Цветна среща

Изложбата "Лица" ни среща отново с Нечо. И става все по-цветно и усмихнато...
12 мар 2009 16:00, Елена Пенева
10
Цветна среща
Снимка: Личен архив

Запознахме се с Недялко Иванов – Нечо, преди около две години, когато за първи път показа картините си в Дома на киното.

Днес, 12 март, той открива втората си самостоятелна изложба „Лица“ в галерия Париж.

Експозицията ще се състои от четиринайсет рисунки, показващи различни човешки лица и фигури.

Те са ярки и наситени със специфичния за Нечо колорит и авангарден стил, който трудно се вмества в определения.

Разгледай някои от тях тук.

Затова отново се срещнахме с художника и го разпитахме за всичко ново около него. Ето какво ни отговори...

След като направи първата си изложба преди 2 години, защо тази е обявена като дебютна?

Така усещам нещата сега. Миналата изложба сякаш беше подготовка за тази, там бях събрал доста различни неща, но честно казано, не се усещах съвсем подготвен.

Пък и бях изложил в Дома на киното, където е чудесно място, но не е галерия, погледнато чисто професионално.

Технически тази изложба е втора, но вътрешно аз я усещам като дебютна.

Предишната я направиха по-скоро приятелите ти... И този път ли те бяха инициаторите?

Аз бях. Имах си листче със задачи за 2008. Изложбата беше една от тях, но стана за 2009-а.

Доволен съм от създаденото през последната година. Гледам първите и последните моливи и виждам развитие.

Какво включва листчето за тази година?

Още нямам такова. Малко развейпрах го давам. Иначе мисля до Барселона да се метна при първа възможност. Повече пътуване, повече контакти.

Ранните ти картини, както и тези „Лица“ бяха фрагментарни, но усещането беше по-скоро за някаква криза, вглеждане във вътрешно криво огледало. Сегашните изглеждат по-позитивни – има ужасно много усмивки в тях...

Надявам се да е така, рисувани са през последната година, а в този период ми се случиха страшно нови и позитивни неща.

Това си личи и в някои от картините. В други пък се виждат стари демони...

Кой е демонът, който те кара да рисуваш?

Демони колкото искаш, страхове – също. Аз рисувам само когато съм подложен на някаква емоция – красива или лоша. В някаква степен рисуването при мен е много личен процес, понякога терапевтичен.

Затова и някои от нещата плашат хората. Но по-добре да плашат тях, а не да са вътре в мен, ха-ха.

В предишното интервю каза, че търсиш вътрешна хармония. Намери ли я?

Събирам се парченце по парче, все някога ще бъда цяла и хармонична личност. Но сега се усещам много по-удобно в кожата си.

Ако трябваше да изсвириш сегашната изложба, какво щеше да звучи от китарата?

Джак Джонсън. В някои от картините усещам нещо спокойно и хубаво също като при Джак, с който се облъчвам напоследък.

Ще видим картини, рисувани с моливи... как се реши на промяната? Защо се отдели от акрила?

По-скоро това е завръщане. Завършил съм графика в гимназията и пътят към живописта беше бавен и методичен.

В началото плахо с моливи, после с пастели и накрая с масло и акрил.

Какво те накара пак да го пробваш?

В моливите успявам да съчетавам цветовете така, както ми харесва. Пък и не изисква добра техника.

Аз наблягам на емоцията, а не на техническото изпълнение. С маслото не мога да постигна този резултат както с моливите все още.

Точно тази цветност изглежда като завръщане към детството...

А, мен детството не ме е напускало никога. Мисля, че това си личи, ха-ха.

Какво рисуваше като малък?

Разни батални сцени, турци се бият с въстаници, Втората световна война. Сега, като се замисля, ми звучи странно, но това е положението.

А в ученическите години не мога да се похваля с някакви резултати. Съзряването при мен става по-бавно.

Ха-ха, на колко се чувстваш?

По принцип съм на 26. Иначе менталната ми възраст варира всеки ден. Понякога съм на 16, понякога ме удря философщината и ставам един зрял и умен. Разнообразието е хубаво, но не бързам да порасна в лошия смисъл.

Какво гледаш и четеш напоследък?

Имам ужасна памет. Да видим... прочетох "Златният телец", а сега съм на Туве Янсон – много по детски магично. Филми не гледам вече толкова колкото преди.

Явно повече си вън, отколкото вътре...

Май така излиза, хе-хе...

Лица“ е в галерия "Париж" (ул. "Париж" 8) до 28 март.

Нечо е на nechoart.com. 


10
Напиши коментар Коментари
9
0
 
0
 
! Отговори
she_so преди 8 години
Честита изложба!
Картините на Нечо винаги са ми харесвали. Много.
Няма да правя `преразказ по картинка`, нито ще се впускам в умни културтрегерски словоблъсканици.
Терсене ми е за това, че поредно се сблъсквам с невъзможността на тия, чийто очи гледат прихлупено, не да оценят, колкото да се зарадват на таланта на една ярка и дарена с въображение личност.
Но, въпрос на въображение. И умение за Виждане...
Успех, Нечо! :)
8
0
 
0
 
! Отговори
eleni.blog.bg преди 8 години
Ако картините не ви харесват - защо изобщо ги коментирате?
Ако Елена Пенева ви дразни - защо си правите труда да четете текстовете й?

И... кой ви е излъгал, че просташките коментари са cool? Не са.
7
0
 
0
 
! Отговори
Вивиян преди 8 години
Може би са интересни, но чувствата, които изпитвам като ги гледам са мрачни и тъжни. Затова не бих си взела подобна картина...
6
0
 
0
 
! Отговори
artdnes.blog.bg преди 8 години
Има обективни начини да се оценят художествените качества на картините, но те са за колекционерите, кураторите и галеристите. За всички останали съществува само един въпрос - харесват ли ти картините или не. Ако да, значи за теб художникът е добър и картините му са въздействащи. Ако не, просто не е твоят художник.
Всичките 7 коментара са на хора, които не харесват картините. Но статията е прочетена от много повече хора - всеки от тях си има мнение, което може би е различно.
5
0
 
0
 
! Отговори
преди 8 години
Тоа Генийй! Браво! Б.ааасии уникалните картини. С повръщане рисувам по-добре и по-живописно!
4
0
 
0
 
! Отговори
преди 8 години
Картините са ужасни, а се пише вече втора статия за този момък. Елена, я си признай, гадже ли ти е?
3
0
 
0
 
! Отговори
ники преди 8 години
ДОКОГА ЩЕ НИ ЗАНИМАВАШ С ГЛУПОСТИ ЛЕНЧЕ
2
0
 
0
 
! Отговори
LL преди 8 години
Са на тоя баща му на кой от екипа е партия та ни занимавате с него ? Ама наистина ...що за картини са тва ?
1
0
 
0
 
! Отговори
bji преди 8 години
На какви ли не простотии викат - изкуство. Ужас.