И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Сред "Глутницата"

Шест момчета живеят, откъснати от света в Ню Йорк. Родителите им ги бранят от външни изкушения, като не им позволяват да излизат от апартамента им, докато не пораснат. Единствената възможност да усещат какво се случва отвъд стените, е киното. Децата растат, докато разиграват сцени от "Криминале", "Властелинът на пръстените", "Кучета в резерв"... и покрай тези и други филми се повлияват и изграждат отношението си към случващото се. Обучава ги майка им, а в Америка няма закон, който да задължи някой да извежда детето си навън.

В първия месец, в който излизат от дома си, се срещат с режисьорката Кристал Мозел. Те привличат вниманието й с външния си вид - рошави и дългокоси, носещи странни дрехи. А тя ги приема като находка. Решава да ги заговори. Първоначалното й намерение е да направи късометражен филм за тях, но само, докато не се сприятеляват. Моментът, в който се срещат е още пресен за тях. Те още не са добили представа за живота, истинския, онзи извън филмите. В следващите четири години Кристал успява да ги съпътства в новите им приключения, в света отвъд изолацията им. Снимайки удивителното им всекидневие, се появява "Глутницата" (The Wolfpack). Филмът печели наградата за документално кино на фестивала за независимо кино "Сънданс" през януари 2015 г. Режисьорката е наградена и за най-добър филм на фестивала в Единбург. Сега, заедно с още 124 филма, се бори за номинация за тазгодишните "Оскар"-и.

Иначе филмът има и доста силно участие по света. Само в САЩ той е прожектиран в 86 киносалона и се превръща в третия най-гледан документален филм в бокс офиса на Северна Америка. В Европа вече е показван в Англия, Холандия и други страни. У нас бе прожектиран в рамките на  So Independent и спечели наградата на публиката. Филмът бе представен лично от продуцента му - българката Изабела Ценкова.

Още по-важното е, че докато снимат този филм, животът на момчетата се променя. Тяхната мечта да станат част от киното се сбъдва. На премиерата в Америка се запознават с актьори като Робърт Де Ниро и Дейвид Ръсел. Също така част от филмчетата, които са си снимали, докато са били в изолация са събрани в изложба в една от най-значимите галерии в Ню Йорк. Хората са се редили на опашка, за да видят реквизитите им, да погледат филмите им, провокирани от голямото кино.

Изабела Ценкова

Заминава от България още  през 1989 г. със семейството си - майка, баща, брат и сестра. Била е едва на шест години и от родината помни най-силно двора на баба и дядо, играта с братовчедите. Посреща падането на Стената в Австрия.

Кариерата

Изабела влиза някак естетвено в киното. Едва 12-годишна работи при учителка по актьроство. Четири години по-късно е в кафене, където се срещат режисьори и други хора от киното. Запознава се и с тях. Интересува се от литература и история и някак след толкова прочетени книги, киното се оказва просто следващата стъпка за нея в разказа. Така навлиза в игралното кино. Зад гърба си има две игрални продукции, а с "Глутницата" дебютира и в документалното. Много й харесва. Най-вече й допада разкриването на една истинска история.

"Толкова е по-различно от това да хванеш написан вече сценарий и да сглобиш частите му. А тук търсиш. В момента повече врати се отварят към документалното и преминаваме към една ера, където документалното кино вече привлича много повече хора", разказва Изабела и допълва, че игралното кино в момента се опитва да се доближи до документализма, докато документалното използва похвати от игралното кино.

"Хората търсят нова форма на кино, където има хибрид от двете. С нашия филм се случва точно това, тъй като героите ни играят филми и постепенно границата между тяхната игра във филма и това, което снимаме за тях се слива".

У нас

У нас по време на фестивала Изабела участва и в уъркшоп, където проследи пътя на един филм - влизането му във фестивал, дистрибуцията и маркетинга му. "Много е важно всеки един режисьор и продуцент да знае крайната цел на собствения си филм и как всъщност  да се стигне до точно тази публика, за която е направен", отбелязва продуцентът.

И въпреки, че целият й съзнателен живот минава в Америка, Изабела решава още като тийнейджър да посещава родината си. Така е у нас всяка година, след навършване на 17-ата си годишнина. Завървза добри запознанства, дори се жени за българин. Осведомява се за случващото се.

"Много се интересувам от развитието на една държава, която все още преминава от социалистическото към капиталистическото състояние. Живея в град, който е голям, колкото тази страна. Там е много лесно да си анонимен, а тук има друго съществуване. Всеки познава всеки. За мен най-важното са връзките между хората. Любопитно е как всички са израснали заедно и изведнъж тръгват в различни посоки – и икономически, и политически, и морални. Този процес е изключително интересен и е хубаво да се проследи, защото никъде другаде не може да се погледне толкова отблизо, толкова човешки", заключава тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase