Мердан Гапар е свикнал да позира пред камерата. 31-годишният мъж бил модел за китайския бранд Taobao, получавал добра сума пари за снимките и видеата, в които участвал. Но едно видео, в което Гапар е главен герой, е по-различно. Вместо в лъскаво студио или на модерна улица, той се намира в празна стая с решетки на прозорците. Мъжът стои нервно пред камерата, с притеснено изражение. Държейки камерата с дясната си ръка, той показва мръсните си дрехи, отекли глезени и белезниците, които са захванали лявата му ръка за рамката на леглото - единствената мебел в стаята.

Мердан Гапар може да е китайският Джордж Флойд

Видеото на Гапар, заедно с няколко текстови съобщения, са предадени на BBC. Заедно те предоставят смразяващо и изключително рядко свидетелство за тайните наказателни лагери в Китай, изпратени директно от там и показват какви щети нанася така наречената "борба с трите зли сили" - сепаратизъм, екстремизъм и тероризъм в региона Синдзян.

През последните няколко години се появяват множество свидетлества, че над един милион уйгури и хора от други малцинства са изпратени в лагерите. Китай твърди, че това не са наказателни лагери, а "доброволни училища за антиекстримизъм". Хиляди деца са изпратени там, разделени от родителите им, а жените насилствено са подлагани на методи за контрол на раждаемостта. Клипът на Гапар доказва свидетелствата за изтезания и тормоз, а също така доказва, че въпреки твърденията на Китай, че повечето лагери за превъзпитание са затворени, значителен брой уйгури все още са задържани без да има обвинения срещу тях. Моделът дори успява да заснеме документ, който показва какъв е психическият тормоз върху общността - в него властите призовават децата до 13 години да "се покаят и да се предадат".

Случаите на коронавирус в Синдзян растат, а лагерите са претъпкани. Това е поредната опасност за общността - лагерите да се превърнат в поредното огнище на епидемията. Правителството на Китай отказва коментар за BBC по въпроса.

Семейството на Гапар не се е чувало с него откакто получава тези съобщения. Те са наясно, че публикуването им в медийното пространство може да доведе до повече натиск върху него в лагера. Но това е единствената им надежда, че ще се хвърли светлина върху случая му и върху съдбата на хиляди уйгури. Чичо му Абдулхаким Гапар, който сега живее в Холандия, смята, че видеото може да стимулира общественото мнение по същия начин, по който го направиха кадрите с убийството на Джордж Флойд, които подтикнаха масови протести в САЩ.

"И двамата са жертви на насилие заради расата си. Но докато в Америка хората надигат глас, в Китай има само тишина", казва Абдулхаким Гапар.

Китайската мечта на Си Дзипин

Мердан завършва танци в Университета за изкуства на Синдзян. През 2009 година, подобно на много уйгури, той напуска региона и тръгва да търси повече възможности в големите китайски градове. Започва да работи първо като танцьор, а после - като модел във Фошан. Според приятелите му, той печелил по 1000 долара на ден.

На пръв поглед историята му е като реклама за динамичната, развиваща се икономика и "Китайската мечта" на Си Дзипин. Но истината е друга - още в самото начало Мердан е жертва на расизъм заради езика, културата и религията си. Той е посъветван да крие своя произход и да казва, че чертите на лицето му са "полуевропейски". И въпреки че имал достатъчно пари да си купи свой апартамент, той не можел да го регистрира със собственото си име и използвал това на свой приятел от китайски произход. Но тези несправедливости били нищо в сравнение с това, което го очаквало.

През 2018 година започват да се появяват лагерите и затворите в Китай, където са изпращани уйгурите. Причината е две брутални атаки през 2013 и 2014 година, за които е обвинена общността. Така китайците започват да гледат уйгурите не просто подозрително, но и със страх. Животът на Гапар се преобръща. През август 2018 г. той е арестуван за продажба на канабис и осъден на 16 месеца затвор. Приятелите му твърдят, че обвиненията срещу него са фалшиви.

Моделът напуска затвора през ноември 2019 г., но радостта от свободата е кратка. Месец по-късно полицията чука на вратата на Мердан и го отвежда. Според BBC срещу него няма други обвинения. Властите просто решили, че той ума нужда от "малко обучение сред местната му общност" - евфемизъм за лагерите. През януари семейството му получава разрешение да занесе топли дрехи и телефона му на летището. След това Гапар е качен на самолета от Фошан към Синдзян. Има свидетелства за много уйгури с подобна съдба, които са принудени да оставят живота в големите китайски градове и са върнати обратно у дома.

В продължение на месец семейството на Мердан е притеснено, че детето им ще се изчезне в превъзпитателните лагери. Но изведнъж те получават изключителни новини - той някак си се е добрал до телефона си и го използва за да комуникира с външния свят.

Разказът на Мердан за ужасът в лагерите

В няколко текстови съобщения Мердан разказва за ужаса, който преживява. Той първо е изпратен в затвор в Куча. "Видях 50-60 души натъпкани в малка стая, не повече от 50 кв/м. Жените отляво, мъжете - отдясно. Всички бяха облечени в така наречените "костюми от 4 части" - черен чувал за глава, белезници, окови за крака и желязна верига, свързваща маншетите с оковите. В стаята няма място нито да легнеш, нито да седнеш. В един момент той сваля чувала от главата си, за да се оплаче, че белезниците на китките му са прекалено стегнати. Полицаят започва да му крещи, че ще го пребие до смърт, ако още веднъж махне качулката.

"След това не посмях да говоря. Да умра тук е последното нещо, което искам", пише Мердан.

Той разказва за постоянните писъци, които идват от "стаите за разпити". Някои от затворниците имали въшки, други били болни. Приборите за хранене не били достатъчно за всички. "Полицаите караха хората с инфекзциозни болести да си вдигнат ръцете. Те бяха последните, които се хранеха. Но ако искаш да ядеш веднага, просто си мълчиш. Това е морален въпрос", пише моделът.

По време на пандемията в лагерите попадат и хора, които са заловени да нарушават карантината. Те били жестоко пребити. Всички затворници били принудени да носят маски под качулките.

"Качулка и маска - въздухът вече не ми достигаше", казва Мердан. Когато полицаите идват с термометри се оказва, че той и няколко други затворници имат температура. Преместени са в друга стая, където прозорците са отворени цяла вечер. Толкова е студено, че не могат да спят, а писъците от стаите за разпити са още по-силни.

Няколко дни по-късно затворниците са натоварени в минибусове и откарани на тайна локация. Мердан твърди, че това е център за контрол на болестите. Този път е сам в стаята и получава достъп до личните си вещи. Гардовете така и не забелязват телефона му. 18 дни след ареста, той отново е в контакт с външния свят. Праща видеото от килията си, разказва на близките си. След това съобщенията спират.

И до днес нищо не се знае за това, какво точно се е случило с Мердан. Властите отказват да дадат информация на медиите. Съдбата му показва, че дори и успешните уйгури като него - модел, който говори перфектен китайски и е успял в сферата си на работа, също са жертва на расизъм от страна на държавата.

"Цялото уйгурско общество е като Джордж Флойд, казва чичото на Мердан Абдулхаким Гапар. - Не можем да дишаме". 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase