Истории, които ни помагат да погледнем с други очи на случващото се около нас, ще се прожектират от 2 до 4 октомври в Чешки център като част от програмата на Кинофабрика.

Часовете са от 14.30 до 20.00 часа, а филмите ще са съпътствани от разговори с кинокритика Боряна Матеева, журналиста Дияна Иванова и преподавателя по социална работа Румен Петров. С тях, както и с част от авторите на филмите ще си поговорим за това  „кои сме ние", „защо ни се случва това, което ни се случва" и „как да живеем със собствените си травми".

Общуването с онези образци на документалното кино, които са включени в поредицата Кинофабрика, помага да погледнем с други очи на живота си, да свържем двете си половини, да им позволим да влязат в разговор, дори и той да не е приятен; помага ни да разберем премълчаваното и да се ориентираме в един понякога съзнателно оплетен лабиринт от най-новата ни история.
Модератори: Боряна Матеева - кинокритик, Дияна Иванова - жуналист, Румен Петров – преподавател по социална работа.

Откриването е на 2 октомври от 17.00 часа с "Технология на злото". Режисьорът Марта Илиева ни припомня за насилственото преименуване на българските турци, което е последвано от експулсирането на 300 000 от тях в съседна Турция. Най-масовото престъпление на българския комунизъм, разказано за първи път през документи на МВР, БКП и още четири архивни институции.

Репортаж от протестния митинг на русенски граждани срещу екологичното замърсяване на града от румънски завод ш ще видим от филма на Юрий Жиров "Дишай". За първи път от десетилетия обществото се изправя открито срещу партийните функционери, опитващи се да потулят случая. Паметната прожекция на „Дишай” на 8 март 1988 в Дома на киното става повод за създаване на Обществения комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България. Филмът се превръща в един от символите на промените, които ще настъпят през 1989. Инкриминиран е от официалните власти. По-късно режисьорът го премонтира и му придава по-завършен вид.

Следва "Черната хроника" на Елдора Трайкова за дните след ядрената авария в Чернобил. Ръководителите на държавата гледат от екрана и лъжат нагло и безцеремонно, без страх и свян собствения си народ, от когото е скрита ужасната истина за последиците.

Малина Петрова представя "Фермата". Петър Пазачев става Герой на социалистическия труд през 1951. Той е най-младият „герой” – само 16 годишен. Какво му е донесло званието, как се е променил животът му, какво се променя в живота на всички – за това разказва този филм. Конкретните наблюдения в животновъдството са заредени с морално безпокойство и критичен патос. Подобно на "Виновни няма" (1986) и "Пантеон" (1987), "Фермата" е негласно забранен и се върти само на закрити прожекции.

Ученици от софийска гимназия изразяват любовта си към Джон Ленън с графити върху стената на Нотариата в София във филма на Искра Йосифова "Стената". Надписът „Джон, ти си в нашите сърца” е изтълкуван като „чуждо идеологическо влияние” и става повод за остра дискусия с представители на Партията и комсомола. Драматургично и изобразително се сблъскват два възгледа за живота – младежкото свободомислие и нормите на идеологическата машина.

Какво се случва "Когато ни нападне империализмът" ще ни разкаже Мария Траянова, която ни връща в лятото на 1989. Империализмът за пореден път се готви да ни напада… В един бургаски завод вземат мерки - трудовият колектив е изведен на учение по гражданска отбрана. Три дни и три нощи продължава репетицията за най-лошото… Режисурата е дистанцирана и оставя героите да се разкриват сами. „Ако чужди зрители видят този филм, може да си помислят, че това е черен хумор или гротеска - пише Иво Драганов. - А всъщност става дума за неподправена действителност. Времената бяха такива, че гротеската се покриваше изцяло с реализма…”

Дом №8 на Николай Волев ни отваря вратите към питомците от Дома за олигофрени. Персонажите се подготвят за празника на дететмаршировка и масови физкултурни изпълнения. Там, където увредените деца не се справят добре, се прилага и физическо насилие. За първи път се третират въпросите за непълноценните хора, табу в социалистическата държава. Филмът въздейства и като мощна метафора на реалния социализъм.

Последното предложение е "Като на кино" на Юлий Стоянов. Единственият грях на Стефан Власков е, че е роден в богато семейство. Този факт превръща живота му в кошмар. През 50-те години е изпратен в лагер, а след освобождаването му ДС продължава да го преследва. Но чичо Стефан е влюбен в киното и благодарение на това успява да оцелее през всичките трудни години. Артистичен портрет на един заклет киноман и на времето, в което да обичаш американските филми беше знак за неблагонадеждност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase