Венета Григорова: Дано не се всява паника у децата в училище
Децата ни учат на много, без дори да го осъзнаваме
1 окт 2020 11:54, Мария Дуковска 
22
Снимка: личен архив
|
Проектът School is Cool представя мнения на родители на ученици за новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.
Днешната среща е с Венета Григорова, майка на две деца. Синът ѝ е бил в първи клас по време на извънредното положение, когато деца, учители и родители се изправиха за пръв път пред дистанционното обучение. По професия и образование е музикант, но в момента работи като координатор на спортна зала за групови занимания. Има две деца - момиче и момче на 6 и 8 години.
Как премина при вас дистанционната форма на обучение? Вашият син беше в първи клас по време на извънредното положение, как се справи той?
Дистанционната форма на обучение при нас не беше типичната, за която се коментираше по медиите и която се използваше масово. В 90 процента от времето преподавателят бях аз. Класната задаваше уроците във вайбър група, а написаните уроци и домашни връщахме, снимани пак по вайбър, но на лично съобщение. Тя сортираше домашните на компютъра си в отделни папки за всяко дете и даваше обратна връзка за пропуски и грешки. Контактът с нея беше предимно по телефона за четене и диктовки. Специално в тези моменти имахме известни затруднения, защото на детето му беше адски трудно да се отпусне и да се научи да комуникира нормално с учителката си по телефона. Имахме и тежки моменти, в които той прекратяваше разговора и не желаеше да продължи. Следваха много сълзи. С общи усилия се справихме и с този дискомфорт, но за детето не беше никак приятно. Тук е и моментът да споделя за ролята на класната му в тези тежки моменти. Тя се отнасяше с много търпение и емпатия към него, предполагам и към другите му съученици, в трудните им моменти. Все пак успявахме да вървим в ритъм с учебния материал по основните предмети, който класната задаваше ежедневно.
С времето изключихме някои от предметите, като музика, изобразително изкуство и технологии и предприемачество. Синът ми категорично отказа да работим по тях, вероятно защото това са предметите за разтоварване и повече общи занимания със съучениците, които в този момент отсъстваха от живота му. Нямаше ги груповите занимания дори и онлайн с учителката. Нашето „онлайн обучение“ беше „домашно обучение“. Констатирам го с дълбоко разочарование и вътрешен непримирим гняв.
Как успяхте да съчетате професионалните задължения с родителските ангажименти и имате ли резервен план, ако се наложи отново да се премине в даден момент към дистанционно обучение? И какво бихте искала да се подобри, ако се мине на онлайн обучение?
По време на т. нар. карантина, фирмата, в която работех, затвори със заповед на тогавашния министър на здравеопазването, тъй като е в сферата на спорта и невписващите се в обстановката групови спортни занимания. Съответно бях през цялото време у дома и успявах да съм ангажирана само и единствено с децата си. Резервен план имам, тъй като работното място, което избрах след двете поредни майчинства, като работно време е съобразено изцяло с възможността ми да реагирам, ако се наложи отсъствие от училище или градина на някое от децата, без това да повлияе негативно върху служебното ми положение. Както знаем, повечето компании в България не са особено „Mom friendly“, но както сме свикнали да казваме – тука е така. В дистанционната форма на обучение бих искала да се промени начинът на провеждането ѝ, което в нашия частен случай означава да имаме визуален онлайн контакт с преподавателката и съучениците. Това определено би стимулирало детето много повече.
Какви са притесненията и надеждите ви за новата учебна година?
Притесненията ми са основно в прекомерното всяване на паника у децата. Също така ме притеснява прекалената дезинфекция на ръцете на децата. За щастие класната на сина ми предпочита и насърчава децата да използват предимно сапун и вода за тази цел. Това е един наистина огромен плюс, който отчитам с голямо облекчение.
Другите ми притеснения са свързани със социализацията на децата. Допреди няколко месеца учехме децата да споделят играчки, храна. В момента е забранено, което неминуемо ще повлияе върху това им умение. Между другото това е парадокс – от момента, в който децата ни започнат активно да общуват с връстници, ние правим всичко възможно да ги научим да споделят. Доста от родителите, които четат, ще се съгласят с мен, че това наистина е предизвикателство за доста от децата. Сега всичките ни усилия са хвърлени на вятъра и връщаме децата в изходно положение. Надеждите ми за новата учебна година са тя да е максимално присъствена и разбира се, здрава.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
Абу и тая е една лигла! Обучението е било асинхронно.Какво домашно обучение? Явно учителката просто не е имала лаптоп или е предпочела децата да пишат повече домашни, но с консултации по всяко време по телефона вместо да дремят онлайн.Да кажа , че онлайн просто може да се изключиш и да кажеш, че има проблем с нета, да заглушиш учителя, да ядеш, да си пилиш ноктите, да си чатиш по телефона, да правиш секс или даже да заспиш по време на час!
Русофилията и джендерастиятa, налагана от ЕС като нова (не)нормалност, са в една категория, бидейки и двете са враг на Българщината. Сегашните толераcти, милеещи за бежанци, открита експресия на содомия и еднополови бракове са довчерашните комсомолски активисти и децата им. Тогава скандираха лозунги на руски, сега на английски. Но посланието е едно и то е антибългарско.
Глупаво е всички русофили и подобните им само да пишат глупости из форумите. Това е новата реалност, трябва да свиквате. Този вирус е етап от еволюцията на живота. Ако трябва и всеки сам ще се образова ако иска. Просто свиквайте, нещата се променят, и няма нужда от хленчене. Всеки иска детето му да ходи в класна стая и да е сред много деца, обаче нещата се променят. Докато не спрете да говорите ехидни неща по българските лекари нищо няма да се промени.
Какъв е този проект - SchoolIs cool, кой го финансира и защо е с такова име, на чужд език с чужда азбука?! Въпросът ми е риторичен. Явно иде реч за някоя еврейска, антибългарска неправителствена организация с идеална цел - я Отворено Общество (най-вероятно е да са те, защото дъртия евреин Сорос много обича да се цели в децата и младите), Америка за България или БХК?
Спонсорирани публикации
Инвестор.БГ АД © 2001-2024 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |