Кредиторите на Украйна, включително Franklin Templeton, отправиха предложение за преструктуриране на дълга, което включва удължаване на срока за погасяване с до 10 години и намаляване на лихвените плащания с около 500 млн. долара, съобщава Bloomberg.

Предложението, представено на 9 май от група кредитори, притежаващи около 8,9 млрд. долара от украинския дълг, включва погасяване на облигациите за период от седем години, започващ през 2019 г., твърди източник. Групата твърди, че планът отговаря на трите цели в спасителния пакет на Международния валутен фонд (МВФ), допълва източникът.

Финансовият министър на страната Натали Яреско заяви на 21 май, че кредиторите „трябва“ да приемат загуби от около 20 млрд. долара по държавните ценни книжа (ДЦК). Групата, която ги притежава обаче, смята, че натискът за т.нар. „отклонение“ е своеволен и политически мотивиран. Разривът подчертава колко трудно ще е за Украйна да покаже на МВФ, че е постигнала достатъчно напредък в преговорите по дълга си преди средата на юни, за да получи следващия транш от финансова помощ.

Това повишава и вероятността двете страни трудно да достигнат до компромис преди падежа на 23 септември на ДЦК за 500 млн. долара и купон от 6,875%. Други облигации с променлив профил включват 2,6 млрд. дълг с падеж през юли 2017 г., който в момента се търгува за 46,6 цента за долар.

Ключов проблем в сделката е настояването на Украйна, че предложението на кредиторите не отговаря изцяло на трите цели, поставени от МВФ за подобряване на устойчивостта на дълга за повече от 10 години. Икономическата ситуация в страната е в лошо състояние след анексирането на Крим от Русия през март 2014 г., което предизвика сепаратистки конфликт в източните райони. Икономиката потъна с почти 18% през първото тримесечие на годината.

Първата цел на МВФ е да се спестят 15 млрд. долара за следващите четири години. Втората изисква намаляване на съотношението на дълга до по-малко от 71% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., а според последната цел брутните финансови разходи в бюджета трябва да достигнат до средно 10% от БВП в периода между 2019 и 2025 г.

Предложението на кредиторите постига тези цели, понижавайки лихвените проценти и тежестта на главницата в началото, твърди източникът. Падежът за изплащане е различен по различните ДЦК и планът ще доведе до икономии за Украйна на стойност 15,8 млрд. долара за първите четири години, което е повече от целта на МВФ. През последните години Украйна ще трябва да изплати по-високи купони и постепенно да изплати главницата.

Групата на кредиторите отказа да потвърди детайлите на предложението.

„Макар да не сме съгласни, че критериите на Украйна са непременно най-добрите мерки, комисията направи най-доброто си предложение и създаде нещо, което или отговаря на изискванията на суверена, или ги надвишава“, казва Blackstone Group International Partners LLPот името на комисията на кредиторите. „Предложението на комисията е важно, а приносът в него е значителен“.

Украйна, която е съветвана от Lazard Ltd, твърди, че няма да успее да отговори на целите без да бъде намалена главницата – позиция, която се подкрепя от анализаторите на редица банки, включително Citigroup Inc и Bank of America Merrill Lynch.

“Необходимо е намаляване на купона и номинала, за да се постигнат трите цели на МВФ за средносрочна устойчивост на украинския дълг“, заяви финансовият министър на страната, повтаряйки позицията на правителството.

Franklin Templeton е най-големият кредитор на страната, като след него е Русия, която заяви, че няма да предоговаря условията по 3-милиардните еврооблигации с падеж през декември, които бяха закупени по време на режима на бившия президент Виктор Янукович преди да бъде свален от власт през февруари 2014 г.

Другите членове на комисията са BTG Pactual Europe LLP, TCW Investment Management Co и T. Rowe Price Associates Inc. Групата е в близък контакт с притежателите на поне още 1,1 млрд. долара дълг, се казва в изявлението от 18 май.

Кредиторската група не вижда фундаментална икономическа обосновка защо отклонението е правилен подход, а Украйна също не е предоставила обяснение за това, твърди източникът. По-голям спасителен заем от 40 млрд. долара предвижда западните правителства да увеличават помощта си чрез 7,2 млрд долара в двустранни заеми или гаранции.

Напрежението между кредиторите и Украйна пламна по-рано през май, когато и двете страни се обвиниха една друга за протакване на процеса, сигнализирайки, че си комуникират чрез медиите, а не на лични срещи. На 19 май Украйна, чийто международни резерви намаляха с 50% през миналата година, получи одобрението на правителството да наложи мораториум върху плащанията по купоните, ако се наложи.

Още икономически новини може да намерите в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase