компанията Parnassus Investments в Сан Франциско.
Кърк Бресникер, главен архитект на Hewlett Packard Labs, казва, че центровете за данни използват енергия както за запазването на данните на потребителите, така и когато те ги използват по някакъв начин.

„Ако искам да направя нещо с данните си, те трябва да преминат през център за данни. А ако смятате, че изтривате имейлите, когато изпразвате Ricycle Bin-а, грешите. Многобройни копия на имейли дори отпреди десет години се съхраняват на сървъри в цял свят. А за поддържането им е необходима енергия“, отбелязва Бресникер.
Обемът на всички данни в света през 2018 г. е бил 33 зетабайта (1 зетабайт е равен на 1 трлн. гигабайта), но до 2025 г. той може да нарасне петкратно до 175 зетабайта, сочат данни на International Data Corp. Всеки ден светът произвежда около 2,5 квинтилиона байта с данни.

В този сектор „емисиите все повече излизат извън контрол“, казва Филип Зауати, главен изпълнителен директор на базираната в Париж компания Mirova, която се занимава с устойчиво управление на активи и е оценявана на 15 млрд. долара. „Трябва да намалим въглеродните емисии, а виждаме, че в IT сектора те се увеличават“, допълва Зауати.

В исторически план инвеститори, които ги е грижа за обществото, са привлечени от технологичните акции заради допускането, че това е индустрия с ниски въглеродни емисии. Някои обаче започват да преосмислят това.
Според Чой проблемът става твърде голям твърде бързо. Колко снимки остават непокътнати в облака? Има ли реална полза от свързана с интернет четка за зъби? Струва ли си да се харчи енергия за базиран на изкуствения интелект модел, който позволява малко по-бързи доставки на храна? (Създаването на подобен модел произвежда толкова въглерод, колкото пет коли през целия им живот.)

Parnassus е съсредоточена върху Advanced Micro Devices и Nvidia, компании, които проучват по-ефективни технологии за съхранение. Но според Чой истинските решения може да изискват по-радикални идеи.
„Може би данните са надценени като предимство за бизнеса, а никой не задава този въпрос. Ако малка група хора са единствените, които наистина се възползват от революцията с данните, какво правим тогава, използвайки цялата тази енергия?“, пита той.

До този момент основният отговор на технологичната индустрия е да купува повече възобновяема енергия с близо 6000 мегавата енергия от нефосилни горива през миналата година, което е три пъти повече от закупеното количество през 2017 г., сочат данни на BloombergNEF.

„Нуждите на центровете за данни се променят толкова бързо, че повечето компании не могат да наваксат“, казва Кевин Хаген, вицепрезидент на стратегията за социално отговорно инвестиране в компанията за центрове за данни Iron Mountain. Миналата година тя е купила толкова много енергия от възобновяеми източници, че започнала да я използва за стимулиране на продажбите, уведомявайки клиентите си с колко могат да намалят въглеродния си отпечатък, като използват сървърите й.

Но е възможно да няма достатъчно възобновяема енергия за задоволяване на търсенето от индустрията. Общата използвана електроенергия от Iron Mountain се е удвоила на годишна основа, казва Хаген.

Разбирането на проблема може да помогне за насочването на вниманието на повече компании към последиците за климата от съхранението на електроника. Този месец Microsoft представи първия по рода си калкулатор на устойчивостта за клиентите си на облачни услуги, така че да могат да виждат генерираните емисии от използваните от тях данни.

„Това е въпрос, който клиентите задават все по-често“, казва президентът на Microsoft Брад Смит. „Не мисля, че има съмнение, че ще станем свидетели на неумолим ръст на търсенето на технологии в цял свят през идните десет години“, допълва той.

BloombergNEF предупреждават, че повишаването на енергийната ефективност и други технологични подобрения едва ли ще компенсират произведените парникови газове от данните, дори ако бъдат въведени бързо. Енергията, потребявана при работата на компютър, вероятно ще нарасне над два пъти с появата на изкуствения интелект, свързването на повече устройства и извършването на повече работа в облака.

Но никой не знае колко енергия от фосилни горива се използва спрямо компенсираното количество. Бресникер казва, че технологичната индустрия е „напълно сляпа“ по отношение на истинската цена за съхраняването на данни.

Картината е замъглена от постоянното подобряване на ефективността и паметта, увеличаването на енергията от възобновяеми източници и изкуствения интелект, насочен към ефективността на центровете за данни.
„Не разбираме истински какъв е отпечатъкът“, отбелязва той.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase