1234567

Боряна Минчева познава киното отвътре, подробна е към детайлите в него, разчита знаците му, защото именно нейната професия на киносценограф позволява да опознаем персонажите по-добре. Работила е с едни от най-добрите ни автори – от Захари Жандов и Анжел Вагенщайн, през Зако Хеския, Иванка Гръбчева,  Дочо Боджаков и Едуард Захариев. Участвала е и в много международни продукции, сред които  "Хитман" на Ксавие Жан през 2007 г., продуцент Люк Бесон където e set decorator(художник на интериора и реквизита) от българска страна, с главен дизайнер – Жак Бюфноар, носител на Сезар и Оскар  , "Тувалу" костюм дизайнер, "Орденът" на Хелдон Летич, където е асистент на Елза Замперели, носител на "Оскар" за костюми за филма "Танцуващият с вълци" и много други. Нейна е заслугата за атмосферата и в новия филм, посветен на Атанас Буров "Останалото е пепел" с режисьор Георги Костов, оператор Емил Топузов и продуценти Христо и Николай Христови.

Останалото е пепел

Подобни исторически филми не се правят често у нас. Причината в повечето случаи е прозаична – финансовата бариера, но от друга страна не всеки режисьор е подготвен за такъв филм. "Трябва да имаш куража да разкажеш историята, по начин, който да докосне съвремието, днешното взаимоотношение между хората. Знаците са много", разказва пред Dnes.bg Боряна Минчева, която припомня, че единствената скорошна историческа продукция е "Възвишение" на Виктор Божинов по романа на Милен Русков.

Самата тя се подготвя за подобен филм, изучавайки епохата до степен да повярва, че живее в нея. "Има неща, които са характерни за  времето тогава и когато човек започне да работи, трябва да ги познава детайлно. Дори да си представя, че живее  в онова време. Получава се „раздвоение на личността“, тъй като хем живееш в миналото, хем разполагаш със съвременните материали и техника, с които да имитираш всичко, което хората са създавали  вече около себе си.", разказва Боряна.

Всъщност Буров за втори път пресича живота й. Преди "Останалото е пепел" работи по сериал за българския политик, с който се заема Иванка Гръбчева по сценарий на Свобода Бъчварова. "Трябваше да е от 27 серии и да започва от младежките му години – още от Женева, Сорбоната и идването му в България, където израства и като политик. Проектът бе спрян, въпреки че вече бяхме в етап на подготовка“, спомня си сценографът. По-късно проектът бива продължен ("Жребият"), но Боряна  вече не участва в него поради заетост в друга продукция. Ето, че в "Останалото е пепел" отново има възможност да се потопи в същата обстановка и да проследи част от живота на българския политик и икономист. „С едно уточнение, че филмът е фикция. Измислена история е, а не реално събитие, което се е случило на въпросната персона. Продукцията е просто повод да разкажем за тези събития, които бяха позабравени във времето. Буров е много интересна личност и заслужава да му се обърне внимание!", разказва  Боряна.

Цялостната сценография е подчинена на работата й с режисьора Георги Костов, оператора Емил Топузов и подкрепата от страна на продуцентите - Христо Христов и Николай Христов. По думите й,  сложността на този проект е, че с малкото пари, с които разполага екипа, измислят пространство, което да се ползва няколко пъти с преустройства и тотално преобзавеждане. Една от стаите в къщата на Буров се трансформира няколко пъти, а самата къщата впоследствие става локал. Вагонът се превръща в самолет, а кабинетът на сенатора Смит се трансформира във вила в Чамкория и мазе. "За да стане това възможно, работихме предварително с Жоро  и Емо на чертеж и скици. Те знаеха как ще се преобразуват пространствата в подкрепа на мизансцена, откъде ще има прозорци и лампи за атмосферата и помощ на изображението на филмовия разказ." Любопитен елемент е бюрото на Буров. Оригиналът е в музей. Копието, което е заснетото в продукцията, е взето от антиквариат и върнато отново там. Оригинално е бюрото на сенатор Смит и комплектът от библиотеки, които са взети под наем.  Вградените библиотеките в кабинетът на Буров са изработени за продукцията . Те се трансформират във витражи и огледала като част от декорацията на  локала. Сценографката благодари на целият екип от арт департамента, на асистентката си Лилиана Данчева, на реквизиторите Жоро и Жан, на главните конструктори  Николай Петров и Борислав Ризов и техните сътрудници, на патиньорите под ръководството на Михаела Стоянова, на закупчиците, на всеки, който е работил  в екипа макар и за няколко дни, на Диана Цветкова (костюмографа) за съдействието. "Благодаря Ви, момчета и момичета за всеотдайната работа! Без Вас този проект не би могъл да се осъществи, чертежите и скиците не биха се реализирали."

Боряна Минчева се познава с режисьора и оператора  още от снимките на "11 А", а с продуцента от Блян за щастие“. Надява се отново да работят заедно, защото вече са намерили пътя един към друг, което е особено важно в киното. "Това е екипно изкуство и когато има съмишленици можеш да реализираш идеите  за даден проект и да изпиташ удоволствието от занаята, а това е прекрасно!" В ролята на Буров влиза Асен Блатечки, а сюжетът е любовна история между журналиста Джордж Смит (в ролята Нейтън Купер) и героинята на Диляна Попова - Мария.  Сюжетът не отговаря на реални събития. Той е повод да преоткрием Буров и проблематиката на това време, като неминуемо правим сравнение със съвремието. Костюмите са създадени от Диана Цветкова. Те и декорите са направени след задълбочени проучвания и пренасят зрителя в смутното време на есента на 1944 година.    

Тайните на сценографа

"Ако влезеш в стая, където е тотална суматоха, може да предположиш, че там живее артистичен човек и обстановката е неговия „хаос на чувствата“. Но ако в помещението всичко е подредено като в аптека, може да те полазят тръпки в очакване на среща с ледено студена личност на перфекционалист – фанатик. Това са различни ситуации, които помагат на разказа, на режисьора, на оператора, като поясняват определена сцена", споделя още сценографката. По думите й, средата, която обитава героя, дрехите му, несъзнателно действат на зрителя. "Киното може много повече да разкаже, ако плъзне камерата в кабинета на персонажа, в спалнята, в бара, който посещава.", разказва Боряна и допълва, че така асоциативно се натискат „бутончета“ от емоциите на човека - зрител. "Това е така, защото информацията идва през очите, провокирана от сценария. Когато зрителят в залата вижда някаква среда, обстановка, тя започва да му действа емоционално и той е подготвен за частици от секундата за следващото действие или разговор, който ще се случи", отбелязва тя. Така сценографът подготвя визуално зрителя за историята или допълва думите, които са премълчани. "В началото е словото, но то се превръща в образ, който достига до съзнанието, където се преработва и тогава до съзнанието достигат думите“, разказва още Боряна.  Нейните тайни в професията са градацията на пространствата, цветът и светлината, фактурността и детайла. "Любими са ми лампите", разкрива тя и допълва -. За "Останалото е пепел" изработихме много лампи и шапки за смяна, които използвахме, но те бяха изключително необходими". Боряна си избира детайл, който ще я вдъхнови и който знае, че е характерен за героя. Той трябва да стои в неговото обкръжение,   търсен е, за да се покаже. "Често си фантазирам. Опитвам се да вляза в обувките на персонажа и да си кажа: „Как ще си подредя тук къщата?" , пояснява тя. Опитът й е показал, че  независимо дали прави декор за историческо събитие или настоящето, всяка ситуация е трудна и е нужно много мислене за да пресъздадеш точната атмосфера, която е необходима за съответната сцена. "Не бива да се пренебрегва нито съвремието, нито близките години. Разликата с 90-те, например вече е голяма. Хората днес възприемат нещо за съвсем нормално, а тогава е било различно. Голям капан е. Не бива да се подценява нито един детайл.", разказва Боряна. Допълва, че вече трудно се намират някои от предметите, използвани в бита тогава. По думите й, вече голяма част от тях, от периода на "соца" са трудно откриваеми. Мога да го япотвърдя от сравнително скорошната работа по филмите "Дъвка за балончета", "Дамасцена". "Съвсем скоро ще си изработваме мебелите и реквизита. Хората масово си изхвърлиха старата мебелировка. Може да е била здрава, но те искат да живеят в друга действителност и понеже нямаме организация, която да складира и съхранява такива вещи, които да дава под наем, се налага да ги правим специално за киното", отбелязва тя и допълва, че в миналото не е било така и голяма част от костюмите и реквизита са закупувани направо от старите къщи по селата за някои продукции и след това са се съхранявали в складовете на Киноцентъра.

Киното

Боряна Минчева се чувства късметлия в професията. Имала е възможност да работи наистина с режисьори, към които изпитва дълбок респект. Изключителен тандем е била с Дочо Боджаков в „", който си на небето", с Иван Варимезов – оператор на филма, с Константин Русаков – художник на филма. Там тя създава костюмите за тази продукция, както и за "Памет" и "Кладенецът" със същия режисьор. Спомня си за актьори като Невена Коканова, Катя Паскалева, Стефан Данаилов, Йозеф Кронер, които са били изключително дисциплинирани и почти не са се нуждаели от втори дубъл. Всъщност Боряна вярва, че работата с лента е опит, който приучава на отговорност и организираност в занаята. Според нея, всеки млад киноспециалист трябва да мине през това. Иначе киното не се е променило. То е такова, каквото го познаваме отдавна, тъй като и човекът има една  психика, конструкция на поведение и възприятие. "Основата остава една и съща, докато не станем кибер същества.", разказва Боряна Минчева и допълва – Естествено, маниерът на работа сега е различен, защото с времето се изменя техниката, с която се реализира седмото изкуство."

Според нея, благодарение на новите технологии, киното преминава през фазата на търсене на по-голяма реална атракция чрез забавление. Това води до визуални възможности, но може да е опасно, ако човек тръгне само в тази плоскост на атрактивната реалия.  Самата тя гледа „обременено професионално" на киното. Всичко, което вижда минава като на скенер. Всеки кадър и сцена се анализират по време на прожекцията. Това понякога не й позволява да усети изцяло удоволствието от филма. Но Боряна е наясно, че всеки занаят си има своите забежки. Нейното кино е това, което, след като го е видяла, независимо дали е екшън, кримка, мелодрама продължава да мисли за него. Когато филмът те ангажира, означава, че той е свършил своята задача и апелът му е достигнал до умовете и сърцата на зрителите. Успял е да завладее съзнанието, да  подскаже някакъв проблем, а защо не и решението му. "Човек трябва да ходи с широко отворени очи и отзивчиво сърце, да търси информация навсякъде около себе си", уточнява Боряна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase