Какви са икономическите неизвестни след COVID -19?
Какво ни очаква след пандемията - икономистът Николай Ников
30 мар 2020 18:30, Александър Попов 
38
Снимка: БГНЕС
|
Очакват ни промени, много въпроси и малко отговори, но каквото и да се случи икономиките са по-устойчиви от всеки вирус. Те имат възможно най-силната защитна система поради своята непобедима адаптивност. По-опасното в момента е търсенето на категорични отговори и прекаленото фокусиране върху последствията.
Всяка икономическа среда е изградена върху неизменната връзка на основни субекти, а именно хора, бизнеси, държави, банки, общности, всякакви сдружения и т.н . Регламентирана, регулирана и рамкирана е от редица понятия като монетарна политика, данъчни и правни системи, международни конвенции, общности с различни правила за търговия и много други. Пандемията застрашава формираната съществуваща конфигурация в момента, като започва с директен удар върху индустриалния капитал.
Логичните заключения водят до това, че предизвикателство за всички ще бъде да съхрани "статуквото" при драстично забавени темпове. С други думи, няма да купуваме по един чифт панталони на всеки три месеца, а по един на година. Как обаче да стане това при положение, че в светът има много повече пари в обръщение, отколкото произвежда? Цената на един текстилен артикул, който следва да се ползва поне една година, ще инфлацира и достигне цената на четири броя. В случай, че се лишим или разредим почивките си, то стойността на другите неща, които потребяваме следва да се покачи. Веднага възниква въпросът с доходите, хората губят работните си места и заплатите се редуцират. В тази ситуация няма как да продължават да имат същото потребление, макар и на по-малко стоки и услуги и/или по-скъпи такива.
Парите отново ще се групират в ръцете на по-малко хора, а те от своя срана ще търсят път на тях и обектите на инвестиция отново ще повишат своята стойност. Това от своя страна, ще доведе до намаляване на тяхното богатсво в реални ликвидни стойности. Как да се подкрепят умиращи бизнеси, в които никой няма да иска да инвестира? Знаем ли кои бизнеси ще имат бъдеще след тази пандемия? Сигурни ли сме, че дори и след COVID – 19, поведенческия подход на потребителите ще бъде същия? Въпросите и отговорите пораждат нови и нови неизвестни, които създават една тревожна, комплицирана и грешна посока на анализиране и търсене на отговори.
Много е интересно как хората забравиха какво се случи само преди десет години. Дълговата криза 2007-2009 доведе водещи световни икономисти до крайно отчаяние. Имаше прогнози, че светът няма да оцелее, щели да рухнат финансовите системи по света, щяло да има войни, глад, кухни за бедни и т.н. Това обаче не се случи, основно заради скритите сили на демократичния капитализъм.
Отделните икономически субекти имат нужда една от друга и именно това изгражда непрогнозируемите сили на демократичния капитализъм. Този, който има нужда да си купи хляб ще търси този, който го продава. Свободният пазар разбира се е възпрепядстван от правителствата основно от хуманни съображения. Например, в условия на свободен пазар една стока или услуга струва толкова, колкото някой е готов са заплати за нея. Е, няма как, в случай, че няма спирт на пазара, някой да продаде една бутилка за 1000 лева, защото ще бъде неправомерна спекула.
Светът бързо забрави тези години на рецесия и още повече забрави, че всъщност правителствата бяха изправени пред невъзможност да намерят решение и до голяма степен не направиха кой знае какво. Е, спасиха няколко международни гиганта, започнаха да печатат пари, за да провокират инфлация с цел стимулиране на пазара за недвижими имоти, затегнаха регулаторната рамка и наложиха по-рестриктивна финансова политика. Не, че това нямаше ефект, но основна роля имаха именно скритите, непрогнозируеми сили на демократичния капитализъм. Тези сили правят икономическите системи изключително устойчиви на всякакви кризи и на практика непобедими.
Основна роля имат политиците, а те имат всички механизми за въздействие на хода на развитие. В момента, в който посоката е дадена, взаимодействието на отделните участници в икономиката и пресечната точка на техните интереси ще свършат останалото. Основното е да запазим живота на хората. Икономиките по света ще оцелеят, ще намерят нови форми и структури, които ще начертаят новата карта на богатсвто и активност.
Автор: Николай Ников
Николай Ников е през 1977 г. Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сверата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента преподава: Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Политология; Социология; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
Какво ще стане ли? - За мъртвите нищо, мъртъв няма как да умре. Живите ще се радват, - те са 5% от бялата раса, - от цветните, мелесите и хибридите е 0%. Няма и как да пострадат живите от ниския стандарт, те и сега живеят на дъното. Имаше информация за това преди 2000г., но беше гъсто редактирана, а носителя й обявен за "свои" - изпитано средство през вековете, и Хитлер го писаха "свои".
"Хората ще почнат да прекарват повече време с близките и семейството което поражда търсене на други продукти и услуги."А защо примерно хората ще започнат да прекарват повече време с близките и семейството, да не би да са без работа? И примерно какво търсене на други услуги и продукти ще породят стоейки си в къщи със семействата без работа и без доходи?
Изключително *** статия. Бива ли толкова неграмотни работи да пишете. Ако хората до сега са купували по 4 чифта панталони на година, а сега започнат да купуват по 1 очевидно заетите и в производството, и в продаването на панталони могат да намалеят със 75%. Оттам и тези нови безработни ще започнат да купуват и по-малко хляб, хлебарите също ще имат намалени доходи и т.н. На това кейнсианците му викат "мултипликатор". Т.е. ако извадим един лев от икономиката, всъщност губим повече.
До АнонименДругите са примерно телекомуникациите, производители на стоки от първа необходимост, всякакви фирми произвеждащи мебели и уреди за дома. А западния свят може да печата пари до безкрай и да ги дава на безработните като социални помощи, защото кредиторите от последна инстанция предпочитат това вместо рухване на социалния и обществен ред, след което няма да има кой да им подрязва храстите в именията и да им сглобява Ролс-Ройсите.
- 23:49 Mъж се самозапали пред съда, който гледа делото на Тръмп
- 23:38 Автобус с българска регистрация се обърна в Турция, има ранени
- 23:15 7 навика за любов към себе си
- 23:00 Лавров: Русия все още е фокусирана върху изконно руската Украйна
- 22:47 Кои са 5-те типа боядисване на косата и кой е правилният?
Спонсорирани публикации
Инвестор.БГ АД © 2001-2024 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |