Разработването на ваксина за Sars-CoV-2 е от основно значение, за да се върне светът обратно към нормалния живот. За това всички държави по света правят каквото могат, за да помогнат за разработването й. Екипът от учени на Оксфорд нае 10 хил. доброволци, за да започне следващия етап от тестове на своя медикамент. Но в последните дни, експертите не изглеждат толкова оптимистично настроени. Ето защо:

Може ли опитите да се създаде ваксина да са обречени на провал?

Миналата седмица заместник-главният медицински директор на Англия Джонатан Ван-Там каза онова, което никой не искаше да чуе: "Не можем да сме сигурни, че ще имаме ваксина." И не греши - разработването на ваксини е трудна задача, която изисква много време. Идеалната ваксина предпазва от инфекция, предотвратява нейното разпространение и е безопасна за човека.

Близо 30 години след като учените изолират ХИВ - вирусът, който причинява СПИН, все още няма ваксина срещу него. През 1943 година пък е идентифициран вирусът денга, който причинява треска. Но едва миналата година е одобрена първата ваксина срещу него. Дългото време, което отнема разработването й обаче не променя факта, че дори и сега има учени, които се съмняват, че тя усложнява симптомите на треската при някои хора.

Учените и преди са работели по ваксини срещу коронавируси, така че не започват от нищото. След появата на много по-смъртоносните SARS и MERS започват изследванията за изработване на ваксина и за двата, но нито едно от тях не е лицензирано. Причината е проста - SRAS изчезва, а MERS се ограничава до Близкия изток. Знанията, натрупани през този период, ще помогнат на експертите за разработването на ваксина за Sars-CoV-2, но все още има прекалено много неща, които са неясни за вируса.

Едно от най-големите притеснения е, че коронавирусите не създават дълготраен имунитет. Около една трета от настинките се причиняват от човешки коронавируси, но имунният отговор избледнява толкова бързо, че хората могат да се разболеят отново още на следващата година.

Наскоро учени от Оксфорд анализираха кръв от пациент, болен от COVID-19. Резултатите показаха, че нивата на IgG антитела, отговорни за дълготрайния имунитет, са високи в началото на заболяването, но след това бързо започват да падат. Експертите от университета Рокфелер в Ню Йорк пък забелязват, че повечето хора, които са се излекували от коронавируса в домашни условия, не са създали много антитела.

"Именно това е предизвикателството пред нас - ако инфекцията не ви дава имунитет, освен когато е тежка, как ще ни помогне ваксината? Може и да е по-добре, но не знаем. Ако ваксината ни пази само една година, то вирусът ще е с нас дълго време", казва Стенли Перлман, експерт по коронавирус в Университета в Айова, пред The Guardian.

Фактът, че вирусът мутира, е друг проблем, който стои пред учените. Инфлуенцата се изменя толкова често, че всяка година има нова формула за ваксина срещу нея. Еволюцията, през която преминава вирусът на ХИВ е причината, поради която 30 години няма ваксина срещу него. Засега Sars-CoV-2 е сравнително стабилен, но се наблюдават леки мутаци, но те са най-вече в протеиновите шипове на вируса, които стоят в основата на всяка ваксина.

Ваксината трябва да е безопасна

В момента по цял свят се разработват близо 100 ваксини. За всички тях безопасността е основен приоритет. За разлика от експерименталните лекарства, които се дават на най-болните, тя ще бъде инжектирана в милиони здрави хора. Това означава, че учените трябва да са много внимателни за опасни странични ефекти. През 2004 година, когато се разработват ваксините за SARS става ясно, че един от кандидатите причинява хепатит. 

Друго притеснение е, че изградените антитела от ваксината само могат да влошат симптомите на бъдещата инфекция. Както ваксината за SARS, така и за MERS, нанасяли сериозни щети върху белите дробове.

Тук ли е COVID-19, за да остане?

Отговорът е лесен - да. Дори и да се сдобием с ваксина, борбата срещу вируса не спира до там.

"Дори и да имаме ваксина, не всичко ще е дъги и еднорози. Ако трябва да изберем ваксина, която ни пази само една година, то ние сме обречени да живеем с COVID-19 - инфекцията ще е винаги с нас", казва Лари Брилянт, изпълнителен директор на Pandefense Advisory, който ръководи програмата на СЗО за ликвидиране на едрата шарка.

Вирусът трудно ще бъде надвит, дори и да имаме ваксина, която ще ни предпазва с години.

"Ще е по-трудно да се отървем от COVID-19 отколкото от едрата шарка. При едрата шарка поне знаем кой е заразен, докато при коронавируса хората могат да го носят, но никой да не разбере. Друг голям проблем е, че когато вирусът се появи дори и в една държава, всички останали са изложени на риск", обяснява Брилянт. По думите му, COVID-19 ще се връща "като топче за пинг-понг".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase