11.11.2004. За първи път стъпвам в Студентски град. Живея в другия край на столицата. Почвам работа като танцьорка в дискотека. Оттогава четири пъти седмично изучавам детайлно обитателите, сградите, квартирите, заведенията и забавленията на този софийски жилищен комплекс.

Запознавам се много студенти, които не са ми колеги. Ходя им на гости. Ходя по купони, пия от ракията и евтината им водка, спя в стаите им, ям от туршиите, правя кафе на бързоварите им. Наблюдавам и подслушвам, опознавам и разбирам. И….

Не, Студентски град не е село. Той е море. Евтин курорт с къмпинг на Южното Черноморие.

Там няма баби и дядовци, а предимно студенти.

Там не се плетат чорапи, а интриги.

Там няма кокошки (освен няколко, но няма да назовавам по имена), няма градини, няма остатъци от патриархална идилия.

Там винаги има нощен живот- и през декември винаги има хора навън – изтрезняващи и ядящи евтини сандвичи и пици на парче.

Там има предимно българи, защото е евтин курорт и може да си го позволи и човек от Попово и Дупница.

Единствените чужденци са македонци и сърби, няколко от бившия съветски блок и това е.

Там никой не е у дома си. И всички са по чуждите стаи. Нелегално, по две студентки на легло като в източноевропейска порно продукция. Две студентки и милиони хлебарки – като малките буболечки на плажа- само дето тези не ти влизат в ушите, за да те събудят точно навреме за изгрева. Затова в Студентски град слънцето само залязва - поне има свидетели само на това.

Никой не става да пасе овцете в 6 часа, защото тревата е изпушена миналата вечер. На купона. В еди-кой-си блок, в еди-коя-си стая.

След това се ходи на дискотека. А дискотеките са много. Като на морето – евтини,с български алкохол и страхотни мадами. Да, ок, те не пазаруват от Витошка. Но са модерни. Модерни са и са евтини почти колкото алкохола. И са истински- български, от Своге или Карнобатски. Не са с обувки по 300 лева. Не са с удължени и изрусени в “Дима стил “ коси. Не си падат само по Мерцедеси. Защото в студентски град и Ладата е кола. Нищо че редовно я разбиват заради странната регистрация. Това не е Слънчев бряг. Не е Златни пясъци. Тук е важно да преживяваш и да се забавляваш. Всяка вечер. Някъде…

Студентски град не е в София. И го разбираш най-добре в елементарни ситуации.

Мими ми е колежка и танцуваме заедно. Мими знае как се стига до Централна гара. Само това знае. Пазарува от Русе, защото не знае къде да отиде да си купи дрехи от София. Уговаряме се да я водя. Не знае къде е сградата на Ректората. Мими живее в Студентски град от 4 години. И учи в Националната Спортна Академия. Пропусна спирката на Ректората. Черпих я кафе. Купи си блузка. И й показах най-важната дестинация в столицата – Биад.

Ели е гримьорка. Учи финанси. От Силистра е. Обича розовия цвят и огромни мъже с големи мускули и “ от онези високити, ама модиерно облиечиени, и красиви”. Разказвам й вица за “приятно ми е Имил- и на мен – Илена”. Смее се.

След половин час ме запознава с целия етаж - всички по кърпи, халати, сутиени – тече трескавата подготовка за вечерта. И аз се готвя с тях. В един момент си признавам, че не съм ходила на чалга дискотека. “Никога!?!?” “Никога.” Сефтосват ме.

За пръв (засега и последен) път влизам в тези така типични бг клубове. Ухаа, млади студенти са се качили по масите и оп-опса. Красиви, дългокоси и разсъблечени мацки мятат гюбеци. Всички знаят песните. Освен мен. Аз не живея на морето…

Приближава се гларус-леко пиян и ми говори. Казвам му да се разкара - няма проблеми - риба в морето - колкото искаш. Идва друг- този е симпатичен. Казва се Борис и акцентът му не се забелязва. Пием и ме кара да му танцувам, щом съм танцьорка. Не успявам. Пием и ме пита от къде съм. От София, ама съм родена в неговия град. Пием и ме кара да му духам…Става ми смешно и се смея. След това само пием.

Да тук си на море, тук се прави секс - колкото искаш и когато искаш - не се брои, защото не си вкъщи. Няма задръжки, няма прегради, а портиерите са много разбрани. Ню Йорк ??? Неее, бейби - сексът и градът никъде другаде не са толкова устойчиво словосъчетание. Красота и свобода, вълни от изпити и почивки, дюнери с пясък и бира и шкембе за лев и педесе…

Накрая искам да завърша с една друга реална история. Преди няколко години посред нощ срещам Мартин Карбовски пеша при Хемус. Обяснява на общия ни познат, че си оставил колата в центъра и отишъл пеша до Студентски град, да си припомни студентските години. Ааааааах, морето - в мен остава….

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase