Илюстрации: Весела Кучева

1234

"Сестра ми Мая от небето"

Какво се случва с онези хора, който преживяват скръб, неприета от останалите в обществото, може да научим от "Сестра ми Мая от небето". Това е книга за онези деца, загубили братче или сестриче. Всъщност книгата е и за техните родители, както и за всеки от нас, тъй като едва ли има човек, който да не е преживял загуба на близки хора. Неин автор е доктор Бояна Петкова, а илюстратор е Весела Кучева.

"В нашето общество не се говори по тази тема. Дори когато семействата загубят бебе, по-големите деца така и не узнават какво се случва, освен ако не са на възраст, когато могат сами да сглобят историята", обяснява Бояна.

Тя вярва, че дори, когато на деца под 5-6 годишна възраст не им се споменава какво е станало, те усещат. Виждат, че всичко се променя, че атмосферата в семейството е различна.Задават си въпроси, тъй като са знаели, че майка им очаква бебе и изведнъж то не се появява.

"И когато няма отговори, защото на нас ни е много тежко да говорим, те си измислят собствена версия на историята", разказва още тя.

По думите й, това, което децата си измислят е по-страшно, от онова, което биха могли да им кажат родителите, разкривайки истината.

"Те могат да си измислят, че щом бебето е изчезнало и те могат да изчезнат. Също така децата си спомнят, че са имали двойнствени чувства спрямо бебето. И ако в момент са си помислили, че не го искат, може да се чувстват виновни, мислейки, че бебето е починало или изчезнало заради тях. Затова и трябва да им обясним с прости думи какво се е случило и че те не са виновни за чувствата си. Важно е да разберат, че и те са потърпевши. Също така, че нашата любов към тях не се променя, независимо от загубата", заявява Бояна.

"Сестра ми Мая от небето" съдържа "детска" част с картинки и история за две сестри, но има и текстове за родителите, като единият е съвети, които Бояна е писала, позовавайки се на собствения си опит, но консултирани с психолог.

От книгата ще научим как може да улесним по-големите деца да разберат и да приемат станалото. Има и есеистична част, която представлява проучване сред семейства на пораснали хора, които в детска възраст са изгубили братче или сестриче и как им се е отразило това, в зависимост дали родителите са говорили с тях за станалото.

А как може да се изобрази подобна загуба, показва илюстраторът Весела Кучева, която от много години работи с Бояна. Идеята за книгата идва преди три години, когато са налице и първите илюстрации. С напредване на времето и подготовката на книгата, се появяват и новите рисунки, които още по-точно улавят емоциите на родителите и детето.

"Дъщеря ми като беше съвсем малка разглеждаше книжката и коментираше кой е щастлив, кой е тъжен. Подобни илюстрации ще помогнат на децата да се идентифицират и да разберат думите, защото за малките те са второстепенни за разлика от усещанията", казва Бояна и допълва, че илюстрациите към книгата са равностойни на текста.

"Макове за Мери"

През 2012 г. Бояна основава Фондация "Макове за Мери", в помощ на родители преживели загуба на бебе. Именно благодарение на нея е издействана законодателна промяна да се легализират погребенията на починалите бебета и те да бъдат кремирани.

"На много места лекарите още не знаят какво да правят при такива ситуации", заявява Бояна. Фондацията помага на хора в подобен момент да не се занимават и с битови въпроси, възникнали в общуване с институциите. Също така чрез "Макове за Мери" се повдигат темите в обществото, които да съдействат родителите да се почувстват комфортно да говорят за случилото се, не само в тесен кръг.

"Един американски психолог Кенет Дока казва, че загубата на бебе е неприетата скръб. Обществото не го приема като истинска загуба, защото едно бебе, което го познават само майка му и баща му, изглежда по-скоро като митично създание. Не сме го чували и виждали и е трудно да си представим, че може толкова да скърбим за него, защото не изглежда истинско, или както казват дори някои лекари: не е съвсем човек".

Затова тя е убедена, че темата е необходимо по-често да се повдига в обществото и да се нормализира отношението към тази загуба. Само така и родителите постепенно ще усетят подкрепа за собствените си чувства.

"Става така, че ти страдаш ужасно много, а другите наоколо ти казват, че преувеличаваш и те съветват да гледаш напред. Казват ти: "Ще си направиш друго!" без да осъзнават, че по този начин думите не са утешение, а вкарват човека в още по-голяма изолация. Подобна реакция не е добра за родителите на починалото дете, тъй като те изпитват скръб, а виждат отхвърляне. Също така не им помага и факта, че нямат физическо нищо останало от загубеното дете. Например, от нашето бебе нямах дори ехографска снимка. И това наистина те кара да си мислиш дали не преувеличаваш. В случаите, в които това не се обсъжда, този спомен стои като сянка в семейството".

Преодоляването

Всъщност преодоляване няма, но както казват психолозите загубата може да се интегрира в обществото.

"То е едно от всичките неща, които са ти се случили. Няма човек, който живее в пълно щастие. Всички преживяваме редица загуби и начините са да можеш да говориш, да си позволиш на самия себе си да изпиташ всяко чувство, появило се в един такъв процес.- изяснява Бояна - Евреите имат хубава традиция: дават си една година във времето, в която да изживеят, да допуснат, да не избягат. В един момент тези емоции отстъпват назад, но само ако преди това си ги допуснал напълно.

Премиерата на книгата е на 16 юни в "Аrt of love". Датата не е случайна, непосредствено след 13 юни - приет като Ден на пренаталната загуба. Това е и денят на първия протест, организиран от Бояна Петкова, за да се промени закона за погребването на починали бебета. Тя също така се надява на откриването на книгата да не дойдат само родители, загубили децата си, защото ако това остане между тях, няма да помогне глобално на проблема.

"На всеки човек може да му се случи такава загуба и е хубаво да можем да реагираме адекватно!".

Наблюденията на Бояна показват, че  на хората често им е трудно да усетят чуждата болка. Това си личи от протестите, които се организират пред Министерството на здравеопазването по време на случващото се с Фонда за лечение на деца в чужбина.

"Познаваме се почти поименно – разказва тя и допълва, че ситуацията може да се промени при определени обстоятелства и при правилно проведен обществен диалог.

"Сега всеки се моли да не му се случи на него и гледа отстрани. Затова и в продължение на година не можем да постигнем нищо с Фонда за лечение. Малцина се събират пред Министерството, въпреки че никой от нас няма гаранция, че утре неговото дете няма да бъде нуждаещо се. Някак си не успяваме да се мобилизираме и да обявим, че това е важна тема".

Тя коментира, че и настоящата ситуация във Фонда  не върви в правилната посока, тъй като директорката е ограничила времето си за родители.

"Да кажеш, че ще се видиш с тези хора, само когато на теб ти е удобно и да им поставяш рамки, въпреки че знаеш, че те не са на почивка, не е добър знак".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase