План за бягство, с чиято помощ човек може да се освободи от хипнотичната представа за света е описан от Стефано Д`Анна в „Школата за боговете“. В книгата може да прочетете как най-голямото приключение, което може да се случи на човек е личната му революция.

Коренът, изначалната причина за всички проблеми на света е черната дупка в сърцето на Човека. Именно от нея, като от кутията на Пандора, извира всичкото зло на планетата.

Авторът обяснява, че светът е такъв, защото и хората са такива. Човешките разрушителни мисли и чувства моделират света такъв, какъвто го познаваме. За да променим съдбата си, е нужно отново да обединим раздробената си психика, да променим системата си от убеждения и вярвания.

Човек трябва да загърби остарелите ментални схеми, предразсъдъците и суеверията, да изкорени издълбоко тиранията на негативното въображение от себе си, деградиралото си преобърнато мечтаене, което непрестанно бълва кошмари и антиутопия.

Стефано Д`Анна е икономист, социолог и писател от една страна, същевременно визионер и преподавател.
През последните години стартира цикъл „Семинари по лидерство, интегритет и корпоративно дълголетие“, предоставяйки на международните корпоративни лидери откритията си по тези теми. Автор е на книгите „Berlusconi in Concert“ („Берлускони на концерт”) и „Школата за богове“ – световен бестселър, преведен вече на основните европейски езици.

Наскоро от печат излезе и последната му книга „A Dream for the World – A Path to Integrity“ („Мечта за света – Пътят към целостта“).

Писателят ще изнесе лекция и в България, а на 14 януари, от 12.00 часа в книжарница Сиела на Стамболийски ще раздава автографи. Ето какво разказва авторът за творбата си.

Как се роди идеята да създадете тази книга и от какви чувства бяхте обзет, докато я пишехте?

Мечтателя ми заръча да напиша тази книга и ми даде заглавието. Тя никога не би видяла бял свят, нямаше да съм написал нито ред, ако не бях срещнал Мечтателя и не се бях докоснал до неговото учение.

Започнах да водя и да събирам записките си още от първия ден, от първата ни среща и на практика продължих да правя това без прекъсване в продължение на двадесетгодишното си чиракуване. 

Дори когато записките започнаха да се навързват и обединяват под формата на книга, завършването й ми отне доста години. Книгата представлява философски роман, в чиято основа стои собствената ми биография. Беше трудно и болезнено да я пиша, тъй като тя изискваше огромна искреност от моя страна. Това дълго узряване на плода бе по някакъв начин неизбежно и необходимо както идеите и принципите на Мечтателя се нуждаеха от време, за да окажат въздействието си върху живота ми. В нея аз играя двойна роля – на учен-наблюдател и на морско свинче – наблюдавания обект.

Как смятате – защо книгата привлече вниманието на толкова много хора?

По ред причини. Първо, заради Мечтателя, който е напълно нов литературен герой – действителен, преизпълнен от живот и същевременно необятен и неизмерим. Той е едновременно модерен и вечен, извън времето.
Той носи в себе си мъдрост без да принадлежи на която и да било религия или философия. Любовта му е безмилостна. Той е живото обещание, че един ден всички ние можем да се превърнем в господари на собствената си съдба.

Втората причина, поради която книгата е интересна, е че главният герой е обикновен човек. Читателите се идентифицират с него. И не на последно място, тази книга е и карта, план за бягство. Читателите спонтанно вземат страната на човека, готов да побегне, на човека, който мечтае свободата си. Той придава реалност на мечтата, която принадлежи на всички нас и превръща живота ни в преносим рай.

Използваното от Вас име – Мечтателя, напомня за бляновете/сънищата, които ни спохождат в съня, а понякога ни се случват дори през деня... Всички те едно и също нещо ли са и ако не – какво ги различава?

Не. Няма нищо подобно. Мечтаенето не е резултат от свързана със съня дейност, а състояние на свобода, психологическо състояние на липса на страх, тревога, съмнения и отрицателни емоции. Когато успеем да постигнем подобно състояние, ние влизаме в съзидателно, градивно състояние, в контакт със света на идеите и решенията.

Ние самите се превръщаме в решението. Най-простичката и необичайна дефиниция, която получих от Мечтателя, гласи: “Мечтата е най-реално съществуващото нещо.”, което ще рече, че зад всичко, което виждаме и докосваме – реалността във всичките й измерения, винаги стои един човек, един индивидуалист и неговата Мечта. Нищо не може да се осъществи, ако не е предшествано от Мечтата.

Трудно е да си представим свят от хора, които никога не умират и които същевременно са щастливи. Подобно явление не би ли създало ако не друго то поне сериозен демографски проблем с всички тези милиарди хора по Земята?

Достатъчно е да мечтаеш, че никога няма да умреш. Книгата говори и е насочена към отделния читател, към индивида. Другите не съществуват освен под формата на милиони огледала, отразяващи само и единствено теб.
Това определено е трудна за възприемане и дори опасна книга. Към кого според вас е насочена – към определена и ограничена аудитория или към читателите като цяло?

Единственото изложено на заплаха нещо при четенето на „Школата за богове” е нашето невежество наред със страховете, съмненията и целия емоционален товар, който трови живота ни. Няма защо да се тревожим. Хората откриват книгата само след като са готови за нея.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase